България се цифровизира по-бързо от средното за ЕС, но има още работа

България достига средна степен на цифровизация в сравнение с данните от 2020 г., съобщават от Държавна агенция "Електронно управление".

Това става ясно от докладите "Бенчмарк за електронното управление" 2021, изготвени от Генерална дирекция "Комуникационни мрежи, съдържание и технологии" на Европейската комисия. Информацията обхваща 36 държави - 27-те страни членки на ЕС, държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕFTA), Обединеното кралство и страните кандидатки за членство в ЕС. Основните области за подобрение на България съвпадат с тези на другите държави.

Източник: ДАЕУ

Проучването показва, че повишението по този показател за страната ни е с 5 пункта (59%), като средното ниво на цифровизация за ЕС през последната година се е повишило с едва 1 пункт (72%).

България все още е в групата на неконсолидираното е-правителство, заедно с Хърватия, Кипър, Чешката република, Ирландия, Италия, Полша и Румъния.

Спрямо данните от 2020 г. обаче страната ни вече навлиза в средна степен на цифровизация.

По показателя "Проникване" за 2021 г. страната ни отчита понижение със 7%, спадайки на 36%. Това означава, че потребителите не използват достатъчно възможностите на онлайн каналите за получаване на обществени услуги.

Източник: ДАЕУ

България обаче е на шесто място при отчитане на осигуреност на цифрова поща (е-връчване). Ние сме една от 15-те държави с въведена цифрова пощенска кутия за всички събития на живота. Това означава, че страната ни предоставя възможност на потребителите да контактуват с администрацията чрез цифрова поща, да използват различни средства за идентификация, както и да изпращат и получават електронни документи.

По показатели като Правителство, ориентирано към потребителя, Прозрачност, Ключови фактори и Трансгранични услуги, страната ни достига средните за ЕС стойности.

По първия показател, по който се оценява как правителствата предоставят и проектират услуги, отговарящи на нуждите на потребителите, страната ни постига 84%, или 27-о място от 36-те държави при средно за Европа 88%.

Източник: ДАЕУ

От ДАЕУ посочват, че по показател "Ключови фактори" страната ни постига много над средните резултати сред 36-те държави. Мястото ни по индикатор електронна идентификация (23) се дължи на отчитане на осигурена възможност за потребителите да използват КЕП, вкл. облачен, персонални идентификационни кодове, издавани от НАП или НОИ, както и на уникалния код за достъп, издаван от НЗК при заявяване на е-услуги. Отчита се и осигурената възможност за повече на брой предварително попълнени данни във формулярите, базирани на данни в регистрите.

Проучването откроява като добри практики в България Единния портал за достъп до електронни административни услуги на Република България - https://egov.bg/; Е-форми - https://eforms.egov.bg/ и Платформата за достъп до обществена информация - https://pitay.government.bg/.

Източник: ДАЕУ

Въпреки достигнатото средно европейско ниво по отношение на предоставяне на трансгранични услуги обаче, данните показват, че все още има услуги, които не се предоставят на трансгранични потребители. Такива например са получаване на удостоверение за наличие и липса на задължения, регистриране на фирма, получаване на номер по ДДС, регистриране на фирмата като работодател преди назначаване на служителите, получаване на разрешително за замърсяване/екологично замърсяване. За тези услуги липсва информация и бланки на език, различен от българския. Трябва да бъде осигурена и възможност за използване на електронни идентификатори, издадени от други държави.

Трансграничното предоставяне все още не е достатъчно развито в цяла Европа. Идеята за трансгранична цифрова идентичност като цифров аналог на паспорт все още не е норма в Европа. България не е изключение. Адаптирането на електронната идентификация в Европа се вижда най-ясно при трансграничните услуги, за които се изисква удостоверяване. Само в една от четири трансгранични услуги е било възможно да се достъпи системата за електронна идентификация от друга държава. Основен фактор за резултата на България - едва 22 място от 36-те държави, е липсата на работеща националната схема за е-идентификация и признаването на чужди идентификации.