Не, Доналд Тръмп не е бъдещият фашистки диктатор, с който приключва епохата на демокрацията и правовата държава. Дори за това са нужни качества, които той не притежава. Не достигат и историческите предпоставки, които през 30-те години на 20-ти век направиха фашизма възможен. Зачестилите авторитарни пози, с които действащият американски президент се бори за внимание и респект на политическата сцена, всъщност съдържат нещо пародийно. Тръмп превръща сам себе си в пародия на автократ. Може ли това да е печеливша стратегия за президентските избори през ноември...? Авторитарна маниерност и крайнодясна реторика - едва ли това ще е достатъчно, за да повтори успеха му от 2016 г. Тръмп е вече прекалено прозрачен за публиката, за да гради образ на митичен диктатор-спасител, какъвто насаме може би си се представя. Поведението му по скоро показва, че губи политическия усет, който му спечели властта. Някои анализатори вече виждат конвулсиите на губещ политик. Вероятно това са и конвулсии на губещия крайнодесен консерватизъм, чието силно десетилетие с Тръмп достигна зенита си, а сега заедно с него преваля в своя залез. Крайнодясната вълна, надигнала се ненадейно като реакция на разюздал се неолиберализъм и иманентния му радикален глобализъм, наближава вълнолом. Скоро се очаква да се разлее, утихне и попие в пясъка на историята. У нас не е по-различно. Има избиратели, които дори вече трудно си спомнят за политик на име Волен Сидеров.

Дискусията в САЩ и Европа за това, фашистки ли са възгледите на Доналд Тръмп или не, у нас не е лесно преводима. В посткомунистическото ни общество понятието "фашизъм" се разфокусира и се сдоби с различни интерпретации. Това намалява чувствителността ни за опасностите на тази човеконенавистна идеология. Подвежда да я подценяваме. За разлика от употребата му в САЩ, Западна Европа и в научните среди популярното значение на термина фашизъм у нас и в бившите социалистически страни е все още повлияно от пропагандата по време на комунизма. В периода 1945 г.-1989 г. тоталитарните демагози ползваха термина като риторическо оръжие. Знаейки колко негативно е след войната отношението на населението към всичко, свързано с фашизъм, сталинистката пропаганда безразборно започна да нарича фашисти хора, които считаше за идеологически врагове ("класов враг") или дори само политически опоненти. Въобразяваше си, че, като ги нарече фашисти, идеологически ги неутрализира - нищо по-различно методите на самия фашизъм.

След падането на комунизма това пък имаше обратен ефект. Понятието "фашизъм" като реакция на частично неуместната употреба по време на стария режим, преживя странна реабилитация. В някои среди фашизмът започна да изглежда много по-приемлив, отколкото е допустимо, имайки предвид трагедиите, които е причинил на човечеството. В посткомунистическата епоха има българи, които го възприемат така, сякаш означава просто патриотично, авторитарно, антикомунистическо управление, а не тоталитарна диктатура, обричаща на безправие и терор.

Сред историците и до днес няма еднозначна дефиниция за фашизъм. Считам за достатъчно краткото и ясно обяснение, дадено от немската Федерална централа за политическо образование:

"Фашизмът е политическо движение, което възникна в началото на 20-ти век в Италия. То изповядваше крайнодесни, расистки и ксенофобски идеи. Скоро след създаването си фашистката партия с помощта на насилие и терор превзе държавната власт в Италия. Водач на фашистите бе Бенито Мусолини. От членовете на партията си той изискваше пълно послушание. Поддръжниците му бяха длъжни да се подчинят на идеите на фашизма. Вождът Мусолини и висшите му приближени определяха, какво да правят и мислят хората.

Убеден съм, че и у нас немалко хора са алармирани от обществените дискусии, които текат в САЩ, Европа и други части на света на тема: оправдано ли е да наречем американския президент Доналд Тръмп фашист? Сочат ли в тази посока например действията - и бездействията - му по време на кризата, предизвикана от умъртвяването на чернокожият Джордж Флойд от служители на американската полиция? Възможно ли е характерният за Тръмп уклон към автократизъм и силово налагане на политики при евентуален негов втори мандат да загрубее и прерасне във фашизъм? След разговор с г-н Кнут Детлевсен, директор на вашингтонския офис на Фондация Фрийдрих Еберт, се успокоих. Г-н Детлевсен от години внимателно следи политическия живот в САЩ и познава спецификите му. Според него, а и според анализa на The Economist oт 11.06.2020 , Тръмп ще загуби следващите избори. Това показват и актуалните проучвания на общественото мнение в самите Съединени щати. Особено категорични са резултатите на допитването проведено от CNN на 13.06.2020 г., даващо 14% преднина на демократа Джо Байдън. От всички следвоенни президенти само Джими Картър и Буш-Старши са имали минимално по-лоши резултати от Тръмп, измерени към момента на мандата му. Загуба на Тръмп, ако се материализира, изключва и възможността от плашещ по-авторитарен втори негов мандат.

Освен това г-н Детлевсен ме увери, че колкото и да се възхищава на тирани по целия свят, Тръмп няма нужните качества, за да стане един от тях. Политическата система на САЩ има и механизмите да го спре. Според г-н Детлевсен действащият американски президент е далеч по-слаб от образа, който гради за себе си в общественото пространство. В четвъртата година от управлението си той продължава да управлява предимно чрез разпоредби. Все още рядко съумява да превърне политическите си виждания в закони. Съответно сравнително малко от това, което гръмко обещава, стига до реализация. Предизвикателното му държание спрямо американската политическа култура напоследък има дори обратен ефект. Призивите му за употреба на непропорционална сила при избухналите протести срещу расовата дискриминация са му стрували много симпатии. За кулминация в неадекватните му действия по време на кризата се счита ПР-разходката, която направи на 1-ви юни пред телевизионни камери до близката до Белия дом църква "Сейнт Джон". Тежко въоръжена жандармерия със сълзотворен газ, гумени куршуми и груба сила разчисти площад "Лафайет" от мирни демонстранти, за да може президентът да осъществи своето ПР-мероприятие. Целта му бе да се снима пред църквата с Библия в ръка. Такава брутална акция срещу мирни протестиращи без основателен повод се считаше възможна само в авторитарни държави, но не и в САЩ. Изглежда това е отчуждило дори ултраконсервативни евангеликали, които традиционно са измежду най-верните поддръжници на президента. Отделно снимката с Библията се превърна във фарс и защото е широко известно, че Тръмп не е особено религиозен.

На 19.05.2020 г. в САЩ излезе книгата на професора по право от колежа "Амхърст" Лоурънс Дъглас "Ще си тръгне ли? /Will He Go? ". Тя внесе допълнителен нюанс в обществения дебат, доколко е възможно Тръмп да деформира американската демокрация в авторитарен режим. Дъглас представя от гледна точка на правото и конституцията различни сценарии, при които Доналд Тръмп отказва да предаде президентската власт, въпреки загуба на изборите. Авторът смята, че вероятността за такова развитие съвсем не е малка. То би предизвикало в САЩ конституционна криза, която може да трае години. Не отхвърля и вероятността от размирици. В резюмето на книгата се казва:

"Не се иска много въображение, за да си представи човек хаоса, който Тръмп ще предизвика, ако загуби изборите с минимална разлика. Не по-малко притеснително е да си представим възможна претенция на Тръмп, че той продължава да бъде легитимният водач на нацията. С милионите си лоялни поддръжници, твърдо убедени, че боготвореният от тях президент е свален от тъмните сили на задкулисието, Тръмп би могъл в продължение на години да бъде фактор, предизвикващ конституционен хаос.

Перспективата, най-мощната ядрена държава на планетата да изпадне в тежка вътрешнополитическа криза, няма как да не смущава. Поисках и за това мнението на г-н Детлевсен. Той отново ме успокои. Увери ме, че вярва в защитните механизми, заложени в американската конституция и политическата традиция на страната. Допълни, че дори под ръководството на Тръмп Америка продължава да бъде пълнокръвна, жизнена демокрация. Вмъкна обаче и нещо, което донякъде подкрепя опасенията на Дъглас. По конституция всеки американски президент при наближаващи избори е длъжен да сформира комисия от експерти, чрез която при загуба на изборите властта безпроблемно да премине от напускащата към новата администрация. Тръмп, поне до сега, твърдо отказва да сформира такава комисия и с това да изпълни конституционния си ангажимент.

Като важни знаци за залеза на Тръмп, г-н Детлевсен вижда загубата на подкрепа от страна на висши военни, на негови приближени и на уважавани републиканци. Напоследък дори най-близката му новинарска медия - Fox News, се отдръпва от него. На това Тръмп реагира в типично негов стил, но не особено далновидно. Оповести, че вече следи един новинарски сайт, изповядващ още по-крайни възгледи - One America News Network. Десният радикализмът на последния обаче е неприемлив дори за най-консервативните републиканци, с което президентът продължава да отчуждава сподвижници.

78-годишният кандидат на Демократите Джо Байдън е човекът, който трябва да прати Тръмп в историята. С типичното си високомерие и цинизъм Тръм не се свени да го нагрубява, наричайки го "Сънения Джо". Това обаче не впечатлява особено съперника му, нито успява да го извади от равновесие. Според г-н Детлевсен, Байдън е достатъчно популярен в САЩ. Има добри контакти и в общностите на чернокожите и латиноамериканците. Намеква, че вероятно сред тях ще избере своя кандидат за вицепрезидент, който ще бъде жена. Това със сигурност ще му спечели симпатии сред американските избирателки. [Номинацията за вицепрезидент в случая е още по-важна, защото Джо Байдън даде да се разбере, че се стреми към един единствен президентски мандат. Ако бъде избран, вицепрезидентът му ще бъде вероятният кандидат на Демократическата партия за президент на САЩ на изборите след 4 години. б. а.]

Заедно с расовата дискриминация социалното неравенство в САЩ е достигнало точка на кипене. Поради неумението и нежеланието на Тръмп да противодейства на пандемията COVID-19, САЩ са най-засегнатата държава в световен мащаб. Очаква се кризата да заличи 90 млн. работни места и 6% от БВП на страната, а до октомври 2020 г. над 200 000 американци да загубят живота си. Още десетки милиони американци ще бъдат поразени от бедност. Съответно социалното неравенство и ниски стандарти на социална защита според г-н Детлевсен ще бъдат сред най-важните теми на идващите избори. Избирателите са склонни да вярват, че Байдън, а не Тръмп е кандидатът, който по-добре ще се справи с нужните реформи. Така че погледнат и от тази перспектива, заплахата от авторитаризъм при втори мандат на Тръмп изглежда получава естествено разрешение.

В своята книга от 2018 г. "Фашизъм: предупреждение/Fascism: A Warning" бившата американска външна министърка и настоящ професор в университета Джорджтаун Мадлин Олбрайт нарича Тръмп "първия недемократичен президент в новата история на САЩ/ Trump is the first antidemocratic president in modern U.S. history." Не са малко американците, които и до днес не проумяват, как личност като него успя да оглави страната им. Как успя да се промуши в свещения храм на американската демокрация. Олбрайт, която като дете бяга със семейството си от настъпващата в Чехословакия нацистка армия, призовава да бъдем нащрек и напомня, че опасност от фашизъм винаги ще съществува: "за човечеството фашизмът не е изключение, а част от него."

Още от Иво Алексиев може да откриете тук. Приятно четене.