Великите балкански мечти възраждат призрака на катастрофалните балкански войни

"С последните си изявления, в които постави обединението на Албания с Косово във Велика Албания като основна цел на политическата си кариера, албанският премиер Еди Рама вдигна капака на кутията на Пандора с опасни балкански "велики идеи", пише "Катимерини".

Реакцията на другия балкански "велик мечтател", Белград, бе бърза: министърът на вътрешните работи на Сърбия Александър Вулин каза, че обединението на сърбите е "единствената бариера пред Велика Албания". А зад Белград се е Кремъл, който оголва зъбите си срещу Рама и Запада, аплодирайки "хуманитарните инициативи на Белград за сръбския народ", тоест "Велика Сърбия".

Както се изразиха сърбите - в известен смисъл не несправедливо: "Не можете да забраните на сърбите това, което позволявате на албанците. А онези, които мълчат за изявленията на Рама за създаването на "Велика Албания", трябва да мълчат, когато ние, сърбите, говорим за "Сръбския свят".

Албанците и сърбите изпробват водите при всяка възможност напоследък, все по-често, очаквайки с нетърпение бъдещо преструктуриране на границите на Балканите, чрез които ще постигнат така желаната национална интеграция, чрез интеграция в някакъв общ национален дом на техните етнически "братя", които остават "в капан" в съседни държави, след кървавите югославски войни и разпадането на Източния блок.

Българският национализъм не изостава, възраждайки историческите претенции срещу Северна Македония; Хърватия чака шанса да се разшири в случай на преструктуриране на границите с цел да отнеме част от Босна.

Това не е първият път, когато Рама говори за албански съюз, както винаги са го правили неговите предшественици в Тирана и Прищина. Нито пък сърбите изоставят мечтите си за господство над балканските славяни, а дълбоко вкоренения български национализъм никога не е спрял да мечтае за нов Санстефански мирен договор (подписан през 1878 г. между Руската и Османската империи и който предвижда България, много по-голяма от настоящите й граници).

Идеите за иредентизъм винаги са дебнели на Балканите, изплуващи, когато исторически и геополитически обстоятелства позволяват. Бихме искали да вярваме, че с края на югославските войни, когато нациите се избиваха една друга, за да създадат свои собствени държави и бяха посрещнати с външна намеса, национализмът е обезвреден. Постепенното премахване на границите чрез обещаната интеграция в Европейския съюз бе част от западната стратегия за консолидиране на мира и стабилността в региона, както и за създаване на безопасна зона на влияние в сухопътния коридор от Адриатическо до Черно море.

The Economist: Балканите са в надпревара за въоръжаване - Сърбия трескаво купува оръжия

Преди 30 г. Сърбия воюва с малки съседи, не с по-големи като България или Румния, обградена е от НАТО, но иска да е готова

"Злонамерени" играчи

Жаравата на национализма обаче все още гори под повърхността и от време на време бива канализирана от мощни играчи - или "злонамерени", както ги описа президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в интервю за "Катимерини" - за подпомагане на техните интереси. Дали висшите жреци на балканския иредентизъм усещат предстоящите неприятности и бързат ли да оформят своя дневен ред?

Мнозина виждат опасността цялото следвоенно състояние в района да се разпадне с тъжни последици. Бившият посланик на САЩ в Белград Уилям Монтгомъри (онзи, който преди назначаването си там ръководеше кампанията за свалянето на сърбина Слободан Милошевич през 2000 г.) каза наскоро за хърватската телевизия за опасенията си, че могат да избухнат нови конфликти на Балканите, защото, както той каза, нито един от проблемите не е решен, предупреждавайки, че районът вече не е приоритет за външната политика на САЩ. Този факт, постепенното затихване на интереса на САЩ към региона в името на други геополитически приоритети - Тихия океан, Китай, по-широкият регион на Източна Азия - кара някои да потръпнат.

Американците наложиха балканската карта след гражданската война и остават гаранти на споразуменията, които са в основата на съществуващия мир и стабилност. Харесва ли ви или не, САЩ са доминиращата сила в региона и тяхното отсъствие ще създаде опасна празнота, която ще отприщи центробежни националистически и иредентистки сили, достатъчно мощни, за да потопят района в хаос. Дали всъщност САЩ ще се измъкнат от зоната, само те си знаят; този страх обаче е широко разпространен. Дипломати и политици тревожно се опитват да си представят "утрешния ден" на Балканите, без мощната ръка на САЩ върху контрола, който гарантира мир и стабилност и поддържа геополитически съюзи.

Доскоро отговорът можеше да бъде: американците си отиват, но идват французите, германците и Европейският съюз. Вече не. Изглежда западнобалканските общества са загубили доверие в Европа. Силите на ЕС участват всяка в своя дискретна игра за власт, за да продължат своите държавни и икономически интереси. Нежеланието на Брюксел да продължи процеса на членство на кандидатите разпространи разочарование сред хората, които усещат, че европейците ги заблуждават. И на проевропейските лидери, и на гражданите изглежда им омръзна.

В един момент френският президент Еманюел Макрон блокира преговорите с Албания и Северна Македония, за да се пазари с Берлин; от друга страна, Гърция или България ги спират заради исторически конфликти; дори бившият германски канцлер Ангела Меркел, която тръбеше за стратегията за интеграция на Западните Балкани в ЕС, им заби нож в гърба на неотдавнашна среща на върха ЕС-Западни Балкани в Любляна, като блокира предложението на словенското председателство за определяне на 2030 г. като целева дата за приключване на преговорите за присъединяване. В страните от Западните Балкани преобладава убеждението, че "те не ни искат".

Руското предложение

"САЩ не присъстват толкова в района, те имат други глобални приоритети, а европейците рядко представят общ фронт по много въпроси. Европейската перспектива губи своята привлекателност и все повече хора в района търсят други алтернативи", предупреди Пендаровски, намеквайки за руско предложение, което се разнася на Балканите и присъединяването към Евразийския съюз.

В атмосфера на безпокойство за "утрешия ден" на Балканите без американците, гласовете за ново подреждане на границите, което да помогне за окончателното решаване на трите "горещи" исторически проблема на региона (албански, македонски, сръбски) стават все по-силни. Не е случайно, че неофициален документ, приписван на словенския премиер Янез Янша - което той отрича - бе разпространен миналата пролет в дипломатическите кръгове и медиите в Западните Балкани, което предизвика вълнение. Сред предложенията му бе "мирното разделяне" на Босна и Херцеговина, като Хърватия и Сърбия анексират етнически хомогенни територии, създаване на съюз на Албания и Косово и автономия за контролирано от сърби Северно Косово.

"Промяната на граници би отворила кутията на Пандора", каза тогавашният върховен представител за Босна Валентин Инцко. "Ако някой иска да мисли за промяна на граници, първо трябва да посети военните гробища от Франция до Сталинград", докато БиБиСи коментира, че неофициалният документ се чете като "етнонационалистически списък с желания от 90-те години на миналия век".

В Британия пред Politico: Балканите са на прага на конфликт

Русия умишлено тества решителността и способностите на НАТО и ЕС, които трябва да отстояват стабилността на Балканите

Размяна на земя

Защо е страшна една нова размяна на територии и население на Балканите? Истината е, че има много огнища на конфликти, готови да експлодират, особено в две държави, Босна и Херцеговина и Косово, които остават нестабилни, Босна повече, отколкото Косово.

"И така, защо да не правим "мирно прехвърляне" между двата центъра Белград и Тирана и веднъж завинаги да решим сръбския и албанския въпрос и да обезвредим национализма?", казват някои.

Първо, тези, които са притеснени от тази перспектива, отговарят - защото етническият микс сред балканското население, особено в бивша Югославия, е такъв, че разделянето е невъзможно, освен ако не бъде наложено с меч, както се случи през 1990-те години на югославските войни, което означава повече конфликти и още кръв.

Второ, да предположим, че албанците и сърбите по някакъв начин ще постигнат споразумение. Какъв ще бъде резултатът? Сърбите включват земя от Босна, Хърватия, Косово и Черна гора и създават "Велика Сърбия". Неин аналог ще бъде "Велика Албания" чрез обединяване на "държавата майка" с останалата част от Косово, западните провинции на Северна Македония (Тетово), участъците от Черна гора и Южна Албания и, разбира се, Чамерия, регион, разположен почти изцяло в гръцкия регион Епир. Като реакция, България ще претендира за останалата част от Северна Македония, Хърватия за Херцеговина, като вече ще имате две разширени държави на Балканите и балансът на силите, където в момента не доминира нито една сила, ще е нарушен.

Ще толерират ли Гърция и Турция други, които стават по-големи около тях или дори, в случая на Гърция, за тяхна сметка? Ще позволят ли европейските, американските и руските интереси нова геополитическа реалност на Балканите?

При такъв сценарий портите на Пъкъла ще се отворят и точно затова хората се страхуват от перспективата за изтегляне на САЩ.

Балканските цели на САЩ: Западните Балкани в ЕС и отпор на руското и китайско влияние

Габриел Ескобар: Не можем да позволим на Русия и Китай да успеят

Преопакован национализъм

Посоченият по-горе неофициален документ не е първият документ, който насърчава подобни сценарии и разпалва апетити. Подобни пожелания, под формата на предложения и сценарии за разрешаване на проблемите, се разпространяват от време на време, главно от политици и етнически теоретици както в Тирана, така и в Белград. Напоследък подобни предложения бяха преопаковани, за да смекчат страховете на онези, които предвиждат нови конфликти.

Така албанците заменят "Велика Албания" в реториката си с "Естествена Албания" или, в зависимост от публиката, с "Националния съюз на албанците", в който включват своите етнически събратя в Косово, Северна Македония, Южна Сърбия, Черна гора и по-смелите, гръцки Епир, където почти не са останали, но където някои членове на прокуденото население и техните потомци се надяват да се завърнат.

Сърбите, на мястото на догмата на Милошевич "всички сърби в една Сърбия", предлагат по-приемливата цел за "сръбски свят", което разбира се би означавало анексирането на части на Босна, Хърватия, Косово и Черна гора, където живеят сърби (или където са живели преди, в случая с Хърватия). Тази точка, свързана с промяната в реториката, но не и по същество, бе ясно изразена от лидера на Черна гора Мило Джуканович.

Българите не говорят открито за "Велика България", но тласкани от твърди националисти, влязоха в дневния ред на двустранните отношения със Северна Македония и ЕС, наративът "Една нация, две държави", където Северна Македония се счита просто за изгубена от стадото овца, останала бездомна заради конфликтите от 19-ти и началото на 20-ти век и която, като се има предвид правилният обрат на историята, ще се присъедини отново към националното стадо. Тази риторика съчетава безпокойство за възраждане на национализма, иредентизма и ново балканско безумие.

Американците и европейците от време на време критикуваха остро както властите в Албания, така и в Косово заради иредентистки изявления и изявления за обединението на двете държави, но лидерите на етническите албанци няма да променят реториката си. В меморандум до албанското министерство на Европа и външните работи Държавният департамент на САЩ изрази загрижеността си относно позицията на албанското ръководство, отбелязвайки, че то не само насърчава провокативно поведение и отклонява приоритетите на региона, но и че потенциално подбужда към насилие, подкопава мира и стабилност и засяга двустранните отношения. Меморандумът призова Албания да не принуждава САЩ да го денонсират публично.

Флориан К. Фейерабенд, експерт по въпросите на Югоизточна Европа във Фондация "Конрад Аденауер", осъди изявленията на Еди Рама за албано-косовска конфедерация по следния начин: "Мечтите за Велика Албания, Велика Сърбия или Велика Хърватия нямат място в 21-ви век. Всички знаем докъде доведе югославският иредентизъм през 20-ти век. Скърбихме за стотици хиляди жертви. Но когато тези планове се появяват отново в изявления, ние сме загрижени. Общият европейски дом е точно обратното на националистическо-популистката политика".

Докъде ще доведе този параноичен разговор и кой, освен американците, може го сложи край? Засега и докато американците са играчи в региона, никой не смее да осъществи тези планове, дипломатично или военно.

Изпълнителната заповед на Байдън

Президентът на САЩ Джо Байдън издаде изпълнителна заповед на 8 юни ("Изпълнителна заповед за блокиране на собствеността и спиране на влизането в Съединените щати на определени лица, допринасящи за дестабилизиращата ситуация в Западните Балкани"), която заплашва със санкции всеки, който е отговорен или съучастник или който е "пряко или косвено участвал в нарушение или действие, което е възпрепятствало или застрашавало прилагането на което и да е споразумение за регионална сигурност, мир, сътрудничество или взаимно признаване или рамка, или механизъм за отчетност, свързани със Западните Балкани ... включително Споразумението от Преспа от 2018 г.; Охридското рамково споразумение от 2001 г.; Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН; Дейтънското споразумение; или заключенията на Съвета на конференцията за прилагане на мира, проведена в Лондон през декември 1995 г."

Това беше послание към всеки, който възнамерява да наруши сегашния баланс на силите, че САЩ няма да позволят това да се случи.

Това обаче бе преди катастрофата с оттеглянето от Афганистан, нито пък САЩ все още бяха обявили външната си политика към Югоизточна Азия и Тихия океан, отразявайки новите геополитически приоритети на Вашингтон. Най-вероятно в близко бъдеще няма да видим сцени като в Кабул с американски войници, тълпящи се към летищата, за да се завърнат у дома.

Колкото и да се развиват регионалните въпроси, сигурно е, че САЩ няма да изтеглят военното си присъствие от Гърция (пристанището Александруполис), България и Румъния, считани за изключително важни за действия в Босфора, Черно море, Украйна и Кавказ. Предстои да видим какво планира да направи със Западните Балкани. Там равновесието е толкова крехко, а сблъсъкът за влияние с Русия е такъв, че дори усещането за напускане на американците може да доведе до опасни сътресения.

Конфликтът в Украйна и Косово са свързани, Путин иска ескалация в Югоизточна Европа

В НАТО трябва да са готови за руско подстрекателство на много фронтове, а Сърбия очевидно се готви за война