Руското посолство в Босна в сряда критикува спирането на действие на закона за собствеността на босненските сърби и предупреди за потенциална дестабилизация в напрегнатата балканска страна, освен ако решението не бъде отменено, съобщава АП.

Посолството в изявление, разпространено от местни медии, повтори, че Москва не признава германския дипломат Кристиан Шмит за ръководител на Службата на върховния представител на ООН в Босна и смята, че действията му са нелегитимни.

Коментарите на Русия подчертават спор със Запада относно политиката на нестабилните Балкани, където Москва се стреми да засили историческото си влияние. С бушуващата война в Украйна има опасения от нарастване на напрежението и на Балканите.

Шмид във вторник спря действието на закона, който полуавтономният босненско-сръбски регион прие през февруари и който декларира, че собствеността, използвана от местните публични власти, принадлежи на Република Сръбска.

Законът се разглежда като част от стремежа на сърбите в Босна да получат възможно най-голяма независимост. Босна също има боснешко-хърватско образувание, заедно със съвместни централни институции, предназначени да поддържат страната заедно след войната от 1992-95 г.

Руският посланик в Босна я заплаши със съдбата на Украйна, ако влезе в НАТО

Руският посланик в Босна я заплаши със съдбата на Украйна, ако влезе в НАТО

Калабухов: Примерът на Украйна показва какво очакваме

При обявяването на решението си Шмид каза, че само босненската държава може да регулира имуществените въпроси и призова диалог в Босна за разрешаване на спора. Лидерите на босненските сърби отхвърлиха решението.

Посолството на САЩ заяви, че на международната общност "не е останал друг избор, освен да действа", след като лидерите на босненските сърби отказаха "да се ангажират конструктивно" с решаването на проблема и вместо това предприеха "противоконституционни, едностранни действия".

Русия подкрепи лидера на босненските сърби Милорад Додик, който беше изправен пред санкции на САЩ и Великобритания за подкопаване на мирното споразумение на САЩ от 1995 г., което сложи край на войната, след като повече от 100 000 души загинаха и милиони останаха без дом.

В изявлението си руското посолство в Босна предупреди срещу действията на Шмид и санкциите, заявявайки, че "цялата отговорност за възможна дестабилизация в Босна и Херцеговина ще лежи върху представителите на международната общност".

Войната избухна, защото сърбите в Босна искаха да създадат своя собствена държава и да се присъединят към съседна Сърбия. Додик, който е член на мултиетническото босненско президентство, многократно е призовавал за отделяне на сърбите от останалата част на Босна.

Върховният представител в Босна има правомощията да спира действието на законите и да сменя длъжностни лица, за които се смята, че нарушават мирното споразумение с посредничеството на САЩ.

Споразумението също така създаде многонационален съвет, който наблюдава прилагането на мира, където Русия рутинно се противопоставя на западните действия.

Косово и Босна искат членство в НАТО

Косово и Босна искат членство в НАТО

Двете страни изразиха притеснение, че може да последват съдбата на Украйна

Командването на EUFOR в БиХ заяви, че твърденията на някои сръбски медии, че EUFOR възнамерява да арестува сръбския член на председателството на БиХ Милорад Додик, са абдолютни неоснователни, съобщават медии в Република Северна Македония.

"Твърденията, публикувани наскоро в сръбския "Телеграф", че EUFOR ще арестува члена на председателството на БиХ Милорад Додик за корупция са глупости и напълно неоснователна история". Те добавиха, че EUFOR остава ангажиран с подкрепата на органите на БиХ в поддържането на безопасна и стабилна среда за населението на страната.

Додик коментира за Le Monde, че предпочита подкрепата на хората, "отколкото на западните бюрократи, които ни налагат своите правила. "Бях приет като един от малкото политици, които подкрепят Дейтънското споразумение и изградих кариерата си върху това". Той подчертава, че винаги е защитавал написаното в Дейтънското споразумение.

Според него проблемът с демокрацията в БиХ идва от Запада, който според него, изисква лоялност, а не политически партньори. "Ако сте в съответствие с техните очаквания, значи сте добре. Послушният елит в БиХ, който зависи и живее според заповедите, идващи от чужбина, не иска да поема своите отговорности и затова БиХ не функционира".

Според него БиХ е необратимо разделено общество и никаква химия не може да промени това. "Ние в Република Сръбска винаги сме приемали БиХ като задължение, но сме го приемали. От друга страна, ние не можем да приемем, че БиХ функционира против конституцията".

Запитан как вижда Република Сръбска в бъдеще, Додик каза, че тя може да остане в БиХ, както е предвидено от Дейтън, според конституцията, но не и в БиХ, както си представя Западът, подчертавайки, че нито сърбите, нито хърватите ще бъдат съгласни да живеят в такава БиХ .

Говорейки за сътрудничеството с Владимир Путин, Виктор Орбан и Реджеп Тайип Ердоган, Додик каза, че казва на всички едно и също нещо - да се върнем към конституцията на БиХ, да приложим конституцията и всичко ще бъде наред.

"Знам много добре, че Ердоган в крайна сметка винаги ще бъде на страната на мюсюлманите. Но разговарях с него, защото виждам в него човек, който иска да помогне за запазването на мира в БиХ. Путин никога не ми е казвал да се отделя, той ми каза да спазвам международното право и Дейтънското споразумение. Унгария се интересува много от Балканите", каза Додик.

Великобритания удря със санкции сръбски отцепници в Босна и Херцеговина

Великобритания удря със санкции сръбски отцепници в Босна и Херцеговина

Санкционирани са Милорад Додик и Желка Цвиянович