Съдът на ЕС си каза думата: хората имат право да знаят дали хербицидът глифозат е опасен за здравето им, посочва Дойче веле.
Решението на съда в Люксембург обаче няма да спре неговото използване. Засега.

Решението на Европейския съд задължава Европейската агенция за околна среда да публикува резултатите от изследванията, които преди две години дадоха основание за удължаване на лиценза за използването в ЕС на хербицида глифозат. Според въпросните изследвания, проведени отчасти от производителите на глифозат, употребата на хербицида не представлява опасност за здравето на хората. Екологичната агенция тогава не оповести всички данни, като се обоснова с фирмените тайни и икономическите интереси на замесените фирми. Друг аргумент гласеше, че въпросът ни бил от такъв висок обществен интерес, което да оправдае публикуването на тази информация.

Съдът в Люксембург вижда нещата различно - според него е налице значителен обществен интерес, който е над търговските интереси на фирмите.

Какво следва от решението?

То няма да спре използването на глифозат, тъй като лицензът му изтича през 2022 година. Резултатите от проучванията, които сега ще станат публични, могат да изиграят някаква роля при следващото решение за удължаване на лиценза през есента на 2022 година. Екологични сдружения и политици от Зелените предполагат, че глифозатът може да причини рак. Те се позовават на студия на една агенция към ООН, която окачестви хербицида като вероятен причинител на рак. Други учени пък изразяват сериозни съмнения относно заключенията на въпросната агенция.

Евродепутатът от фракцията на Зелените Свен Гиголд призовава за пълна прозрачност по темата за глифозат, тъй като в случая става въпрос за сигурността на храните. "Сега учените по цял свят могат да проверят методологията на изследванията и направените заключения. И тъй като глифозатът е най-широко разпространеният хербицид, това наистина е важно", заяви той за ДВ. Гиголд припомни, че междувременно Европейският парламент е променил правилата и вече всички резултати от изследвания, с които работят европейските агенции, подлежат на публикуване.

Как ще продължи дебатът?

Най-малко 9 страни-членки на ЕС, като Австрия например, гледат критично на използването на глифозат и на генно манипулираните култури, които единствени понасят хербицида. През 2017 година Германия гласува за употребата на глифозат в ЕС, само защото тогавашния министър на икономиката Кристиан Шмид взе еднолично решение против изричната воля на бившата министърка на екологията Барбара Хендрикс.

Екологични организации допускат, че глифозатът вероятно стои и в основата на измирането на насекомите, т.е. допринася за намаляване на биологичното разнообразие. Следи от глифозат, който се използва от 40 години, могат да се открият и в човешкото тяло. Европейската агенция за околна среда обаче твърди, че всичко е в допустимите норми. Германското министерство на екологията възнамерява постепенно да ограничи използването на глифозат с тенденцията един ден напълно да се откаже от него. Според действащото европейско право, всяка страна-членка решава за себе си дали да използва пестициди.

От решаващо значение за съдбата на глифозата, който се произвежда между другото от германския концерн Байер-Монсанто, ще бъдат очакваните съдебни решения в САЩ. Там повече от 11 хиляди души с рак са завели дела за обезщетения, тъй като предполагат, че заболяването им е причинено именно от глифозат. Решението на съдиите в Люксембург може да бъде обжалвано на по-горна инстанция.