В края на третото тримесечие общата стойност за издръжка на 4-членно домакинство в цяла България достига до 2 472 лева. Издръжката на живот на един човек от четиричленно домакинство е в размер на 618.15 лв.

Това показват основните резултати на КНСБ от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот през третото тримесечие в края на септември 2019 г.

За покриване на общата стойност на необходимите средства за нормална издръжка (2 472 лв.), следва нетният размер на работната заплата, която получават двамата възрастни от четиричленно домакинство, трябва да бъде не по-ниска от 1 236 лв. за всеки от тях.

От началото на годината с около 63 лева се увеличи общата стойност на издръжката на живота на този тип домакинство, след като през последните тримесечия се регистрираше последователно нарастване, макар и със слабо изразени темпове.

Необходимите средства за издръжка на живота на 4-членно домакинство в София-столица са в размер на 3 259 лв. Средно на едно лице от този тип домакинство издръжката на живот е в размер на 814.65 лв. Следователно, ако доходите на четиричленно домакинство се формират само от работните заплати на двамата работещи родители, то за всеки от тях нетната средна работна заплата не трябва да бъде по-ниска от 1629 лв., за да се осигурят необходимите средства за издръжката на живот.

Като цяло нарастването в по-голяма степен се дължи на поскъпването на хранителните стоки. По-силно нарастване се наблюдава при основните хранителни продукти, при това с висок дял в потребителската кошница. На годишна база забележим ръст се очертава при групите - хляб с 8.1%, местни продукти с 8.2%, млека с 4.9%.

Тук влияние оказват няколко фактора като нарастване на международните цени при зърнените култури, нарастване цените на свинското месо, следствие от кризата с африканската чума, намаляващата българска селскостопанска продукция.

Диференциацията на работните заплати по области продължава да задълбочава социалните неравенства. Така например, ако средното нетно трудово възнаграждение представлява 78.4% от необходимия размер на издръжката на живот, то в редица области това съотношение е близо 50% във Видин, Благоевград - 51.1%, Кюстендил - 54.5%. През третото тримесечие на 2019 г. размерът на средната работна заплата в редица области е с около 30% по-нисък от средния за страната. С над 30% изоставане от средната работна заплата за страната са заплатите във Видин, Благоевград и Кюстендил.

В Разград например от 16.8% по-нисък размер на средната работна заплата, тя достига до 11.2% през 2019 г. В Търговище от 23.7%, средната работна заплата спада до 19.9%.

Общите изводи от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот в третото тримесечие са, че 72.5% от домакинствата живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжката на живота, обхватът на бедните домакинства остава на високи нива, остава нерешен проблемът с неравенствата в разпределението на доходите между отделните социални групи, продължава процесът на силно изразена поляризация на доходите.

Размерът на пенсиите също нараства с по-бавни темпове от трудовите възнаграждения, а пенсионерите с пенсии под прага на бедност са около 1 322 300 души. Средното увеличение на пенсиите с 5.7% от средата на 2019 г. трудно се компенсира от поскъпването на основни хранителни стоки.

За разрешаването на проблемите в издръжката на живот от КНСБ предлагат изпреварващ ръст на минималната работна заплата. Това означава въвеждане на механизъм за определяне на минималната работна заплата, като нарастването й достигне до 50 на сто от средната за страната. От синдикалната организация настояват за промени в данъчната политика и въвеждане на необлагаем минимум за нискодоходните групи и средната класа.

По отношение на това дали синдикатите се получили покана за разговор с министър-председателя Бойко Борисов, президентът на КНСБ Пламен Димитров отбеляза, че все още няма отговор от премиера Бойко Борисов за среща със синдикалните организации.

"Какъвто и дебат да има, където и да има, ние ще участваме", обяви шефът на КНСБ.