News.bg публикува текстовете ви без редакция.

В началото на година ми се случи изключително хубаво и щастливо за мен събитие, сключих с граждански брак с човек който обичам.

Всичко протече нормално, тихо, спокойно. Тъй като съпругата ми е гражданин на Руската федерация се запътихме към "Служба Миграции".

Там след тридневно размотаване и чакане по опашки (странно на 3 гишета опашки, другите празни постоянно), една не особенно любезна жена ни обясни че:
съпругата ми е влезнала в страна с виза за частно посещение, може да я продължи с два месеца срещу сума около 240 лв (с таксите което е няколко пъти повече от цената на самата виза) и за да получи постоянна виза за България трябва да подаде молба обезателно в посолството на България в Русия от там да изпратят документите и по служебен път до въпросната "Служба Миграции" и те щели да разрешът визата.

На въпросът ми за какво да подава документи в Москва или Петербург а не на място след като те издават разрешенията, отговорът бе "не знам, така се прави".
След консултация с няколко адвоката се оказа че правно основание за това изискване няма.

Опитите ни да се свържем с някакво официално контактно лице бяха безславни единственото което чухме от служител който отказа да си назове името бе: "Заведете дело ако искате но ние ще я екстрадираме през това време". Така започна една епопея.

Съпругата ми замина за родният си град, смени си двата паспорта с новата фамилия, събра отново всички документи и легализирани копия на английски, пропътува общо 4000 км. до Москва и обратно и зачакахме визата.

Предварително се информирах тъй като имах горчив опит с нашата администрация, за срока на издаване на визата - 40 дена. Никъде не е указано календарни или работни така че пресметнах 40 работни дни и се започна чакането.

Планирах отпуска, взех руска виза, постегнах окъсаният ми вече от административни абсурди бюджет, закупихме билети за съпругата ми до Москва и обратно (за получаването на визата) и тръпнехме в очакване.

Срока изтече и аз реших да направя справка, относно статуса на визата в посолството ни в Москва.
Уви отговорът бе: "Съжалявам няма такава издадена виза", на въпросът как мога да получа някаква информация относно, кога ще е готова или евентуален отказ за виза и основанието за отказа ми бе отговорено: "Ама господине, аз незнам, тука имам едни листа с имена. Това име го няма, компютър тука нямам. Ние взимаме информация от Външно Министерство" .

Въоръжен с търпение се обадих във Външно Министерство, отговорът на въпросът ми бе следният: " Ние чакаме разрешение за виза Д от МВР "Служба Миграции" и извинете но ние не сме справки ". Опитах се да намеря телефон на въпросната Служба Миграции, уви това е някаква митична организация с митично управление, всички са чували за нея но никой не и знае никакви контакти. Единственият телефон публикуван на сайта на МВР е грешен и го вдига служителка от друга неизвестна за мен дирекция.

Отидох лично на гишетата на въпросната служба и след едночасовото удоволствие да седя на опашка за елементарен въпрос ми бе отговорено че: Първо те не са справки, второ и да я имат тази информация няма да ми я дадът да съм си звънял в посолството и за какъв съм се мислел.

Като проуснем всички загубени средства, пред мен се появява за решаване един исключително болезнен въпрос. Колко време трябва да чакам за да мога да живея със съпругата си нормално в собствената си страна и това въобще възможно ли е? ...
И започвам да си задавам въпросът, защо собствената ми държава полага такива неимоверни усилия да ме накара да се махна от нея.