Страните от ЕС трябва да се подготвят за още до 4 милиона повече украинци през 2023 г., а Русия ще се стреми допълнително да въоръжи миграцията от Северна Африка и Близкия изток. Това са само две от прогнозите, направени в последния доклад за перспективите на миграцията за 2023 г. от Международния център за развитие на миграционната политика (ICMPD).

7,9 милиона украинци са избягали в Европа след руската инвазия през февруари 2022 г. 4,9 милиона са регистрирани по схемата на ЕС за временна закрила или подобни схеми в други европейски страни. Последният доклад на ICMPD за перспективите за миграция прогнозира, че тези, които са пристигнали миналата година, ще започнат да навлизат на пазара на труда в ЕС в по-голям брой през 2023 г., след като временната защита беше удължена до март 2024 г.

Войната в Украйна не показва никакви признаци за скорошен край, като 18 милиона украинци се считат за спешно нуждаещи се от хуманитарна подкрепа в страната. ICMPD изчислява, че могат да достигнат до четири милиона души, което сериозно натоварва капацитета на Европа да обработва и интегрира новопристигналите.

В ход за допълнително раздвижване на тревогите за миграцията в Европа, руското правителство обяви, че ще увеличи броя на полетите от Северна Африка и Близкия изток до Калининград, който граничи с Полша. Това вероятно ще доведе до прилив на мигранти, които се опитват да влязат в ЕС по различен маршрут, освен обичайните средиземноморски входни точки.

Докладът също така прогнозира, че влошаващата се икономическа криза в Европа няма да компенсира недостига на работна ръка и ще ускори дискусиите в ЕС относно възможностите за легална миграция, включително временни работни визи и партньорства за мобилност, като тези, сключени през 2022 г. между някои държави от ЕС и трети страни като Индия и Мароко. Политиците от ЕС ще почувстват допълнителен тласък да финализират дискусиите за визовия режим преди изборите за ЕС в средата на 2024 г.

Майкъл Шпинделегер, генерален директор на ICMPD, коментира, че "Европа ще постави амбициозно темпо на своите дискусии тази година, за да се окаже достатъчно гъвкава, за да отговори на миграционните проблеми на още повече фронтове. Нарастващият брой партньорства между ЕС и трети държави е много положително развитие, което засяга първопричината за незаконната миграция, но предлага възможности в страните на заминаване и законни пътища към страните от ЕС. Такива партньорства и конструктивна позиция по отношение на визовите режими ще помогнат за облекчаване на натиска върху страните от южните и източните входни точки".

Докладът прогнозира десет проблема с миграцията, за които трябва да се внимава през 2023 г.:

  1. Висок миграционен натиск във времена на глобална криза;
  2. Фокус върху миграционните пътища на Западните Балкани и Централното Средиземноморие;
  3. Възможна втора бежанска вълна от Украйна;
  4. Интеграцията на украинците на пазара на труда и стратегии за излизане от временна закрила;
  5. Работата по инструменти за справяне с инструментализацията на миграцията;
  6. Дебатът за визовите режими в ЕС и извън него;
  7. Ефектите от световната криза на предлагането и разходите за живот върху миграцията;
  8. Икономически спад, недостиг на работна ръка и дискусията относно каналите за легална миграция в Европа;
  9. Нарастващ брой миграционни партньорства между държави-членки на ЕС и неевропейски партньори;
  10. Последната възможност за финализиране на Пакта за миграция и убежище.

Междувременно СЗО публикува докла за пречките, пред които са изправени украинските бежанци в Румъния.

Войната в Украйна, конфликт, който навлиза във втората си година през февруари 2023 г., доведе до най-голямото движение на хора в Европейския регион след Втората световна война. Милиони са избягали от военните действия и са оставили живота и прехраната си. Правителствата на съседните страни незабавно посрещнаха хората от Украйна, предлагайки широка гама от услуги - здравето е ключов приоритет.

"Ние силно вярвахме в предоставянето на здравни услуги на хора, бягащи от войната, така че го направихме, без да се колебаем", коментира Мадалина Турза, държавен съветник и стратегически координатор на хуманитарната помощ за бежанците в канцеларията на министър-председателя, Румъния, където през януари 2023 г. в страната са регистрирани 107 000 бежанци.

Осигуряването на здравни услуги на такъв голям поток от хора за кратко време е мащабно начинание. За непрекъснато подобряване и усъвършенстване на отговора е от ключово значение да се ангажираме със самите бежанци, за да разберем бариерите, пред които са изправени.

При широкомащабни извънредни ситуации в здравеопазването обаче това не е лесна задача, както заявява Хедър Паповиц, мениджър за инциденти в СЗО за извънредната ситуация в Украйна: "По време на криза често е много трудно да разберем напълно и да включим гледните точки на тези, на които се опитваме да помогнем".

Гледни точки, ориентирани към хората

За да проучи нуждите от здравни услуги и пропуските от гледна точка на украинските бежанци в Румъния, СЗО подкрепи националните здравни власти да проведат качествени интервюта с бежанци за 5-месечен период през 2022 г.

Проучването е проведено от отдела за поведенчески и културни прозрения към СЗО/Европа и офиса на СЗО в Румъния, подкрепени от Министерството на здравеопазването, президентската администрация, Националния институт по обществено здраве и други заинтересовани страни. Първоначалните интервюта бяха проведени през май 2022 г. с последващи интервюта през октомври, за да се наблюдават промените в техния опит.

Тези задълбочени интервюта предоставиха информация, която сега позволява на румънските здравни власти да възприемат ориентиран към хората подход в отговор на здравните нужди на украинските бежанци. Други държави вече следват същия модел; подобни проучвания се провеждат в Полша, Словакия и Словения, които общо приемат 1,7 милиона бежанци от Украйна към 10 януари 2023 г.

Колкото по-дълго разселените лица остават в приемаща страна, толкова по-важно е те да разбират въпросната здравна система и как да получат достъп до нея.

Жените са тези, които съставляват мнозинството от украинските бежанци, както в Румъния, така и навсякъде другаде. Особено нужда от подкрепа имат новите майки, които често са сами. Езикът остава бариера за мнозина, като им пречи да се чувстват удобно при достъпа до услуги. За да получат лекарства или да видят здравни специалисти, някои дори се връщат в Украйна, когато и ако е възможно.

Бежанците се нуждаят от подкрепа за достъп до услуги

В проучването бежанците изразиха благодарност към румънския народ и властите за топлия прием, особено от доброволците. През тези първи месеци обаче несигурността относно това как работи здравната система, какви услуги бежанците имат право да получат и на каква цена, направи достъпа до здравни грижи предизвикателство.

Сред констатациите е също така, че с течение на времето, чрез споделяне на опит между други бежанци и чрез усилията, положени от здравните власти, хората съобщават, че се чувстват по-спокойни и уверени в търсенето на здравни услуги.

След 6 или повече месеца в Румъния респондентите казаха, че са по-уверени като цяло и са научили много повече за това как работи здравната система. Както каза една 50-годишна украинка: "В началото беше катастрофа. Децата се разболяха и не знаех къде да отида. Но сега е по-лесно и знам какво да правя".

Превръщане на резултатите в действие

След дискусии с Министерството на здравеопазването на Румъния, Кабинета на президента, Националната здравноосигурителна каса и членовете на Работната група по здравеопазване на Румъния (съставена от представители на партньорски организации за развитие), СЗО вече започна да взема координирани решения и действия директно вдъхновени от нуждите и решенията, изразени от участниците в проучването.

"Това проучване е важно, защото ни дава структурирана, надеждна информация, която можем да използваме, за да информираме националния отговор. Може да чуем истории, анекдоти тук и там за нечие преживяване, но това не е основа за политика. С тези данни съм убеден, че придобиваме важна информация", каза министърът на здравеопазването д-р Александру Рафила.

Здравните клиники на СЗО за украински бежанци сега работят с подкрепата на окръжните дирекции за обществено здраве и местните власти в Румъния, докато както доставчиците на здравни услуги, така и бежанците са насочени към персонализирана информация.

Сред предизвикателствата, които остават и върху които се работи, са достъпът до лекарства с рецепта, зъболечение и ваксинация както за деца, така и за възрастни, както и достъп до качествени услуги за психично здраве.

Турза обяснява, че заедно всички участници работят за подобряване на достъпа и след това добавя: "Това, което направи проучването, беше да ни помогне да разберем предизвикателствата от гледна точка на бежанците".

"Изследването беше предприето бързо и резултатите сега оформят интервенции и политики, като например наемане на здравни медиатори на ниво окръг за свързване на хората с услуги", коментира Паповиц.

Доклад на GLOBSEC, глобален мозъчен тръст, базиран в Братислава, разглежда обществените нагласи и предизвикателства при настаняването на хора, бягащи от войната в Украйна във Вишеградските страни.

Вишеградските страни (V4) сега са домакини на повече от 2,1 милиона души, представляващи около една четвърт от всички украинци, които са избягали от страната си след руската инвазия. Поради това регионът се превърна в тестова площадка за различни социални, икономически, политически и информационни процеси, свързани с приемането и интеграцията на бежанците.

Трябва да се отбележи, че украинските бежанци идват от общество, което е географски и културно подобно на региона V4. Пристигащите също включват предимно жени и деца, бягащи от военните зверства. Украинските бежанци във V4, следователно, бяха посрещнати с огромно съчувствие от населението на домакините, като много местни жители лично участваха в осигуряването на жилища, храна, дрехи и финансова подкрепа.

Създадени са и правителствени програми за подпомагане, осигуряващи достъп до ограничени социални услуги в съответствие с националните законодателни актове, подкрепящи прилагането на Директива 2011/24/ЕС на ЕС. Въпреки че обхватът и същността на правителствената помощ варират в различните страни, украинските бежанци във всички страни от V4 могат да се възползват от достъп до местните пазари на труда, здравеопазване, жилища, образование и ограничена финансова подкрепа.

Масовият приток на бежанци създаде нови проблеми за приемащите икономики, като същевременно реши някои по-стари. Жилищната криза, от своя страна, се усложни, оказвайки пагубно въздействие както на бежанците, така и на приемащото население. Страните от V4 също изпитват недостиг на здравни и образователни специалисти, способни да предоставят услуги на бежанците. Въпреки това украинските бежанци помогнаха да се заемат работни позиции, считани за непривлекателни от местните жители, стимулирайки икономическия растеж и в някои случаи генерирайки бюджетни приходи, които всъщност надхвърлят държавните разходи за подкрепа на бежанците.

Близо 10 месеца след инвазията на Русия и преди прогнозираната зимна енергийна криза, която вероятно ще създаде нова вълна от бежанци, вече има известна умора, която се усеща от обществата, отразена в ограничаването на правителствените програми за подпомагане. И все пак, както показва проучване на общественото мнение на GLOBSEC, проведено в страни от V4, цялостните обществени нагласи в региона към украинските бежанци остават преобладаващо положителни - както по отношение на възгледите за приемане на бежанци, така и по отношение на поддържането на тази подкрепа.

Докато полската общественост яростно подкрепя помощта, предоставена на бежанците, в Словакия се откриват по-големи обществени разделения по множество въпроси, свързани с бежанците. Мнозинството от словаците, например, смятат, че подкрепата за бежанците трябва да бъде намалена и/или прекратена. Някои нюанси се появяват и по отношение на специфичните форми на подкрепа за бежанците, които населението връща обратно.

Всички държави V4, например, подкрепят силната подкрепа за предоставяне на достъп на бежанците до безплатни езикови курсове, което предполага, че респондентите може да очакват по-силна интеграция на украинците в приемащите общества. Междувременно някои социални придобивки, като безплатен транспорт и субсидиран наем, обикновено не се подкрепят от приемащото население, като мнозина са загрижени за собственото си благосъстояние на фона на икономическата криза.

Общественото отношение към бежанците обикновено се влияе от образователния произход и финансовото положение на респондентите (като хората с по-ниски доходи и по-ниски нива на образование са по-склонни да изразят негативни възгледи) и източниците на информация, която консумират (хора, които получават новините си от социалните мрежи медиите и личните комуникации са по-критични към подкрепата на бежанците). Политическата принадлежност също има значение: онези, които симпатизират на политическите партии, прокарващи антибежански дневен ред, са по-склонни да имат критични възгледи по отношение на украинците (този модел е особено валиден в Словакия).

В светлината на социалното и икономическо развитие в региона може да се очаква правителствата на V4 да продължат да оказват подкрепа на украинските бежанци. Въпреки това тази помощ може да бъде съкратена и нейният срок да бъде съкратен, като се има предвид ограничената наличност на ресурси и има за цел да насърчи украинците да бъдат по-активни на пазара на труда.

Правителствата обаче също ще трябва да бъдат по-активни в улесняването на наемането на квалифицирани специалисти чрез опростени процедури за признаване на техните квалификации и чрез осигуряване на по-широк достъп до, наред с други услуги, съответните езикови курсове, възможности за преквалификация и дневни заведения.

Като цяло би било разумно регионът да разработи по-всеобхватен и дългосрочен политически подход. Украинците наистина вероятно ще останат част от обществата на V4 дълго след края на войната.

Украинците, от своя страна, биха могли да направят повече, за да допринесат за местните общества и да позволят на приемащите общности да научат повече за украинската култура, ценности и тяхната борба за свобода. Сътрудничеството между правителствата на V4 и Киев може да създаде печеливши решения, които са от полза за следвоенното възстановяване на Украйна и осигуряват устойчива връзка между техните общества и икономики дори след като някои бежанци се върнат у дома.