Разпространяването на безпочвени обвинения за корупция на изпълнителния директор на “Булгартабак – Холдинг” Георги Попов е част от продължаващата вече няколко месеца война на “СК-Табак” за домогване до изгодни позиции в системата на “Булгартабак”, както от свое име, така и представлявайки трети финансови и икономически интереси в Русия. Това се казва в специално изявление на представители на “Булгартабак – Холдинг” до news.bg по повод тиражираните твърдения на руската фирма за искан от нея подкуп.

Според представители на "Булгартабак - Холдинг", грубата лъжа е, че изпълнителният директор Георги Попов е настоявал за неправомерни плащания. Отказът на обвинителите да представят доказателства на твърденията си, показват, че гореспоменатата война е навлязла в нов стадий, в който не са останали “непозволени” средства, се казва още в изявлението.

Ето защо “Булгартабак” счита, че сега, повече от всякога, е необходимо да се припомни цялата история на отношението на “СК-Табак” към производството и разпространението на български цигари на руския пазар:

"Под името “Метатабак” руската фирма на Гарегин Гевондян и Георги Тасев през 1999, преди основаването на смесеното дружество, започва производството на български цигари без никакъв лиценз. Многократно от “Булгартабак” и лично от предишния изпълнителен директор Бойко Кишков са правени оплаквания да спре нелицензираното производство, но то продължава и през цялата 2000 година. Впрочем, според информация, обнародвана в авторитетния вестник “Ведомости” на 10 април 2002 г., “СК – Табак” е замесена и в друг подобен скандал за неправомерно и нелицензирано производство на цигари с марки “Балтика №3” и “Балтика №9”, за което в момента тече съдебен процес.

В началото на 2001 по личното настояване на Христо Михайловски фирмата получава лиценз, но лицензионният договор не е подписан от изпълнителния директор на “Булгартабак”, а вероятно от неговия заместник г-н Търпанов. Дали г-н Търпанов е имал право да се подпише вместо г-н Кишков, ще се изясни в най-близко бъдеще. Официално срокът на този договор е изтекъл през октомври миналата година, така че дори той да е съществувал и да е бил абсолютно редовен, пак не може да става въпрос за някакво “отнемане” на лиценз, както се твърди.

Не бива да се свързват и спирането на производство на цигари с договора за дистрибуция на цигари, към който се стреми “СК-Табак” – дистрибутор е “СК-Табак”, докато производител е “СК – Булгартабак”, смесено дружество, в което “СК-Табак” притежава 23 на сто.

Октомври миналата година е и периодът на шумна кампания за това, че “СК – Булгартабак” е получило нов лиценз за производство, този път за 5 години. Не съществува решение на Съвета на Директорите на Холдинга – единственият документ, на чиято база е възможно сключването на лицензионен договор. Веднага беше поискано копие от този договор, но такова копие нито беше предоставено от “СК – Табак”, нито беше намерено по друг начин, включително и в РОСПАТЕНТ, откъдето до този момент няма официален отговор дали такъв документ изобщо съществува.

Налице е единствено копие от договора, за който се предполага, че е регистриран в РОСПАТЕНТ, и от това копие ясно се вижда, че подписът на изпълнителния директор Бойко Кишков не прилича на неговия подпис. Въпреки това “СК – Булгартабак” произвеждаше цигари и през тази година. За първите 3 месеца обаче бяха подадени данни, че са произведени и съответно продадени от “СК – Табак” само 5 тона цигари – за сравнение нормалното количество е 300 тона на месец.

Очевидно голяма част от продаденото от “СК – Табак” количество цигари е било произведено в Подолск, без да бъде отчетено в смесеното дружество. Това е станало под ръководството на г-н Гевондян в качеството му на изпълнителен директор на смесеното дружество, за какъвто се е самозназначил на неправомерно свикан от него съвет на директорите без присъствието на мажоритарния собственик “Шумен – БТ”.

В подкрепа на последното съществува протокол от въпросното събрание. Този въпрос беше повдигнат на г-н Гевондян на въпросната среща в ресторант “Браво”, но той отрече това да е истина, въпреки наличието на писмени доказателства.

Основната тема на тази среща, инициирана от господата Гевондян и Тасев, беше обсъждането на дистрибуционната схема на български цигари на руския пазар, а основната задача на представителите на “СК – Табак” - да постигнат ексклузивен договор за единствен дистрибутор.

Не е в съответствие с политиката на “Булгартабак” да дава привилегирован статут на никой свой патньор и по никакъв повод. Нещо повече, има решение на Съвета на Директорите на “Булгартабак” за подписване на дистрибуторски договори да бъдат поканени три фирми, една от които да е “СК – Табак”, което означава, че шзпълнителният директор на “Булгартабак” няма дори формално основание да преговаря за ексклузивни договори с когото и да било.

Това беше обяснено на представителите на “СК – Табак”, но за съжаление предизвика от тяхна страна реакция на открита заплаха с медийна атака... Дали по време на срещата са използвани нерегламентирани разузнавателни средства, може да отговори Георги Тасев – служител на Държавна сигурност от 1987 до 1991 и както сам се определя в момента – “щатен офицер от службите на МВР”.

Ако съществува запис на разговора, ръководството на “Булгартабак” настоява той да бъде предоставен на компетентните органи, защото от него най-ясно ще проличи кой какви интереси е отстоявал по време на тази среща. Но фактът, че до този момент атакуващата страна не е показала нищо, показва или отсъствието на запис, или че съдържанието му е неизгодно за притежателите му, или пък че техническата му манипулация с оглед изопачаване на изказванията изисква повече време.

Изводът от цялата шумна кампания е един – принципната политика на ръководството на “Булгартабак – Холдинг” като изражение на принципната политика на българското правителство накърнява сериозни икономически интереси на страни, облагодетелствани през последните години със заемането на изгодни позиции чрез непазарни и незаконни средства."