Алън Айвърсън дебютира в НБА сензационно: вкарва по 40 и повече точки в 5 поредни мача. Извън залата той си остава некомуникативен и недоверчив към хората, които не са в неговия вътрешен кръг. Рядко дава интервюта, поради което това за сп. “Плейбой” е истинско събитие. “Хората не живеят вече с морални норми - освен Айвърсън. Той носи своя морален код на врата си, където има татуировка на китайския символ за вярност”, споделя авторът.

- Хората ги мъчи любопитство, вероятно защото сте толкова недостъпен за медиите. Ако ни попитат какво представлявате, какво да им кажем?

- Да не вярват на онова, което четат или слушат. Нека прочетат тялото ми.

Аз нося своята история всеки ден.

- Какво означават татуировките ви?

- Имам 21. На 4 места фигурира “CRU THIK” - това е нашата тайфа, така се наричаме с момчетата, с които израснах. Татуирах си имената на децата - Тиора и Дойс (Алън II), които са всичко за мен, както и на жена ми Тауана върху корема. Набоцках си още две молещи се ръце между инициалите на баба ми - бях малък, когато тя почина - и инициалите на мама, Етел Ан Айвърсън. Налепих си и разни глупости, които все пак означават нещо за мен. Тук, на лявото ми рамо, ще видите две преплетени ками с надпис “Само силният оцелява”, защото то е единственото вярно нещо, което съм научил в този живот. На другата ръка има глава на войник - животът ми беше истинска война и аз бях войник в него. Под левия ми лакът са инициалите NBN - за “Newport Bad News” - така наричахме родния ни град Нюпорт Нюз във Виржиния, защото много лоши неща ставаха там. На другата ръка съм нарисувал китайски символ за лоялност, защото мястото, откъдето идвам, заслужава уважение. Имам и един надпис “Не се страхувам от никой” под крещящ череп, пронизан от червена линия. Под десния лакът трябваше да има страховит косач с баскетболна топка - един вид, такъв съм към другите съперници в лигата. Но го замених с пантера, защото приятелите ме избъзикаха, че приличал на летяща маймуна.

- Пристигнахте в НБА само с 2 татуировки - “Отговора”, вашия прякор, и един булдог, талисмана на Джорджтаун. През новобранската година обаче ги намножихте и си раирахте прическата. Дали това не беше реакция за отрицателния имидж и обръщенията “хулиган” и “гангстер”?

- Първата татуировка, която си лепнах, ми подейства като дрога и си нашарих тялото. Много се разстроих, когато НБА ги ретушира върху корицата на известно списание.

Татуировките са част от мен но никой не се постара да ме разбере.

- Това ли имахте предвид на пресконференцията миналата година, когато бяхте избран за най-полезен играч? Тогава казахте на момчетата отзад: “Всичко постигнах по моя начин.”

- Да, хората обичат да ме съветват да обличам костюми, да се подстригвам, да гледам насам или натам и т.н. Тези неща обаче не те правят човека, който си - прави го личността отвътре. Никога не съм бил лош човек - просто хората не искат и да се опитат да ме разгадаят. Те виждат татуировките, торбестите дрехи и бижутата и по тях ме оценяват. С този талант те очакват от мен да се държа сякаш съм на 30 или 35 г., но аз съм все още млад и допускам грешки. С онази реплика показах, че съм станал по-зрял.

- През миналия сезон в плейофите срещу Торонто загубихте първия мач у дома, а вторият започна доста завързано. Вие обаче изригнахте и нанизахте 54 точки, 19 от които в последните 8 минути. След мача на въпроса откъде такъв хъс вие отвърнахте: “Животът. Мизерията.” Бихте ли пояснили?

- Цял живот съм се борил

Дори когато нещата изглеждаха добре, те никога не бяха добре. Това ме направи по-корав. За мен има доста по-сериозни неща по света от баскетбола. За мен този спорт е като отдушник. На корта аз освобождавам мозъка си от всичко друго и в продължение на 2 часа се концентрирам единствено върху играта.

- Баскетболът винаги ли е бил изход за вас?

- В унисон с кварталните традиции вероятно, вие също се увличате от рапа. Записахте и компактдиск, но не разрешихте да излезе на пазара, макар че е доста по-кротък от продуктите на Еминем например.

- Не го обвинявам, защото и той се опитва да храни себе си и семейството. Не знам какъв живот е живял, но съдбата го е дарила с талант. Неговата цел е да си продава плочите, а не да застреля някого или да провокира насилие. Свалям шапка на всеки, който се опитва да извърши нещо полезно в живота, вместо да създава проблеми.

- Стана ясно, че вече сте оставяли следи в шоубизнеса - с участието си в “Pay Per View” на Мейз например. После Мейз смени рапърската шапка със свещеническо расо. Впрочем той бе един кадърен баскетболист в гимназията.

- Да, поне така плямпаше. Веднъж двамата играхме един на един.

Обзаложихме се на $ 10 000

Казах му, че ще играем до 20, и му дадох аванс от 19 (!). Когато го парирах 5 пъти поред, той започна трескаво да ме фаулира. Въпреки това успях да изравня 19:19 и за финалния шут се извисих във въздуха. Пропуснах обаче, той грабна отскочилата топка и реализира единствения си кош. Цял час търчеше и скачаше по игрището, обезумял от щастие - сякаш беше спечелил! По дяволите, изобщо не му платих! (Смее се).

- Във връзка с проблемите ви в миналото, вярно ли е, че когато сте били на 16 г., осем от приятелите ви били убити?

- Да, това бяха момчета от махалата. Наричам ги приятели, защото ги срещах всеки ден. Тони Кларк беше най-добрият ми приятел. Беше с 6 г. по-стар от другите и ме пазеше на улицата. Той ме научи да оцелявам. Гаджето му го наръга с нож. И други загинаха нелепо онова лято, затова мама ми забрани да посещавам повече онази част от Нюпорт Нюз. Тогава се записах футбол, при Гари Мур.

- Страхувахте ли се, израствайки в подобна среда?

- Нямаше време за страх. Трудно е да се мисли, когато си уплашен. Във всеки случай вече нищо не е в състояние да ме шокира след всичко, което съм видял и преживял.

- Затова ли не изпитвате никакво напрежение на игрището?

- Естествено. Мисълта, че животът може да приключи във всяка една секунда, ме кара да играя настървено. Мога да играя всеки мач като последен. Кой знае дали отново ще съм тук за следващия - нали разбирате какво искам да кажа?

- Веднъж споделихте, че Бог бил с вас в онази килия и ви вдъхнал вяра, че ще се сбъднат мечтите ви на игрището. Откъде тази вяра?

- Баба и мама ходеха редовно на църква. Дори и днес преди мачове мама ме пръска със светена вода и ме благославя. Тяхната вяра наследих и аз.

- Майкъл Джордан се изяви чак в гимназията, а Джулиъс Ървинг споделяше, че когато за първи път пипнал топката, се изявил като некадърник. А вие още от първия ден ли бяхте магьосник?

- Спомням си, когато се прибрах у дома, бях на 8 г. “Приготви се, отиваме на баскетбол” - каза мама. “Какво? Баскет? - отвърнах аз и заревах. - Той е за пънкове, аз съм футболист.” Тя обаче ме хвана за ухото и ме заведе в залата. Плаках през целия път, но когато пристигнахме, видях, че половината състезатели бяха от моя футболен тим. Оттогава се влюбих в баскетбола. Да, тогава смятах, че баскетболът е нещо мекушаво - но не и сега! (Гордо надува бицепсите си).

- Любопитно е как добре се справяте с вашия стил?

- (Удря се в гърдите) Това е всичко, което имам. Сърце.

- И все пак не успяват да ви блокират, макар че сте 185 см.

- Аз зная, че съм къс, затова съм длъжен да се извися над останалите. Но не мисля предварително, просто го правя.

- Знаете ли, че мнозина, които твърдят, че ги е грижа за вас, не биха го правили, ако не беше баскетболът?

- Това е шибаният живот, човече. Хората смятат, че той е ягоди със сметана, но не е. Не е справедливо, когато не можеш да заведеш на ресторант децата си и да си хапнете без притеснение. Не е честно и хората да преследват автомобила ти за автографи.

- Въпреки това вие не се държите като звезда - не подписвате рекламни договори, не афиширате благотворителната си дейност. Защо?

- Не обичам да парадирам, когато правя добро. Бих се радвал, ако при посещение на деца в болница не срещна никаква медия. - Бяхте жертва в живота. Но въпреки това не се оплакахте.

- За какво? Свещеникът на погребението на мой приятел каза да гледаме на живота си като на книга и да прескачаме страниците за вайкания, притеснения и клюки.