News.bg публикува текстовете ви без редакция

Колко струва професионализмът? Има ли той цена? Кой го защитава? Една съвременна история с реални герои в реално време, с реални зрители в реална държава. Една история написана от всички нас - гражданите на една страна - наречена България.

Фейсбук-групата „Да подкрепим служителя на НСО, който запази етническия мир в страната" за по-малко от 10 дни наброява почти 10 000 човека. Както вече е известно, полк. Райков беше уволнен няколко дни след конференцията на ДПС, на която бе извършен атент срещу Ахмед  Доган.

Тогава се обърна подобаващо внимание на извършителя - Октай Енимехмедов. В трескаво търсене на виновен от страна на НСО - полковник Г. Райков бе уволнен.

„Това е човекът,който миналата събота направи всичко по силите си, за да смекчи последствията от атентата срещу Доган, същият този човек сега е уволнен заради това, че си е свършил работата и то рискувайки себе си. Не трябва ли този служител от НСО вместо уволнен, да бъде повишен? Това ли е заслужил след 20 години служба в НСО и в служба на държавата?" - бе написано в социалната мрежа.

Ето какво каза полковник Райков минути след като разбра за уволнението си: „Това уволнение за мен лично беше изненада. Очаквах дисциплинарно наказание, но не толкова крайно".

Какво всъщност се случи?

Конференцията на ДПС вървеше по план. Ахмед Доган четеше своя доклад, когато един от делегатите (по-късно се разбра, че това е Октай Енимехмедов и не е делегат) изтича до Доган и насочи пистолет. Изстрели нямаше (и Слава Богу), защото пистолета засече. Тогава човекът, който първи изтича и го повали на земята беше полковник Г. Райков. Същият, който понесе жестоките удари на изпадналата в истерия аудитория.

Това е човекът, който дни преди конференцията поиска засилени мерки и скенер, а те му бяха отказани. „Аз изисквах пълни мерки, пълен чекинг, който беше направен впоследствие. Преди това ми беше отказано. Знаеше се, че г-н Доган ще сдава поста си, имаше 1500 делегати в залата, но такъв отказ ми беше направен. В момента съжалявам, че изисках тези мерки по устен път, а не писмено, защото такава бе практиката в службата. Разговорите се водят между ръководители и началника на службата и съответно в този ред доказателства няма."

На кого му трябваше жертва?

„След атентата настана също един невероятен хаос от гледна точка на подмяна на заповеди за авангарди и на други такива нормативни документи, за които има достатъчно свидетели. Аз не смятам това, че е редно и е правилният подход. Търсеше се бързо развитие на ситуацията, за да има някой виновен, за да бъде общественото мнение захранено с някаква жертва. Ние не сме правилната жертва" - сподели полк.Райков.

Категоричен е, че пада неговата глава и тази на колегата му, за да не падне главата на ръководството.

На обществото му е трябвало жертва?! И кой реши, че това е така? Не е ли това общество същото, което направи фейсбук-група в подкрепа на полк.Райков? За това общество ли говорим?

Какво е мнението на хората в групата на социалната мрежа?

„Жоро направи това, което се налагаше - повали нападателя и удържа онази освирепяла тълпа ,която се нахвърли като глутница озверели кучета върху ранено животно, да не извършат дори и убийство! Понесе множество удари и ритници, вършейки своята работа и за това накрая обра незаслужено пешкира - несправедливо уволнение! Не уволнение, а поощрение е това, което заслужава полк. Райков".

„Този Човек е страхотен съпруг,баща и професионалист! И много често заради служебните си задължения семейството му е било само по празниците! Така че нека да ги подкрепим в тази несправедливост!"

„С Георги Райков бяхме в един курс във Военното училище. За него мога да кажа, че още тогава, преди повече от 20 години беше един от най-дисциплинираните, отговорни и съвестни курсанти... Сигурен съм, че е бил служител за пример в НСО и е изпълнил стриктно задълженията си в тази ситуация... Заставам зад него и напълно го подкрепям."

„С Райков може да се ходи на разузнаване и в тила на врага. Няма да те предаде..."

„Чудя се как утре бр. генерал Тодор Коджейков ще поведе подчинените си в боя. Нищо ли не е прочел за българските командири и военоначалници, които са жертвали кариера, живот и слава само и само да спасят войника си. Как нямаше малко мъжество в него да се изправи и да каже - Аз също съм един от тях, те действаха професионално и бързо. Да имаха грешка/и, но те не са от характер, така че да не си изпълнят задълженията...

А той си изми ръцете, като уволни и наказа половин дузина офицери. Та нали и ти си един от тях. Ако не са действали правилно, си пак виновен - не си ги научил. Що не каза как им прие плана за охрана на мероприятието. Утвърдили го или не...

... Ако си беше подал оставката, щеше да постъпиш като войник, въпреки че нямаше да ти я приемат. Но така е, поне да беше завършил ШПЗО/НШЗО, а и ти с ВИФ не си ги учил тези умения, че на командира първата задача е да обучи и защити подчинените си. Чудя се все пак как утре те ще тръгнат след теб в боя за Родината. Все пак си с военно звание, не си главен комисар. Заставам зад репресираните офицери от НСО."

Демокрацията показа рожбите си. Те не се страхуват да излязат и публично да покажат лицата си! Да отстояват мнението си! Да преследват целите си! Те са тези, заради които всяка държава успява да живее! Те са гражданското общество! Вдигнало глава и на висок глас търси справедливостта! Тя е тук, сред нас! Има я! Жива е!