Мевлют Алтънташ, който уби руския посланик в Анкара, е запомнен от близките и съседите си като тихо и затворено момче, но в никакъв случай и като екстремист, пише New York Times в обширен материал, посветен на атентатора.
Бил винаги добре облечен и гладко избръснат.
Алтънташ беше на 22 години, когато извади пистолет и застреля 62-годишния Андрей Карлов. Секунди преди самият той да бъде разстрелян от полицията. Младежът е роден в малкия град Соке, който има около 17 000 жители.
На два пъти пробвал да влезе в университет, но се провалял. След това се е присъединил към полицията.
За семействата на Алтънташ, както и на Карлов, случилото се е трагедия.
"Винаги съм се възхищавала на техния син", разказва пред репортер на Ройтерс съседка на семейството в Соке през затворената си врата, която не смее да открехне дори, и от време на време избухва в плач. "Беше уважителен и тих, много мил млад мъж", добавя тя.
Когато полицията пристигнала пред вратата на семейството, те предположили, че ще им съобщят как синът им е загинал по време на изпълнение на служебен дълг. Когато разбрали истината, се сринали от мъка.
Президентът Ердоган веднага обвини атентатора във връзки със смъртния враг Гюлен и в радикален ислям.
Факт е, че Алтънташ е бил религиозен и то в последно време е ставал все по-религиозен, но за връзки с ислямисти и радикални елементи трудно може да се говори. Също така е факт и че религиозната доктрина е много важна част от това даден човек в Турция да бъде приет в полицията и в силите за сигурност. Това не важи само за армията.
Самият Гюлен също отрече да има каквито и да било връзки с Алтънташ или да е знаел за атентата.
Кварталът, в който е расъл атентаторът и където родителите му все още живеят, е осеян със сгради, които се отличават с две неща: жалкия си вид и олющена боя; и множество графити, издраскани по стените. Повечето от тях са с религиозни послания.
На четвъртия етаж на сградата все още може да се види прането на семейството, което беше арестувано и разпитвано.
Родителите му не знаят да е имал връзка с терористични или религиозни групировки.
"Въпреки това", казва баща му, "Започна все повече да се фокусира върху молитвите и стана много по-затворен и тих, откакто влезе в полицията".
Майка му пък си спомня как й се обадил в деня на атентата, малко преди да убие посланика.
"Попита ме "как си, мамо?" и му отговорих, че съм на гости и ще му се обадя после, когато мога да говоря. След това той затвори, казвайки: "добре, мамо, нека Бог се грижи за теб, благослови ме". Синът ми беше тихо и затворено момче", разказва майката на Алтънташ.
Въпреки недостатъците в академичните му знания, които са му попречили да влезе в университет, атентаторът е успял много прецизно да подготви изпълнението на убийството. Първо е проучвал галерията. След това се обадил и казал, че е болен, за да не отиде на работа. Появил се на място и използвал полицейската си значка, за да мине през охраната, без дори да го проверят, че носи оръжие.
Въпреки че работел и живеел в Анкара, Мевлют Алтънташ често се прибирал в родния си град.
"Стоеше много с баба си, понякога го виждахме на улицата, когато си играехме", спомня си годините назад негова съседка Толга Тосун, с която са израснали заедно. Тя добавя: "Не се присъединяваше към нас. Винаги беше сам и мълчалив".