Преди десетилетие политически посредници и корпоративни големци се събраха в швейцарските Алпи, под оптимистична тема. Беше време за "устойчива динамика", заявиха организаторите на срещата на Световния икономически форум през 2013 г. След мъките на глобалната финансова криза, обясниха те, светът сега е в "следкризисен" етап. Задължение на елитите, събрани в Давос, беше да въведат по-нататъшни реформи в услуга на икономическата "устойчивост" и "конкурентоспособност", вечни лозунги на WEF, които се докосват до либералната догма, която отдавна е в основата на неговите процедури, където желанието да се прави добро не е необходимо да пречи на маржовете на печалбата, пише Washington post.

Десет години по-късно изглежда, че има по-малко оптимизъм. Вместо за "следкризисен" момент е по-често да се говори за "пермакриза", за свят, който се изкривява под безкрайна каскада от бедствия - война, климатична катастрофа, хаос в цените на енергията, инфлация, епидемии от глад и болести, политическа нестабилност и нарастващо икономическо неравенство. Тазгодишната тема на WEF, жаловит призив за намиране на "сътрудничество в един фрагментиран свят", изглежда по-завладяна от вече настъпилите разриви. В разговор с репортери миналата седмица, президентът на WEF Борге Бренде каза, че срещата "ще се проведе на най-сложния геополитически и геоикономически фон от десетилетия".

На първо място в дневния ред са опасенията за възможна глобална рецесия. Съществува и неприятното предизвикателство на изменението на климата и продължаващата война в Украйна и последиците от нея надолу по веригата, включително проблеми на световната търговия със зърно, което допринесе за появата на условия на глад в части от Африка на юг от Сахара. Под всичко това се крие по-дълбоко безпокойство от Давос: малко институции са толкова непосредствено свързани с неолиберализма и проекта за глобализация като форума. В епоха на възходящ национализъм и съперничество между големите сили, където самите Съединени щати водят търговски войни, накъде отива глобализацията?

Последната заглавна история на Economist, който всяка година е с въпрос, който се опитва да дефинира духа на времето в Давос, оплака "Разрушителната нова логика, която заплашва глобализацията". Той осъди "изоставянето на правилата на свободния пазар за агресивна индустриална политика" на администрацията на Байдън, посочвайки натоварените със субсидии програми за захранване на зеления преход на Съединените щати, както и новите усилия да се превърне нацията в огнище на производството на полупроводници.

Всичко това, твърди класически либералният Economist, "задейства опасна спирала към протекционизъм в световен мащаб" и разрушава глобалния ред, който Съединените щати с десетилетия създаваха и осигуряваха след Втората световна война. Може дори да застраши "каузите на либералната демокрация и пазарния капитализъм".

"От 1945 г. световната икономика работи според система от правила и норми, подписани от Америка. Това доведе до безпрецедентна икономическа интеграция, която стимулира растежа, измъкна стотици милиони хора от бедността и помогна на Запада да надделее над Съветска Русия в Студената война. Днес системата е в опасност. Държавите се надпреварват да субсидират зелената индустрия, да примамват производството далеч от приятели и врагове и да ограничават потока на стоки и капитали. Взаимната изгода е налице, а националната изгода е налице. Започна ерата на мислене с нулева сума", пише Economist.

Домакините в Давос искат да удържат линията. Началният панел във вторник сутринта, включващ икономическите историци Адам Туз и Найл Фъргюсън, размишлява върху "деглобализацията или реглобализацията". Последната концепция отразява новите тенденции на момента, като правителствата и мултинационалните компании преконфигурират веригите за доставки далеч от конфликтни точки и враждебни държави. Това се вижда с напускането на значителен брой западни компании от Русия и Китай.

"Бих казал, че сме в момент на реглобализация", коментира Тенгку Зафрул Азис, министър на търговията и индустрията на Малайзия в националния павилион по заснежената централна алея на Давос. Той каза, че в краткосрочен план Малайзия може да се възползва от компании и бизнеси, които се отклоняват от Китай към пазари в Югоизточна Азия - но по-голямата картина е по-тревожна.

"Хората стават все по-изолирани", каза той. "В дългосрочен план сме загрижени за нарастването на разходите за търговия."

Форумът изчислява, че тази година присъстващите включват най-големия брой политически и бизнес лидери, които някога са пътували до планината, включително повече от 50 държавни и правителствени ръководители, 56 финансови министри, 19 управители на централни банки, 30 министри на търговията и 35 външни министри.

Но с отсъствие се набиват на очи по-голямата част от лидерите на големите световни икономики. Германският канцлер Олаф Шолц ще бъде единственият лидер на нация от Групата на седемте (Г-7), който ще се появи, като европейските му колеги вероятно ще искат да избегнат оптиката на доброжелателство с глобалния елит, докато обществеността им се справя с кризите на разходите за живот у дома. Висшите служители от администрацията на Байдън са пратеникът на САЩ по въпросите на климата Джон Ф. Кери и търговският представител на САЩ Катрин Тай, които предвид хода на текущите събития може да се окажат ангажирани в доста изпитателни разговори през седмицата.

След пауза по време на пандемията Китай изпрати своя собствена делегация на най-високо ниво, водена от вицепремиера Лиу Хе, който изнася една от основните речи на събитието във вторник. Това бележи връщане на ангажимента на Пекин към форума, макар и все още не на нивото, което беше демонстрирано през 2017 г., когато самият китайски президент Си Дзинпин оглави заседанията с реч в защита на глобализацията, която представи Китай като защитник на либералния ред. Тогава това беше възприето като изявление за намерение от страна на лидер, който желае да завземе мантията на глобално лидерство и тънко завоалиран удар срещу новоизградената ултранационалистическа администрация на Тръмп, която се стреми към популистки сътресения.

Този момент в Давос може би беше връхна точка за Си на световната сцена. През годините след това автократичният му юмрук се сви у дома, докато много правителства на други места виждат Китай под негово ръководство като заплаха, ако не непременно като противник. Каквито и да са молбите на Световния икономически форум за диалог и сътрудничество, на Запад нараства мнението, че плановете на Си за Тайван трябва да бъдат проверени. Съществува също така развиващ се консенсус, че приемането на Китай преди две десетилетия в Световната търговска организация - може би най-важното събитие в историята на глобализацията - е било грешка.

През 2013 г. организаторите на WEF приветстваха участието на руския министър-председател Дмитрий Медведев като национален лидер, който разбира "глобалните отговорности". Разбира се, Медведев и руският президент Владимир Путин вече са персона нон грата в Давос, както и групата на руските олигарси и бизнес елити, които организираха някои от най-пищните партита в кулоарите на форума. Войната в Украйна засенчва дискусиите с участието на голяма делегация от Киев, включително първата дама на Украйна Олена Зеленска.

Огромна част от форума няма много общо с политиците или проклятията на експертите. Има десетки дискусии и събития, насочени към всякакви примери за иновации и сътрудничество в частния сектор, по въпроси, вариращи от продоволствената сигурност през младежкото образование до горското стопанство (WEF обеща да възстанови и засади трилион дървета по целия свят). Организаторите на WEF говорят розово на технократски жаргон за това как участниците във форума позволяват "положителна промяна на системите" и тласкат света към по-щастливо, по-устойчиво бъдеще.

"Има цинизъм около Давос, могат да кажат, че е говорилня",коментира Пенджани Мкамбула, който работи върху обогатяването на зърнените култури с минерали и витамини в развиващия се свят в Глобалния алианс за подобрено хранене. "Но има толкова много положителни неща, които се появяват. Създават се много партньорства, свършва се много работа и понякога виждате резултатите едва след години."

Мрачен доклад от Давос за света, икономиката, разходите за живот, климата и демокрацията

Мрачен доклад от Давос за света, икономиката, разходите за живот, климата и демокрацията

Икономическата война се превръща в норма, напрежението ще нараства, глобалните сили използват икономически политики в отбранителна посока