Трагедията на нашите сънароднички идва не толкова от факта, че либийските власти са сгрешили, като са ги обвинили във всякакви небивалици, които те не са извършили, а в това, че няма случай, при който либийските власти да са сгрешили и да са признали своята грешка. След това да са се извинили и да са възстановили справедливостта. Такъв случай в историята на Либия няма.
Напротив, когато обвинят някого несправедливо и видят, че това ще ги компрометира, жертвата чисто и просто изчезва. Няма човек - няма проблем.
В случая либийците са се опитали да доведат нещата докрай, тоест да докажат, че сестрите са тайни агентки на няколко разузнавания като изтръгнат от тях признания с мъчения.
Сигурно са били много доволни от това си хрумване, защото от една страна хем са задоволили острата нужда на няколко ченгета да слушат крясъци на измъчвани хора и да им се наслаждават, хем една от сестрите, за да прекрати мъченията, в които извратените ченгета са проявявали всякаква изобретателност, казала, че, да, Джон ми даде СПИН в буркан.
За тяхно съжаление обаче, случаят стана известен на света, който не се изненада, но реши да се намеси. Кристално ясно и желязно беше доказано, че сестрите са АБСОЛЮТНО НЕВИННИ и че либийците нямат и една прашинка право да ги държат затворени.
Стана ясно, че самите либийци отдавна го знаят това, но едно е истината, друго са настроенията на полковник Кадафи и неговата зависимост от извратените ченгета. Тогава той прецени, че може и да изкара някой лев от мръсната история.