Първанов Под почетното председателство на Георги Първанов бе създаден организационен комитет за отбелязване на Ден на жертвите на Холокоста и 60-годишнината от спасяването на българските евреи. Това ще стане през март идващата година, съобщават от прессекретариата на държавния глава.

На поканата за участие в организационния комитет се отзоваха министрите Соломон Паси и Владимир Атанасов, депутатите Ирена Варадинова, Румен Петков, Емел Етем, кметовете на Пловдив и Кюстендил Иван Чомаков и Кирил Алексов, архимандрид Борис – главен секретар на Светия синод, Бехор Кахлон – главен равин.

Участваха също председателят на организацията на евреите в България “Шалом” Емил Кало, ген. Михо Михов, Валери Петров, Анжел Вагенщайн, Любомир Левчев, Йордан Радичков, Кеворк Кеворкян, Лили Иванова, Нора Нова, генералният директор на БНТ Кирил Гоцев и изпълнителният директор на БНТ Нидал Алгафари, изпълнителният директор на bTV Светлана Василева, директорът на Народния театър “Иван Вазов” Пламен Масларов. Оперативно работата на организационния комитет ще председателства Гиньо Ганев.

В съзвучие с практиката в други европейски страни, които в различни дни отдават почит към жертвите на Холокоста, България ще направи това на 10 март. На този ден преди 60 години се спира изпълнението на решението за депортиране на първите групи български евреи към фашистките концлагери.

Комитетът очерта кръг от прояви, които ще бъдат подготвени във връзка с годишнината – документални филми, брошури, международен форум, тематичен урок във всички български училища. Предвидено е издаването на юбилейна монета и пощенски блок.

Смисълът на отбелязването е да подчертаем, че в условията на репресивно антиеврейско законодателство в държава - лоялен съюзник на Германия, българският народ успя да спаси голяма част от своите евреи, посочи Георги Първанов. Същевременно според него е важно да се припомни и вината на тогавашното българско управление за смъртта на друга голяма част от евреите, депортирани от българските земи към фашистките лагери на смъртта.

Поводът предполага и едно ново осмисляне на случилото се преди 60 години в контекста на съвременните междуетническите взаимоотношения и на предизвикателствата пред българското общество и младото поколение, смята президентът.