Банковите карти са модерните и предпочитани средства за съхранение на малки суми. С тях се работи лесно, преводите се правят бързо, а банките гарантират, че парите са на сигурно място. От банкоматите обаче също се краде, само че интелигентно. Шансът това да бъде доказано е минимален. Заловени и наказани няма.

Малко преди Коледа 19-годишният Димо Варджийски от Русе отишъл до банкомата, за да изтегли пратените му от семейството 30 лв. за телефонна сметка. Това е последното разплащане, което трябвало да извърши, преди да се прибере за празниците. По навик взел разписка, но за разлика от всеки друг път на нея пишело, че оставаща след транзакцията сума е 1 568 342 лв. Младежът решил да провери сметката си. Оказало се, че тези пари наистина са преведени по нея и той може да ги ползва, като спазва дневните лимити.

Случаите като този са малко и рядко завършват щастливо - банката си взима погрешно преведената сума до стотинка. Това обаче само доказва, че пробиви в системата стават, а ежедневните кражби на пари от картова сметка, без самата карта да е изгубена, не са случайност.

Системата, която работи в България, е заимствана от Белгия и се слави като една от най-добре технически защитените. Единствената по-сигурна система според експерти е тази, която не работи. Дневно банкоматите извършват около 1 200 000 транзакции. В употреба влизат 764 862 карти, от тях 729 162 са дебитни и могат да се ползват само в страната. Общата сума на парите, преведени чрез транзакции, за един месец надхвърля 104 милиона. Близо 95 милиона от тях минават през броячите на 548-те банкомати, монтирани в страна.

В един банкомат има четири касети с по две хиляди купюра във всяка. Банкнотите са от по 10 и 20 лв. Отскоро ОББ зарежда и с банкноти от по 50 лв. По данни на БНБ това са най-практичните купюри, защото българинът пазарува за средна сума 14.40 лв. Петдесетолевката е по-удобна за чужденците, които теглят средно по 150 лв. За българи средната транзакция е едва 78 лв.

Максималната сума, която се поддържа в един банкомат е 220 000 лв. Вероятността машината да бъде открадната, а касата й - разбита, е никаква, въпреки че са правени опити устройство да бъде откраднато с мотокар. Случаите на изчезнали пари по сметка, от които се тегли с банкова карта, обаче нарастват твърде успешно. От банките вдигат рамене и обвиняват картодържателя, че не си пази ПИН-а или че се опитва да измами банката, като се забравя, че банкоматът е машина, която брои пари без участието на човек. И всичко зависи от находчивостта на престъпниците и от капиталовложението, което те са готови да направят.

Сметнато е, че за малки плащания като тегленето от банкомат не си струва да бъдат инвестирани колосални суми. Но си заслужава да се дублицират карти. Банковата карта съдържа уникална информация, но записът на картата е стандартен и може да бъде копиран за не повече от минута.

Устройството, което чете данните, струва около 1000 долара.

По-трудно е да се достигне до персоналния идентификационен номер (ПИН), който е другото задължително условие за достигане до банкова сметка. ПИН-т се генерира по изключително сложен начин и не фигурира никъде в операционната система. Той се съхранява в шифрован вид, а техниката го възстановява в затворена среда. Той е уникален за всеки картодържател. Вероятността четирите цифри да бъдат налучкани е минимална. След три неуспешни опита за въвеждане на ПИН картата се блокира.

Често картодържателите са невнимателни и доверчиво споменават кода си в разговор с приятел, пишат го по листчета при самата карта или разрешават на хора наоколо да го видят при осъществяване на транзакция. Според органите на реда това се случва в 90% от случаите с откраднати пари по картова сметка. Допълнително улеснение за престъпни мозъци са новите ПОС-терминали с красив дизайн, монтирани в големите търговски вериги, които са без задължителните при работа с ПИН високи защитни стени.

В останалите 10% от грешките престъплението се обмисля и реализира по далеч по-фин начин. Пример за това е монтирана в близост до банкомат камера с вали оптика, която записва номера на картата и ПИН-а. След това информацията се нанася на бяла карта, която има магнитна лента със същия запис. Апаратът се лъже и изплаща поисканата сума.

Според хакери магнитната информация може да се копира и с подръчни средства, както това се прави с треторазрядни карти като хотелски ключове. Използват се метални намагнетизирани стърготини върху бял лист хартия, а под листа се слага картата. Под въздействието на магнитното поле стърготините се подреждат в определен порядък - снима се с обикновен фотоапарат и след това се възстановява върху каква да е карта с какъв да е магнитен четец. Това става дори с фонокарта и препрограмиран телефон. Около банкоматите, монтирани до банки и клоновете им, са поставени камери, които евентуално биха засекли крадеца.

При по новите машини за пари камерите са вградени. Това обаче не е популярна услуга, още повече че никой не тръгва да тегли пари от чужда карта до банка, скептични са опарили се.

Неволни, но не по-малко неприятни грешки стават, когато в касета, заредена с банкноти от 10 лв. са заредени банкноти от 20 и от 50. Машината не прави разлика - тя изплаща. Юридически тези пари са дадени и клиентът не може да бъде принуден да ги върне. Както не може да докаже, че е взел по-малко. Трудно е да бъде доказана и грешка, която банкоматът прави поради големината на купюрите. В миналото това е ставало с купюра от 10 лв., който бил по-малък от стандартните и не се ловял от датчиците. Неприятен номер е в банкомат да бъдат поставени няколко фалшиви купюри. В случай като този сумата е изплатена, а картопритежателят не може да докаже грешката.

Друга защитна функция на банкомата - при забравени пари сумата да се върне обратно и машината да спре, пък се използва от некоректни картодържатели. По правило в случай като този идва касиер, който извършва саботираното разплащане. Междувременно обаче теглещият сумата може да е щипнал една или две банкноти и да твърди, че банката му дължи сумата, отбелязана на разписката от транзакцията. А там прибраният купюр не е отчетен.

Злоупотреби по света. В Англия преди няколко години монтирали съвсем приличащ на истински банкомат на улицата, който дори давал пари при поискване. Едновременно с това обаче записвал данните от картата и ПИН-а. Инвестицията от 40 000 долара довела до удвоена печалба.

Миналата година хакери пробиха системата на Франция, въпреки че тя е възможно най-стабилната - с вградени чип карти. Вследствие на това около 50 000 банкови карти бяха преиздадени.

Карта, издадена у нас, беше копирана в Щатите и след като картодържателят се прибра от пътуването си зад океана, по сметката му продължаваха да се извършват разплащания за покупки от мебелни магазини там.