Проблемът с името на бившата Югославска република не трябва да бъде поставян на първо място, а е необходимо да се обърне особено внимание на сигналите, забелязвани от съседните на Македония държави, които сочат за "тревожни тенденции" в македонското общество.

Това е мнението на българския евродепутат Евгени Кирилов, което той изложи в Европарламента по време на обсъждането на доклада за напредъка на Македония през 2009 г. по пътя й към членство в ЕС.

Неведнъж до този момент Европейският парламент и отбелязвал проблема с езика на омразата, който съществува в Македония, въпреки че основно вето върху евроинтеграцията и атлантическата интеграция налага Гърция, заради спора с името.

"Македония да се откаже от езика на омразата", призова българският евродепутат.

Той подчертава, че утвърждаването на националната идентичност в Македония не трябва да води до ксенофобски нагласи спрямо гражданите с българско самосъзнание.

Не може да толерираме изграждането на нация да се бърка с националистическа реторика или да се прибягва до груби манипулации на историята, започвайки от Античността до наши дни", подчерта Евгени Кирилов и допълни, че много граждани с българско самосъзнание са обект на вербална и физическа разправа и дори са преследвани юридически по изфабрикувани причини.

В изказването си българският евродепутат подчерта, че в контекста на разширяването на ЕС Европейският парламент трябва да продължи подкрепата си за перспективите за членство в ЕС за страните от Западните Балкани.

Като докладчик по въпроса за опростяването на визовия режим за Македония в Съвместния парламентарен комитет ЕС - Македония Евгени Кирилов смята, че страната е постигнала напредък в много области.

От своя страна евродепутатът Андрей Ковачев подкрепи своя колега Евгени Кирилов и даде като пример много учебници, в които ярък израз намира именно езикът на омразата.
Като един от начините за намаляване на проблема Ковачев предложи общото отбелязване на различни празници.