Научили за възкресението на Лазар, жителите на Йерусалим масово излизат да посрещнат Иисус пред портите на града. Всички носели палмови и лаврови клонки и мислели, че Спасителят ще се обяви за цар, погрешно тълкувайки пророчеството за неговото водачество.

По подобие на древните йерусалимци на днешния ден, неделята преди Христовото Възкресение, е прието да се ходи на църква с върбови клонки и цветя, които след освещаването им, носим вкъщи и с тях украсяваме дома. По този начин започва един от най-големите пролетни празници – Връбница (Цветница).

Когато стръкчетата след време изсъхнат, домакините ги прибират, защото те стават за извършване на магически обреди – баене при уплаха, при болест на деца или млади домашни животни. Преди буря или градушка изсъхналите осветени стръкове се слагат под камък, защото според вярването, това би разсяло всяка буря и стихия.

Народните обичаи повеляват на Цветница да се извършват и редица женски обредни действия. Най-зрелищното от тях е хорото на площада, водено от мома за женене, която е именничка. Тя развява бяла кърпа и ако на мегдана е момъкът, който я харесва, той се включва в хорото и го повежда към дома си. Там родителите му посрещат и гощават момите и ергените.

Един от “най-мистерийните” обреди на Цветница наподобява магическите действия за предсказване на бъдещето при ладуването и на Еньовден. Но за разлика от тях, то се извършва в дома та именницата, за която е известно, че след Великден ще се омъжва.

Всички моми връзват пръстените си с червен конец и ги пускат в специална – мълчана вода. Домакинята, която е с вързани очи, извършва специални обредни действия върху съда с пръстените. След това вади всеки от тях и нарича късмета на неговата притежателка. При всяко “наричане” се пеят специални песни, съобразени с името, имота и работата на евентуалния бъдещ жених.