Комитетът на ООН по правата на човека спря връщането на бежанци в България заради опасност от жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това съобщиха от Българския хелзинкски комитет (БХК), цитирани от БНР.
От БХК представиха случая по дело срещу Дания, довел до това решение - от 15 декември 2016 г., което бе обявено преди няколко дни.
Двамата сирийски граждани Р. А. А. и З. М., които са мъж и жена, е трябвало да бъдат депортирани от Дания обратно в България, където първо са подали молба за закрила, в съответствие с Дъблинския регламент.
Тяхната депортация обаче би представлявала нарушение на член 7 от Международния пакт за гражданските и политическите права поради непоносимите условия на живот в България.
През юни 2014 г. сирийските граждани влизат на територията на България, търсейки закрила. Още с пристигането си те са задържани от българските власти, които подлагат мъжа на побой с юмруци и полицейски палки. Жената дърпат за косата и също бият с палки, след което я обискират на голо.
Вещите им са отнети и така и не биват върнати.
След това двамата сирийци са изпратени в приемателен център, където условията са изключително лоши. В храната си често намират червеи и насекоми, поради което рядко се хранят.
Заради лошите хигиенни условия жената развива инфекция в малкия таз. При опит да получи медицинска помощ от лекаря в центъра й е отказано с аргумента, че системата ще се срине, ако всички бежанци получат лечение.
Мъжът страда от сърдечно заболяване. Въпреки че на два пъти припада в приемния център, получава единствено болкоуспокояващи.
В местната болница три пъти отменят насрочения му час за преглед без причина, след което той спира да опитва да търси лечение.
Един ден на връщане към приемателния център мъжът е нападнат и бит от четирима или петима непознати. Той смята, че това е било мотивирано от омраза нападение, тъй като в близост до центъра често обикаляли групи, нападащи чужденци. Сириецът твърди, че му е отказан достъп до полицейското управление, поради което не е могъл да съобщи за престъплението.
Жалбоподателите също споделят, че в продължение на три дни приемателният център е бил затворен заради присъствието на ксенофобски групи, които нападат хората, търсещи закрила.
През септември 2014 г. двамата получават бежански статут в България и са информирани, че трябва да напуснат приемателния център. Финансовата помощ от около 60 лв. месечно им е спряна, няма програма за интеграция, която да им помогне с намирането на жилище или работа.
Прекарват три дни на улицата. Техни приятели, все още настанени в центъра, им помагат, като ги настаняват тайно в стаите си. Остават там до декември 2014 г., когато заминават за Дания със средства, изпратени им от роднини в Сирия.
В Дания те прекарват цялата следваща година в обжалване на решението на датските власти да ги върне в България. В края на 2015 г. се ражда и детето им, което ги поставя в още по-уязвима позиция.
Настоящото решение е първото и засега единствено подобно решение срещу България. Член 7 от Международния пакт за граждански и политически права забранява нечовешкото и унизително отнасяне. Депортирането в страна, в която едно лице може да бъде подложено на такова третиране представлява нарушение на тази разпоредба.
USD
CHF
EUR
GBP
