News.bg публикува мненията ви без редакция     

Докладът на Агенцията за държавна финансова инспекция към Министерство на финансите относно неправомерните разходи на "Топлофикация - София" неминуемо ще разбуни духовете на медиите и политическата класа.

Предприятието по същество е една от перлите на родната икономика не само, защото офисът е оборудван с перлена вана, а и защото то експлоатира по същество неограничен ресурс - нормалното човешко желание (и право) на топло през зимата.

Именно това неотменно и логично право на гражданите е експлоатирано брутално години наред, чрез монополно и необосновано повишаване на цените на парното, включително чрез калкулиране за сметка на потребителя на топлина, която практически излита във въздуха.

Вкаран в още други капани на ненужни разходи и такси, потребителят буквално е бил ограбван пладнешки с около тридесет милиона лева, изтекли за лукс и удоволствия на ръководството на дружеството.

Че в "Топлофикация" служителите получават големи заплати беше слух, който от зората на демокрацията броди сред софиянци. Освен, че се потвърди, той се допълни с историите за въпросните джакузи и перлена вана, джетове, луксозни храни и напитки, ваканции с манекенки, рекламни материали, каквито сигурно и Белият дом не може да си поръча.

Пред поздравителните "подаръчета" на "Топлофикация" бледнеят и изглеждат смешни даже подаръците, които лидерите на КПСС имаха навик да си подаряват преди идването на перестройката - златни часовници, ловни пушки и т.н.

И всичко това на фона на хиляди семейства, за които зимата е време, в което стоят завити с кожуси и юргани, за хиляди пенсионери, харчещи последните си жълти стотинки за парно, за арогантността на чиновниците на "Топлофикация" към длъжниците.

Въпреки това и министър Овчаров и неговата заместничка Анна Янева категорично заявиха, че парите не могат и няма да бъдат върнати на софиянци, защото дружеството е в тежко финансово състояние и затънало в дългове.

Това безспорно е вярно, но тук си струва и общината и министерството на икономиката и енергетиката вместо да влязат в поредната война за това кой е "по-по-най", да се заемат да отговорят на три простички въпроса.

Първият е дали тези тридесет милиона са единствените пари, с които са завлечени столичани. Безспорно това са най-миришещите пари от "Топлофикация", доколкото предметът на дейност не е да топли манекенки под лазурното морско слънце, а да топли хората срещу разумна цена и при качествено доставяне на услугата.

Но е очевидно, че предприятието е източвано и по другите класически начини. Дали това е чрез завишаване на плащаните цени за свойствени разходи, чрез даване на поръчки и обслужване на интересите на "близки" фирми, чрез назначаване на ненужен или синекурен персонал или други, е въпрос, по който ще се изкажат компетентните органи.

Но е важно тези органи да не спрат до разкриването на сладкия живот на босовете на дружеството, а да преминат нататък - в един сериозен анализ защо дружеството е затънало и дали корупционните и нечисти практики не са една от най-главните причини за огромните дългове.

Вторият въпрос е дали това не е само едно от многото предприятия, чийто принципал е държавата и(или) община, характерни с това, че в техния джоб се бърка най-лесно. Дали не е време преди еврочленството държавата и общините да направят дълбока инвентаризация на това какво се случва с тяхната (тоест на избирателя и данъкоплатеца) собственост.

Видна е колективната безотговорност на ръководствата на енергийното ведомство или членовете на СОС по отношение на "Топлофикация" през годините, въпреки че за "геройствата" на Валентин Димитров е можело да се научи и от светските хроники, чийто чест обект е бил.

Държавата и общината трябва ясно да тропнат по масата на подобни директори и да осъзнаят, че колкото и удобни партийни хранилки да се дружества като "Топлофикация", не би могло да влезем в ЕС с подобни стандарти на управление на публична собственост. Много се говори за прословутия модел "Софиянски", в който управляващи и опозиция бяха равно интегрирани в усвояването на благини от общинските дружества.

Подобен модел съществува и в държавните такива. Именно затова са абсурдни воплите на бившия кмет Софиянски и на дейци на десницата, че те едва ли не не са знаели какво става в "Топлофикация".

Впрочем 2005 година беше белязана в Германия и Италия с огромни по размаха си скандали по отношение на неправомерно управление на частна (забележете) собственост.

Естествено, ако в едно частно предприятие акционерите питат къде и защо потъват парите им, то при държавни и общински фирми подобен контрол трябва да е железен и безкомпромисен. За съжаление това ще остане така, докато остане валидна и обръчовата философия на политико-икономическо обвързване, защото е очевидно, че "Топлофикация" и подобни дружества са удобен пристан за обръчови приятели, стоящи на входа и изхода на дружеството.

Нужно е държавните компетентни органи да вземат наистина спешни мерки за контрол над обществената собственост, за да може тя да се управлява по чист, качествен и ефективен начин. Ходът на Бойко Борисов да инициира разбутването на топлофикационното блато също не трябва да остане единствен.

Само ако работи за пълната промяна в стила на управление на общинските дружества на София, обществото ще има категорично доказателство за намеренията на кмета да се пребори с корупцията.

Третият въпрос, който и община, и държава би трябвало да си зададат, е как все пак да обезщетят софиянци, макар и символично. Прав е министър Овчаров, че даже със социалистическа партия на власт социализмът не може да се върне. Пазарът си е пазар.

Но не може едно дружество, държало за гушата с гигантски сметки половин София, днес просто да каже: "Опс, сбъркахме и извинявайте". Това би ударило тежко по престижа не на "Топлофикация", а на държавността, защото Димитров и "Димитровската команда" не са бръкнали в касата на частна фирма, нито в джоба на татко си -това предприятие не е бащиния.

Те са бръкнали в големи размери в джоба на върховния суверен - народа. И върховният суверен би трябвало да бъде обезщетен не само с моралната победа от ареста на Валентин Димитров или от това, че може би и други лица ще бъдат пратени на топло.

Но впрочем държавата, общината, прокуратурата и другите държавни институции по един или друг начин ще се справят с казуса "Топлофикация", вероятно ще бъдат осветени и други подобни безобразия.

Но тук ключова е ролята на обществото, на гражданския контрол, на това гражданите да поставят на дневен ред тези и други въпроси, да поискат и даже да предложат механизъм за тяхното решаване.

Ако гражданското общество не поиска правата си в този случай, ако софиянци замълчат и през зимата пак безропотно започнат да плащат гигантски суми за новите перлени вани и джетове на новите босове на "Топлофикация", ако не поискат гласно откраднатото, ще се окаже, че наистина гражданско общество няма...и че всеки народ заслужава не само управляващите си, но и крадците, които го ограбват.