Ситуацията със сигурността в Европа се влоши до най-ниската си точка през последните три десетилетия. От 2014 г. сухопътните, военноморските и въздушните сили на НАТО и Русия действат в много по-непосредствена близост, което понякога води до опасно "жужене". Режимът за контрол на оръжията и изграждане на доверие, създаден в края на 80-те и 90-те години на миналия, силно се разми.
Предишните линии за комуникация между НАТО и Русия се разпаднаха, пишат за National Interest Адам Томсън, директор на Европейската лидерска мрежа и бивш посланик на Великобритания в НАТО; Александър Вершбоу, сътрудник в Атлантическия съвет, бивш заместник-генерален секретар на НАТО и посланик на САЩ в Русия, и Сергей Рогов, директор на Института за САЩ и Канада за изследвания на Руската академия на науките.
Тези събития комбинират подкопаване на доверието и увеличаване на възможността за инциденти, които могат да доведат до въоръжен конфликт, който нито Алиансът, нито Русия искат. Те трябва приоритетно да работят за намаляване на риска от военната конфронтация.
Американците, руснаците и европейците трябва да са притеснени за това.
През последните четири месеца се присъединихме към повече от тридесет други експерти по сигурността, включително пенсионирани дипломати и военни офицери от САЩ, Русия и европейски страни, за подробни дискусии за това как НАТО и Русия могат да намалят риска от неволен конфликт. Събрахме се поради загрижеността, че перспективите за подобен сблъсък са нараснали тревожно много.
Участниците в експертната група се различават значително по отношение на първопричините за настоящата несигурна ситуация. Всички ние обаче се съгласихме, че вместо да спорим кой е виновен, фокусът на нашата група трябва да бъде върху практическите мерки, които биха могли да помогнат за облекчаване на военното напрежение и да се избегне криза, която може да ескалира в нещо наистина много лошо.
Ситуацията призовава за повече диалог и възстановяване на политически и военни контакти. Например по-честите срещи между началника на руския генерален щаб, председателя на Съвместния началник на щабовете на САЩ, върховния главнокомандващ на НАТО в Европа и председателя на Военния комитет на НАТО биха могли да разгледат начини за намаляване на напрежението и възможността за военно неразбиране.
Тези обмени биха могли да доведат до нови договорености, основани на Споразумението между САЩ и СССР (Русия) от 1972 г. за предотвратяване на инциденти в морето, за да се регулира начина, по който военните кораби и самолети на НАТО и Русия работят в близост един до друг. Моряците и пилотите на страните са професионалисти и ще следват процедури, предназначени да избягват действия, които другата страна може да тълкува погрешно като враждебни.
В Балтийския регион НАТО и руските сухопътни сили се изправят едни срещу други. Споразуменията, основани на Споразумението за предотвратяване на опасни военни дейности между САЩ и Съветския съюз от 1989 г., могат да повишат доверието, като изискват военните части да се държат с особено внимание, когато са в гранични райони. Може да има разпоредби, определящи линии на контакт, в случай че двусмислените движения на едната страна изглеждат заплашителни за другата.
Трябва не само да помним старите правила за конкуренция, но и да разработим нови мерки за намаляване на риска. Например НАТО и Русия трябва да обмислят допълнителна прозрачност относно ученията, включително намаляване на праговете за предварително уведомяване и наблюдение. Ускорените учения, предназначени да проверят способността на военните да се мобилизират бързо, не подлежат на предварително уведомление и могат да изглеждат като подготовка за война.
Страните могат да се договорят за "тихо уведомяване" на другия на висше ниво, за да може, когато Русия започне учение без предупреждение, висшето военно ръководство на НАТО да знае предварително за това и да не го разчете погрешно. Същото се отнася и за руските опасения относно внезапното движение на многонационални сили на НАТО.
НАТО и Русия трябва да проучат мерки за осигуряване на по-голяма прозрачност по отношение на новите оръжия, по-специално конвенционалните системи за нанасяне на удари със среден обсег. Те могат да включват морски и въздушни бази, както и наземни ракети, които не са обхванати от договора НОВ Старт. Страните биха могли да отидат по-далеч и да обмислят взаимни ограничения за допълнителното постоянно разполагане на бойни сили в райони, близки до територията на другия.
НАТО и Русия отдавна обсъждат въздействието на противоракетната отбрана. Те трябва да възобновят консултациите по този въпрос и да обмислят възможността за ежегоден обмен на информация за текущата противоракетна отбрана в Европа, както и планове за тяхното развитие през следващите десет години, в духа на "без изненади".
Това са само някои от идеите, които възникнаха от нашите дискусии. Не всички от тях могат да се договарят, поне в близко бъдеще, но ние предлагаме план със стъпки, които биха могли да насърчат по-голяма сигурност в Европа. Окуражаваме се, че повече от сто експерти и бивши висши държавни служители подкрепиха тези предложения.
Това не е план за "нулиране" или връщане към "работа както обикновено". Отношенията между държавите-членки на НАТО и Русия са сложни и обезпокоителни. Ще са необходими съгласувани усилия от двете страни за преместване на тяхното взаимодействие в по-позитивна равнина. Междувременно обаче политиците и военните лидери трябва да проучат видовете взаимни мерки, които предлагаме.
Никой няма интерес случайно или неволно да се окажем във война. По същия начин тези стъпки могат да допринесат за атмосфера, в която разрешаването на основните въпроси, които ни разделят, в крайна сметка може да стане по-постижима.
Препоръките на всички участващи експерти се отнасят до следните области:
Възстановяване на практически диалог между Русия и НАТО, включително преки контакти между военните командири и експерти на Русия и държавите-членки на НАТО.
Разработване на общи правила, които ще намалят риска от неволни инциденти по суша, въздух и море.
Подобряване на стабилността чрез увеличаване на прозрачността, избягване на опасни военни дейности и осигуряване на специални комуникационни канали, които биха избегнали ескалация на евентуални инциденти.
Използване (и евентуално допълване) на Основния акт на НАТО и Русия от 1997 г. за кодифициране на мерки за ограничаване, прозрачност и изграждане на доверие.
Проучване на възможни ограничения на разполагането на конвенционалните сили на НАТО и Русия в Европа за повишаване на прозрачността и стабилността.
Установяване на консултации между Русия и САЩ/НАТО по темите за ракетите със среден обсег и балистични ракети, за да се предотврати нова надпревара с ядрени ракети в Европа.
Запазване на Договора за открито небе.
Препоръките от тези дискусии са подписани от 145 експерти от 20 държави, включително 48 членове на мрежата ELN и призовават лидерите в САЩ, Русия и Европа да демонстрират политическа воля, необходима за предприемането на редица спешни действия, за намаляване на рисковете от военен конфликт.
USD
CHF
EUR
GBP
