Гади ми се ... Наистина до такава степен ми се повдига, че този път май няма да успея да се сдържа. Лошо ми е. Не се чувствам добре, но не съм болен. Или поне не само аз.

Болно е цялото скапано общество, в което живеем. Болни са онези лайна, които пребиха до смърт 20-годишният студент Стоян. Едва ли някой е способен да намери правилните думи, с които да обясни защо такива неща се и ще продължават да се случват.

А и май на всички ни е писнало от обяснения, след които не следва никакво действие.

Аз също бездействах днес. Не отидах на организираното шествие. Не разбрах защо трябва да съм там. Протест ли е това? Шествие с искания?

Трябваше да почетем паметта на момчето? Как? Охранявани от полиция? Същите тези униформени, които в България са в пъти повече в сравнение с редица страни от Западна Европа, но все ги няма там, където трябва да бъдат.

Съжалявам, но когато паля свещ за някого, не са ми нужни патрулни коли.

Жалко е да гледаш как на българския студент му е нужна организация, за да изрази тъгата си.

Да отдам почит на Стоян, а в същото време да стоя и да ръкопляскам на човек с мегафон, който изброява някакви безумни искания, които нямат нищо общо със случилата се трагедия. Защо точно днес? Нужно ли е някой да умре, за да поискаме каквото и да е?

Днес просто студентите трябваше да покажат, че смъртта на един човек е трагедия, а не статистика. Да наведат глави.

А когато настояваме за промяна, то главите ни трябва да са високо вдигнати, а шествието ни трябва да е всичко друго, но не и мирно.

Пенсионерите може да протестират под строй. На нас не ни отива.