Очевидно е, че Китайската народна република участва в геноцид - или нещо близко до това - срещу своето мюсюлманско уйгурско население. Всичко, от концентрационните лагери до масовата стерилизация. Понякога в началото хората се съмняват в историите - да се обръща внимание на пропагандата на жестокостта в стила на Първата световна война винаги е мъдро - но във всеки случай слухът е потвърден от реномирани информационни бюлетини и правителства в целия политически спектър и по света, пише за Law&Liberty австралийката живееща в Лондон Хелън Дейл, либерал, адвокат, чете право в Оксфорд, най-младият носител на австралийската литературна награда "Майлс Франклин".
Също така е абсолютно очевидно, че никоя държава с мнозинство от мюсюлмани никъде "не разкъсва дрехите си" в знак на протест и освен функционалните дипломатически представителства, нито едно западно правителство - с частичното и ограничено изключение на Доналд Тръмп, който се проявява по негов неподражаем начин - не казва особено много.
Повече се занимавам с конституционно право, отколкото с външна политика, ще ме видите да пиша за прерогативната сила на Обединеното кралство и връзката му с Брекзит или федералните проблеми, произтичащи от, да речем, предизвиканото от Австралия затваряне на държавната граница заради COVID-19. Когато пиша такива неща, правя всичко възможно да бъда възможно най-точна. Това се дължи на юридическо обучение и практика. Адвокатите трябва да предоставят солидни съвети на клиентите, когато даден случай е слаб, коментирам дали съдебните спорове са разумни (обикновено не са, за предпочитане е хората да не стигат до съд) и - най-важното - точно изложение на фактите в едно дело. Веднъж адвокат, винаги адвокат... предполагам.
За тази цел ще приведа правото към външната политика на основанието, че някой трябва да изложи някои очевидни истини и не ме интересува никое "външнополитическо статукво".
По въпроса за ислямското спокойствие пред китайския геноцид: само част от това е така, защото въпросните държави знаят, че тяхната собствена история за човешките права е плачевна и да се критикува Китай означава да се поканят любопитни очи у дома. По същия начин, само някои от тях са свързани с купените и платени инфраструктури от китайската програма за регионално развитие "Един пояс, един път".
Боя се, че голяма част от отговора е защото Китай би могъл да превърне (и би го направил, ако бъде притиснат) целият ислямски свят в петролно петно, без да пролее и капчица пот и то с малко пречки или съпротивата от сега енергийно независимия Запад. Дори най-силните мюсюлмански страни като Пакистан и Турция знаят това. Междувременно арабските петролни държави и Иран са на "амфетамини", благодарение на комбинацията от COVID-19, глобалните политики за изменение на климата и факта, че САЩ, Австралия и Канада са се превърнали в енергийни гиганти.
Контраст е също така, как австралиецът Скот Морисън и британецът Борис Джонсън толкова явно наддават за хонконгчаните. Не би ме изненадало, ако цялото население на този остров завърши пропорционално разпределено между двете англофонски държави. В края на краищата те са точно тези имигрант, който и двете страни предпочитат. Австралия по-специално има десетилетия базирана на точки имиграционна система - политика, която Великобритания сега копира ред по ред.
Понякога тази реалност се връща у дома с особен интензитет. Миналия месец не можах да убедя нито един приятел гей да подпише петиция срещу китайския уйгурски геноцид ("Всички мюсюлмани вземат и не дават" беше най-честият отговор). Но всички се съгласиха, че лицето, популяризиращо петицията (британският диджей и диктор в радиото Мааджид Наваз), е приличен и хуманен човек. Именно религията се оказа пречка. Търсещите убежище започнаха да се давят, когато се опитват да прекосят Ламанша, а британската публика колективно вдига рамене. Спектакълът, в който ислямските държави хулят Еманюел Макрон и Франция, като същевременно удобно мълчат за Китай, сега е гориво за безкраен черен хумор.
Всичко това е под радара. Това не е публично изоставяне на Франция от длъжностни лица в онова, което френската журналистка Ан-Елизабет Муте нарича "новосъздадената американска преса за качество" или онова, което обикновените французи на улицата отхвърлят просто като - англосаксонската преса. Хората говорят помежду си насаме и тихо, но неумолимо обръщат гръб на цяла религия и, което е по-важно, на нейните привърженици. "Нека китайците ги оправят всичките" е често срещано мнение.
Имайте предвид, че някои от коментиращите френската политика - и по-специално относно la lacité - бяха обезумели, включително отричат, че Франция е либерална държава. Още веднъж: не целият либерализъм се основава на държавния неутралитет в англофонен стил пред конкуриращите се концепции за доброто. Франция проявява форма на перфекционистки либерализъм. Именно за Франция говореше канадският философ Чарлз Тейлър, когато твърдеше, че либерализмът също може да бъде "бойно кредо".
Това, което прави франкофонския перфекционистки либерализъм различен от американския или дори британския, е начинът, по който той възприема обективна теория за добрия живот и убеждението, че е работа на държавата (понякога) да популяризира този добър живот на своите граждани. Във Франция тази "обективна теория" е част от la lacité: религията просто е прогонена от площада. Както френски приятел отбеляза: "Това ще бъде шок за американските левичари, които смятат, че Франция има към мюсюлмани особено лошо отношение, но за първи път отворят книга по история и разберат какво е направила републиката с католиците."
В този контекст, след обезглавяването на учителя Самюел Пати, правителството на Макрон затвори 50 френски мюсюлмански сдружения и депортира 231 "радикализирани чужденци", което е в съответствие с това, което в исторически план се случи на консервативните католици, които избираха нещо друго, а не Франция. Това е и начинът, по който европейските сили (включително, отбелязвам, Великобритания) някога са "опитомявали" християнството. Когато пуританите отидоха в Плимут и взеха кораб за Новия свят, всички останали бяха доволни.
Чрез поставянето на религията и нейните прояви в полезрението на държавата и очертаването на границите около приемливото поведение, европейските държави от 19-ти век гарантираха, че различните деноминации губят конкурентното си предимство и стават повече културни, отколкото кредотворчески. Това не се случи в САЩ (както по исторически, така и по конституционни причини), поради което е по-религиозна дори от Полша - най-консервативната католическа държава в ЕС.
Някои неща стават ясни от тези основни факти. Деконструирането на мрежите на общността, защитаващи и възпитаващи възгледите, които пораждат тероризма, е един от най-добрите варианти, с които разполагаме. Когато имаш отрова в раната, я изрязваш. Когато има хора, решени да провокират конфликт между групите, те трябва да бъдат изгонени. Депортациите са легитимен и необходим инструмент за работа с мрежи от екстремисти.
Австралия - далеч по-конвенционална англофонска либерална демокрация от Франция, макар и необичайно авторитарна, нещо, което нейният отговор на COVID-19 показа на глобалната аудитория - прави това в продължение на много години, понякога с такава интензивност, че хората остават без гражданство. По същия начин тя е приспособила своята имиграционна система, така че пристигащите да са преобладаващо средна класа и определено образовани. В този контекст имайте предвид, че по-голямата част от австралийските ислямистки "чуждестранни бойци" (общият брой е малък) са от един регион в една държава (Ливан) и от семейства, приети в Австралия преди установяването на точков имиграционен режим.
Необходимо е и известно разбиране за това, което движи поведението на Китай спрямо тяхното мюсюлманско малцинство, защото това със сигурност не е комунизъм. Повярвайте ми, ако можех да обвиня комунизма за нещо, бих го направила. Написала съм цели книги за това. Това в Китай не е комунизъм.
Китай е една друга различна стара велика световна цивилизация. Неговото историческо богатство и културни постижения са равни на тези на Западна Европа. Всички държави в Западна Европа взети заедно, имайте предвид. Част от огромния му културен багаж обаче е широко разпространеноти мнение, че монотеизмът е интелектуално неизискан и морално примитивен. Работата е там, че собствените им философски традиции са изключително доминиращи в Китай още от династия Хан (от 206 г. пр.н.е. до 220 г.). Китай бе стар, цивилизован и различен, още когато и Исус, и Мохамед са в люлките си. Китай, с изключение на ранната Римска империя и Европа/Северна Америка след Просвещението, винаги е бил "Велика нация". И именно китайски приятели твърдят, че Франция е единствената европейска държава, защитаваща Просвещението: "Нещо, което всички вие трябва да правите".
Свързано с това, освен ако не сте готови да се придържате към авторитаризма и социалното съответствие в австралийски стил, където се упражнява интензивна компресивна сила върху всеки, който е малко странен - не само мюсюлманите - тогава единственият разумен отговор на религия, чиито привърженици изпадат в постоянни гневни истерии, е френското la lacité.
Алтернативата на подхода на Еманюел Макрон (или на още по-строгата политика на Австралия) е да се приеме краят на либерализма, по един или друг начин. Целта на ДАЕШ беше да премахне "сивите зони" на съжителство между ислямското и западното население.
Неспособността на общностите да живеят рамо до рамо на Запад също представлява мълчаливо признание за начина, по който Китай прави нещата, поне от гледна точка на Пекин. А това означава примирение с реалността и вместо e pluribus unum* - плодът за модните, но непопулярни политики за насърчаване на многообразието ще бъде e pluribus nihil, от многообразието - нищо.
*E pluribus unum е девиз, изобразен на държавния печат на САЩ. В превод от латински означава "От многото - единствен". Това са думи на Цицерон (в речта му "За достойнствата"). Трактовка на девиза означава единство на нацията, съставена от много националности, установили се в САЩ. E pluribus unum се изобразява и на монетите на страната, като за първи път този девиз се появява през 1795 г. на златна 5-доларова монета, а до 1956 г. е изписван и на американските банкноти.
USD
CHF
EUR
GBP
