Тази година се навършват 30 години от началото на югославските войни, най-кървавият конфликт в Европа след Втората световна война. Въпреки че балканските държави се придвижиха към демократично управление и интеграция с НАТО и Европейския съюз непосредствено след войните, постоянното пренебрегване от страна на Запада допринесе за драматично отстъпление през последните години. Сега руският президент Владимир Путин се възползва от възможността и използва бившите югославски държави като следващото бойно поле за отслабване на НАТО и Европейския съюз, пише Foreign Affairs.
Усилията на Путин да тласка Балканите към ръба са част от мисията му да възстанови Русия като глобален мощен играч. Подобно на стратегията на Кремъл в Кавказ, целта на Русия на Балканите е да засили напрежението, за да може да се позиционира като единствен регионален посредник и гарант за сигурност. Едновременно с това цели да покаже, че нито НАТО, нито ЕС, нито техните членове са надеждни партньори за нито една от балканските страни. Тъй като Москва също продължава военното си натрупване близо до украинската граница, нейната кампания за влияние на Балканите служи като още един театър, който предизвиква Запада.
За мнозина на Запад стратегията на Путин е объркваща. Тези анализатори виждат Балканите като геополитически задънена улица; те не разбират какво точно ще спечели Русия, като се намеси в региона. Както каза директорът на Московския център Карнеги, "Балканите не са основно бойно поле в конфронтацията Русия-Запад".
Балканите не трябва да се отхвърлят толкова лесно с лека ръка. Русия гледа на региона като на мекия корем на Европа: нарастващото й влияние там заплашва да й позволи да постави стратегически военни активи близо до голяма американска база и достъп до Адриатическо море. По-голямата цел на Путин е да насочи баланса на силите в Европа в полза на Москва, а Балканите са част от тази стратегия. Москва стартира информационни операции за разпалване на етническо напрежение и насърчаване на протести, циментира оръжейни сделки, вгради се в критична енергийна инфраструктура и използва дългогодишните религиозни и културни връзки между Руската православна църква и Сръбската православна църква в своя полза в региона.
Усилията на Русия бяха подпомогнати неизмеримо от слабата реакция на ЕС. Въпреки многото години и милиарди евро, изразходвани за подготовка на Балканите за интеграция в ЕС, усилията са в застой. ЕС не се е разширил след Хърватия през 2013 г. и въпреки обещанията за членство на "шестицата на Западните Балкани" - Албания, Босна, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия - преговорите за всички практически цели бяха замразени. Помрачено от толкова разнообразни предизвикателства като "Брекзит", пандемията COVID-19, възхода на крайнодесните групи и кризата с мигрантите в Европа, разширяването изглежда е задържано за неопределено време. Този провал направи Балканите очевидна мишена за Путин.
По време на последната криза на Балканите през 90-те години на миналия век Русия бе твърде слаба, за да се намеси военно. Вместо това тя бе ограничена до мироопазваща мисия след войната в Косово през 1999 г., от която реши да се оттегли през 2003 г. Но не трябва да има съмнение, че дори тогава руското правителство виждаше разширяването на НАТО в Източна Европа като значителна заплаха за националната сигурност. Сега, със сравнително по-силната руска икономика и военни сили, Кремъл вижда възможност да пореже напредъка на НАТО, като се насочи към бившите югославски републики. Западна Европа спеше последния път, когато избухна война на Балканите — този път залогът е твърде голям, за да игнорира региона.
Ендемичната корупция в балканските страни разкри пукнатини, които Москва използва за постигане на целите си. Когато бившите югославски републики преминаха от социализъм към свободни пазарни икономики след 90-те години на миналия век, клептокрацията и незаконната приватизация пуснаха корени. Според Freedom House всички страни от Западните Балкани се връщат към "частично свободни". Путин използва корупцията, за да забие икономически, етнически и религиозни клинове в балканските общества, привлича и лидерите в региона.
Сърбия действа като ключов играч в кандидатурата на Кремъл за Балканите. И правителството, и църквата поддържат вярност към Москва, която е подкрепена от векове споделени религиозни и културни връзки, както и взаимната изолация на Сърбия и Русия от съвременните западни сили. Сръбското правителство призова за създаването на "сръбски свят" - балкански паралел на "руския свят" на Путин - предназначен да обедини всички сърби под обща културна рамка. Сръбският президент Александър Вучич има по-непосредствени стратегически интереси от намесата на Русия, доколкото хаосът в региона ще му позволи да се представи като сила за стабилност преди кампанията си за преизбиране през 2022 г. За да се гарантира, че изборите протичат в тяхна полза , Сърбия и Русия наскоро се ангажираха да работят заедно за борба с масовите протести и "цветните революции", идващи от Запада.
Русия отвръща на сръбската лоялност чрез щедра подкрепа за сръбските военни. От 2018 г. бюджетът за отбрана на Сърбия почти се удвои и е начело на всички балкански държави по разходи, свързани с отбраната. Въпреки заплахите за санкции на САЩ срещу Сърбия, Москва изпрати ракетна система С-400 в Сърбия през 2019 г. за военни учения. Кремъл повиши залозите още повече тази година, когато позволи на Сърбия да закупи системи за противовъздушна отбрана Pantsir-S1M. Сърбия е домакин и на управляван от Русия "хуманитарен център", който служи като институция за събиране на разузнавателна информация, разположена близо до лагера Бондстил - основната база на НАТО в Косово.
Москва открито заплашва балканските страни, които се опитват да засилят връзките си за сигурност със Запада. Русия се опита да провали референдума за членство в НАТО през 2018 г. на Северна Македония, а посланик обяви страната за "законна цел", ако напрежението между НАТО и Русия се засили (страната стана членка през 2020 г.). В съседство, в Черна гора Москва подкрепи откровения държавен преврат през 2016 г. точно преди успешната кандидатура за присъединяване към НАТО.
Русия разбира добре, че религията на Балканите винаги е била инструмент за стимулиране на конфликти. В Черна гора Кремъл насърчава проруската политика чрез Сръбската православна църква, която очерня концепцията за отделни черногорски и сръбски национални идентичности и се намеси в политиката от името на Москва. Работейки чрез църквата, Русия предизвика масови протести миналата година и замени едно несътрудничещо правителство с проруско ръководство.
Най-взривоопасните бурета с барут на Балканите са Косово и Босна и Херцеговина. Въпреки че населението на Косово е повече от 90 процента етнически албанци, сърбите гледат на страната като на прародина, в която са някои от най-светите места на Сръбската православна църква. Точно както гражданската война избухна от напрежението между различни религиозни и етнически групи в началото на 90-те години, Кремъл сега използва Православната църква, за да дестабилизира страната и по-широкия регион. Руската православна църква ескалира повтарящите се спорове за религиозни обекти, като последно изрази загриженост за "съдбата на християнските светилища в Косово" след избухването на напрежението между Косово и Сърбия.
Москва също даде да се разбере, че дипломатическото признаване от ООН на независимостта на Косово от Сърбия ще бъде невъзможно без одобрението на Русия. Путин често цитира Косово, за да оправдае анексирането на Крим от Русия, като твърди, че признаването от западните страни на отделянето на страната от Сърбия създаде прецедент, който легитимира едностранните декларации за независимост на други територии.
Брюксел не успя да постигне напредък към сръбското признаване на Косово, точно както "Вашингтонското споразумение" на президента на САЩ Доналд Тръмп от 2020 г. не успя да постигне съществен напредък по основните въпроси в спора. КФОР, мироопазващите сили на НАТО, разположени в Косово, по подобен начин се борят да поддържат стабилност. През септември спорната граница между Косово и Сърбия избухна в протести срещу забраната за влизане в Косово на превозни средства със сръбски номера. Това доведе до блокада и демонстрация на ВВС на сърбите и разполагане на косовските полицейски сили. Очаквано Русия проследи събитието, като се подигра с КФОР и ЕС за неадекватно посредничество при продължаващото напрежение между двете държави.
В Босна и Херцеговина Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната през 1995 г., е в криза. Страната продължава да се ръководи от разделения между своите бошнашки, сръбски и хърватски общности и Русия използва тези разделения в своя полза. През март Русия заплаши с отмъщение, ако Босна се присъедини към НАТО. Междувременно сръбският член на тристранното президентство на Босна Милорад Додик заплаши, че Република Сръбска, едно от двете образувания, съставляващи страната, ще се отдели от Босна. През декември Народното събрание на Република Сръбска гласува в подкрепа на започване на процедура за оттегляне на босненските сърби от институциите на държавно ниво, включително босненската армия, службите за сигурност, данъчната система и съдебната система.
В допълнение към Република Сръбска, Кремъл подкрепя босненски хърватски националисти да настояват за създаването на друго образувание в Босна и Херцеговина. Международният върховен представител в Босна Кристиан Шмид вдигна тревога през ноември, когато каза, че "перспективите за по-нататъшно разделение и конфликт са много реални".
Крайно време е западните сили да се събудят за заплахата, която намесата на Русия на Балканите представлява за техните интереси. Тук една унция превенция струва един килограм лечение. И те имат няколко възможности на разположение.
НАТО трябва да се пренасочи към региона и да даде приоритет на деескалацията на напрежението. Трябва да изпрати своя Counter Hybrid Support Team на Балканите, както направи в Черна гора през 2019 г., за да се бори с руските дезинформационни кампании и други информационни операции. Членовете на НАТО също трябва да организират "коалиция на желаещите" за противодействие на руската намеса в Босна, като разположат мироопазващи мисии в стратегически райони, като североизточния окръг Бръчко, за да предотвратят излизането на рискови места извън контрол. Тези сили биха могли да допълнят водените от ЕС мироопазващи сили (EUFOR), които са натоварени да поддържат мира и сигурността в Босна, но чийто мандат трябва да бъде удължен в Съвета за сигурност на ООН, където Русия и Китай имат право на вето. Президентът на САЩ Джо Байдън също подписа изпълнителна заповед за санкциониране на онези, които застрашават стабилността на Западните Балкани през юни; ЕС трябва да се присъедини към тези усилия.
Не може да се очаква от всички членове на НАТО да подкрепят Балканите, тъй като Унгария и няколко други европейски страни от НАТО служат като пълномощници на Русия в организацията. От друга страна изглежда, че Обединеното кралство разбира сериозността на кризата. Великобритания обеща да поддържа "стабилност на Западните Балкани" и предупреди Русия да не прави "стратегическа грешка" в региона. Лондон трябва да работи за превръщането на тези думи в действие, като ръководи коалицията на желаещите да се борят с руската намеса в региона.
Преди всичко НАТО трябва да ускори присъединяването на Босна и Косово към НАТО. Това би увеличило разходите на Кремъл за операциите му на Балканите. Русия твърдо се противопостави на разширяването на НАТО и сега, докато кризата в Украйна продължава, призова за правно обвързваща гаранция, че НАТО ще преустанови военната си дейност в Източна Европа. Интегрирането на Босна и Косово би изпратило послание, че Балканите няма да бъдат оставени да се оправят сами срещу Москва и че Путин няма да определя бъдещето на НАТО.
Както беше в началото на югославските войни или в навечерието на Първата световна война, може да е трудно да се убеди света във важността на Балканите. През 90-те години на миналия век европейските държави не успяха да реагират достатъчно спешно на кризата и Съединените щати бяха принудени да се намесят. Този път обаче Съединените щати са тези, които се отвърнаха и е малко вероятно да се намесят. Така че тежестта вероятно ще бъде върху ЕС. Стабилността на Европа и продължаващата жизненост на ЕС и алианса на НАТО са застрашени.
58eng
на 27.12.2021 в 18:18:04 #8РФ си игра с петрола и видяхме какво стана...путягите са играчи,духачи иполски свирачи!
halo
на 27.12.2021 в 18:10:10 #7Оле-леле-мале какви форумни "експерти" имаме.
Хирам
на 27.12.2021 в 17:55:26 #6Айде вече да удрят, че ни писна, да отвържат ръцете на Рамзан Кадиров, че да ги разкъса тия парцали! Няма какво повече да се коментира, нещата са ясни!
BGanio
на 27.12.2021 в 17:46:35 #5Какво значи ненарушимост на границите и непренаписване на историята? Няма такива неща. Не е възможно да има, защото един следвоенен ред, установен от победителите и една история написана от същите, не могат да бъдат обявени за вечни, ненарушими и неприкосновени. Това е абсурд и е крайно време да бъде изживян, но не се вижда признаци това да се случи скоро. Обединението на Германия вече беше промяна на границите, разделянето на Чехия и Словакия, както и разпадането на СССР и на Югославия - също. Това са все промени и то грандиозни на съществувалите до преди това граници, а пък се случи, въпреки всички тържествени клетви и декларации.. Животът е по-силен от подобни претендиращи за вечни конструкции. То и Третият райх се канеше да векува, ама не му се получи. Крайно време е човечеството да създаде правила за промени на границите, вместо да се мъчи да измисля всякакви фокуси и изключения, за да ги привежда в съответствие с реалността. А тя се променя непрекъснато и който има поне малко акъл, ще се опита да се адаптира към нея. Идеята за Обединена Европа всъщност е опит точно за това, но вероятно може и трябва да има и други начини.
ICO
на 27.12.2021 в 16:35:54 #4САЩ започнаха да поставят ракети и ядрени бойни глави за тях в Полша и Румъния, не виждам защо Русия да не започне да разполага ракети във Венецуела и Куба......, което се очаква след нова година. Въпросът е къде е България? Ще се разрешим страната ни да стане авант пост на САЩ, като по този начин се преврърнем в първостепенна цел на руските ядрени ракети? За поддръжниците на мита, че САЩ ни пазят да попитам. Могат ли ПВО комплексите на САЩ да неутрализират "Калибър", Кинжал", "Циркон" или дори от ракетите за залпов огън "Ураган", "Смерч", "Солнцепек"? ЗАЩОТО ОТГОВОРЪТ Е НЕ!
chafeto
на 27.12.2021 в 15:50:25 #3beyonder-realm Малко са държавите с ограничени ресурси, а по твойта логика чафе ми хвалиш кой кво е казал в някой африкански режим, всички държави от Изтока имат ресурси но ги разработиха с помощ от Запада , а Запада дълго време исползваше и развиваше собсвените си ресурси без да се нуждае от Изтока и никога Изтока не е развивал Запада ************************************************************************ Нищо не ти хваля, просто искам да ти кажа, че двата фактора са строго взаимосвързани и не могат един без друг. Щом западът може да разчита на собствените си ресурси, защо не го прави, а се възползва от ресурсите не само на изтока, ами на целия останал свят? А наитина ли мислиш, че с това свръхпроизводство и свръхконсумация западът е самодостатъчен със своите ресурси? Това не ми звучи сериозно. Друг е въпросът, че някои доскоро "енергийни придатъци" вече не са само това. Някои от скоро, други по-отдавна. Това не се харесва на някои, други просто игнорират този факт и не го признават. Което в крайна сметка няма никакво значение. Колкото до колата, шофьора и горивото, фокусът ми е по-скоро върху съдържанието, което е неоспорима истина, а не върху това кой го е казал.
chafeto
на 27.12.2021 в 15:36:06 #2Ами то на Балканите винаги е имало дим. А там, където има дим... Само, че след разпада на източния блок САЩ се превърнаха в едноличен хегемон и на практика нямаше кой да осуетява плановете им. Югославия според мен така или иначе беше обречена, но познайте кой наля масло в огъня около разпадането и. А косовкия казус, а Македония, където дйствията на албанските бандити се координираха от "Бондстийл" в Косово? Русия си била играела с огъня. Просто нещата за един кратък период много бързо се промениха и САЩ вече си имат геополитическа конкуренция на Балканите в лицето на Русия и разбирасе Китай. Освен това имаме опити за разпростанение на влияние от страна Турция в качеството си на нов регионален играч, (нещо, което е доста притеснително за нас) имащ претенции за включване в глобалната игра и който вече не подлежи на контрол от страна на САЩ. Накратко казано за това е цялото хленчене - някой досега се е възползвал от нещо съвсем сам, а сега се налага да дели с други.
chafeto
на 27.12.2021 в 15:25:15 #1beyonder-realm Ами то по обратната логика нямаше да има развита индустрия без ресурси. Преди време президентът на Гана (от където Франция внася уран за своите АЕЦ) каза, че Гана без Франция била като кола без шофьор, а Франция без Гана била като кола без гориво.