По време на криза науката не е нещо основно. В БАН не правят наука, а работят „феодални старци".
Това заяви финансовият министър Симеон Дянков в отговор на коментара на държавния глава Георги Първанов.
Според него с упреците си, че в Бюджет 2010 се съкращават средствата за наука, президентът всъщност защитава своите приятели в БАН.
По думите на Дянков наука по света се развива в университетите, а не в центрове като БАН.
„Самата идея за БАН е от сталинистко време", отбеляза той.
Фактът че се намаляват парите за наука като цяло, финансовият министър обясни с това, че по време на криза трябва да се защитава реалната икономика и да се взимат мерки срещу безработицата.
По-рано президентът заяви, че кризата не може да бъде използвана като алиби за съкращаване на разходите в сферата на науката и на научните изследвания.
Ако не искат да чуят президента на България, да чуят президента на Съединените американски щати, посочи той в словото си по повод 65-та годишнина на Съюза на учените в България.
Ако средствата за наука продължават да се орязват, ограничават или в най-добрия случай се задържат на орязаното в рамките на тази година ниво от 0,3 %, забележете, от БВП, не можем, нямаме право да говорим убедително за Лисабонска стратегия, за икономика и общество на знанието, отбеляза държавният глава.
Чудесно е, че имаме намерение да поощрим дарителството в спорта, а защо само в спорта, попита той.
Защо не и в науката и образованието, защо не в здравеопазването, заяви още Георги Първанов.
Според него са необходими същностни промени в структурата, в модела на развитие и финансиране на българската наука и развитие на кадрите и научното поприще.
USD
CHF
EUR
GBP
Alexei
на 13.11.2009 в 18:20:25 #108Вместо да постаня всички учени от БАН под общ знаменател, Дянков най-добре да измисли как да орязва бюджета на институтите, които не вършат нищо, т.е. които не публикуват редовно в международни списания. Но да орязва и трудещите се и активни учени не е справедливо. Така нацията ни ще загуби и малкото интелектуален елит, който и е останал.
ivonty
на 13.11.2009 в 18:20:24 #107Кандидатите представят своите документи, като следва да отговарят на критериите, предвидени за действително членство в БАН: значими успехи в научната и научно-приложната си дейност; подготовка на кадри - ръководство на дипломанти, докторанти, преподавателска дейност, публикуване на учебници, лекционна дейност у нас и в чужбина; научно-организационна и научно-административна дейност - принос в създаване и ръководство на научни звена и творчески колективи; експертна дейност - приноси в държавни и обществени експертни комисии и организации; Оценката на критериите се извършва от 2 или 3 рецензенти, които докладват своите рецензии пред изборните комисии по отделения на БАН, а самият избор се извършва от Събранието на академиците.
ivonty
на 13.11.2009 в 18:19:27 #106Действителните членове на БАН се избират по процедура-правилник на академията, утвърден от председателя ѝ. Конкурсът за избор на академик (съответно на член-кореспондент) се обявява веднъж на 2 години. В него могат да участват учени, които имат подкрепата на поне 4 действителни члена на БАН, на научни звена с право да хабилитират в научната си област, на висши училища със същия приоритет и др.
drunk-ula
на 13.11.2009 в 18:18:58 #105Според мен званието "академик" трибва да бъде само почетно, като във Френската Академия. Иначе БАН, както е сега може да се трансформира като Националните лаборатории в САЩ, или CNRS, Франция. Взаимната злоба, и манията за величие са известни сред БГ-"академиците". Още на времето, селския хитрец, бай Тошо се оплаквал "със всички в БГ мога да се оправям, освен с учените" ... хаххаха
Друг е въпросът, к'ви учени са тия? Сред общия списък, сред академиците-химици съм чувал, че основно са възпитаници на ХТИ, т.е химици-технолози? Някои да е чул, тия същите да се предложили нови технологии? (освен трансфера за химическите заводи от СССР на времето), а щом пък някой е инженер-технолог - едва ли чутурата му разбира от фундаментални науки! ... тааааа ... що е БАН и има ли той почва у нас е сложна дилема 
ivonty
на 13.11.2009 в 18:14:37 #104В БАН не правят наука, а работят „феодални старци". ---------------------------------------------------------------------- за другото може и да не е прав, ама това е право в 10-та
нешо
на 13.11.2009 в 18:10:22 #103В БАН е пълно с хрантутници,които не са направили нито едни научно откритие.И за каква да им дава пари държавата-да си седят по столовете и да чакат да свърши работния ден ли?Браво на Дянков-ако имаше повече такива като него България сега щеше да е много развита държава.Но тук естествено не му позволбяват да направи всички реформи които са нужни.Искаше да забрани производството на домашна ракия и вино и веднага ревнаха срещу него.Искаше да вложи фискалния резерв в банки и да носи приходи и пак веднага го награбиха.Сега пак каза истината че псевдоучените от БАН за нищо не стават.
ivonty
на 13.11.2009 в 18:10:09 #102Я да го пейстна това затворено общество още веднъж, че да знаете за какво става въпрос. Който се интересува може да прочете по каква процедура и критерии се става Академик в БГ - т.е. ще си припомните как на времето се ставаше партиен член! Действителни членове на БАН [редактиране] Към април на 2009 г. академици (действителни членове) на БАН са: Александър Александров - инженер-лесовъд (р. 1938 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Александър Держански - физик (р. 1933 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2008 г.) Александър Петров - физик (р. 1948 г., ст.н.с.I ст. 1990 г., акад. 2003 г.) Александър Попов - електрохимик (р. 1942 г., чл.-кор. 2004 г., акад. 2008 г.) Ангел Ангелов - инженер, ел.-изч. техника (р. 1929 г., чл.-кор. 1981 г., акад. 1989 г.) Ангел Гълъбов - вирусолог (р. 1939 г., чл.-кор. 2004 г., акад. 2008 г.) Антон Дончев - писател (р. 1930 г., акад. 2003 г.) Атанас Атанасов - агроном (р. 1943 г., чл.-кор. 1997 г., акад. 2003 г.) Благовест Сендов - математик (р. 1932 г., чл.-кор. 1974 г., акад. 1981 г.) Богдан Петрунов - алерголог (р.1936 г., чл.-кор. 2004 г., акад. 2008 г.) Борис Тенчов - биофизик (р. 1946 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Валери Петров - писател (р.1920 г., професор, акад. 2003 г.) Васил Големански - биолог-зоолог (р. 1933 г., чл.-кор. 1997 г., акад. 2003 г.) Васил Гюзелев - историк (р. 1936 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Васил Казанджиев - композитор (р. 1934 г., чл.-кор. 2004 г., акад. 2008 г.) Васил Сгурев - електроинженер (р. 1936 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.) Вера Мутафчиева - историк и писател (р. 1929 г., акад. 2004 г.) Георги Марков - историк (р. 1946 г., ст.н.с. I ст. 2004 г., акад. 2008 г.) Георги Милошев - геофизик (р. 1933 г., чл.-кор. 1997 г., акад. 2003 г.) Дечко Павлов - електрохимик (р. 1930 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.) Димитър Клисурски - инженер-химик (р. 1933 г., чл.-кор. 2004 г., акад. 2008 г.) Дочи Ексерова - физикохимик (р. 1935 г., акад. 2004 г.) Евгени Головински - биохимик (р. 1934 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.) Иван Гуцов - физикохимик (р. 1933 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Иван Попчев - електроинженер (р. 1936 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Иван Радев - литератор (р. 1943 г., ст.н.с. I ст. 1992 г., акад. 2003 г.) Иван Тодоров - физик (р. 1933 г., чл.-кор. 1967 г., акад. 1974 г.) Иван Юхновски - химик-органик (р. 1937 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.) Илия Бручев - инженер-геолог (р. 1934 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2008 г.) Илия Пашев - молекулярен биолог (р. 1938 г., чл.-кор. 2004 г., акад. 2008 г.) Илия Томов - медик (р. 1929 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1995 г.) Камен Куманов - биохимик (р. 1937 г., ст.н.с. I ст. 1989 г., акад. 2003 г.) Кирил Боянов - инженер-информатик (р. 1935 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 2003 г.) Кирил Василев - философ (р. 1918 г., акад. 1989 г.) Константин Косев - историк (р. 1937 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 2003 г.) Людмил Стайков - режисьор (р. 1937 г., акад. 2004 г.) Людмил Христосков - сеизмолог (р. 1936 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Матей Матеев - физик (р. 1940 г., ст.н.с. I ст. 1984 г., акад. 2003 г.) Михаил Виденов - филолог (р. 1940 г., чл.-кор. 2004 г., акад. 2008 г.) Никола Попов - икономист (р. 1922 г., акад. 1989 г.) Никола Съботинов - физик (р. 1941 г., ст.н.с. I ст. 1993 г., акад. 2003 г.) Николай Кауфман - изкуствовед-фолклорист (р. 1925 г., чл.-кор. 1997 г., акад. 2003 г.) Николай Попов - медик (р. 1938 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Панайот Бончев - химик (р. 1933 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Петър Кендеров - математик (р. 1943 г., чл.-кор. 1984 г., акад. 1995 г.) - председател на ВАК Петър Попиванов - математик (р. 1946 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Петя Василева - лекар-офталмолог (р. 1940 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Радой Попиванов - биолог-генетик (р. 1913 г., чл.-кор. 1967 г., акад. 1974 г.) Светлин Русев - художник (р. 1933 г., професор , акад. 2003 г.) Станимир Троянски - математик (р. 1944 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 2003 г.) Стефан Додунеков - математик (р. 1945 г., чл.-кор. 2004 г., акад. 2008 г.) Стойчо Панчев - физик (р. 1933 г., чл.-кор. 1984 г., акад. 1997 г.) Тодор Николов - геолог (р. 1931 г., чл.-кор. 1984 г., акад. 1997 г.) Христо Недялков - диригент (р. 1933 г., акад. 2004 г.) Цветан Цветков - криобиолог (р. 1943 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1995 г.) Цено Хинковски - животновъд (р. 1927 г., чл.-кор. 1981 г., акад. 1989 г.) Чавдар Палев - ядрен физик (р. 1936 г., чл.-кор. 2004 г., акад. 2008 г.) Чудомир Големинов - юрист (р. 1930 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.) Янко Арсов - инженер металург (р. 1934 г., акад. 2004 г.) Ярослав Радев - юрист (р. 1920 г., чл.-кор. 1977 г., акад. 1981 г.) Ячко Иванов - инженер-реолог (р. 1932 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)
Jesus Antonio
на 13.11.2009 в 18:02:02 #101Съжалявам че неинформирани хорица като г-н Първанов мислят така защото само дърпат науката назад за да може някви пенсий да си зимат заплати в БАН за Не свършена работал Та въпросът ми е Какво изобретиха БАН за последните 30 год мисля че нищо помагащо на България Ако ме питате по-добре е БАН да го няма въобще наука се развива от университети
Meteora
на 13.11.2009 в 18:01:07 #100Цено Хинковски - животновъд (р. 1927 г., чл.-кор. 1981 г., акад. 1989 г.) Ей този ще е с най-голям принос към развитието на животновъдната наука! Що не направиха дедо ми академик? Сигурно знае повече то него!
CRUISADER
на 13.11.2009 в 17:59:59 #99nай-накрайа нйакой да им даде патйа на тези безхаберници, да ги омете да си тарсйат приложенйа на гениалните науцни постижениа ...
ivonty
на 13.11.2009 в 17:59:38 #98Баланс, никой не визира младите учени в БГ познавам много такива, тяхното си е жива мъка и много пъти съм им се чудил от къде намират сили за това - виж ей за такива сол-ташаци като булавата, които са партийно обременени хич не ми е жал. САМО че БАН се отъждествява ей с ония дето съм ги изброил по-долу, същите ония които прогониха маса народ в чужбина и които и сега спъват развитието на много млади хора!
Baj Ivan
на 13.11.2009 в 17:57:33 #97Спомням си навремето как един червен лектор/шаман ни довери под секрет че учените от БАН открили начин да черпят енергия от въртенето на земята. И ние после цяла вечер цъкаме в кръчмата и се пъчим колко голяма работа сме! Голям майтап. ХаХаХа ХаХа Ха
Meteora
на 13.11.2009 в 17:56:24 #96И аз не съм много сигурен, че в БАН се създават висша наука, дори си мисля, че в този вид не може да продължи да съществува, но! Министър Дянков, в качеството си на министър, няма право на такова остро изказване. Все пак, каквито и да са, тези хора там са на пределна възраст и трябва поне малко уважение към тях. Не бива от устата на един министър да излизат такива истини в прав ред. Трябваше да бъде по-дипломатичен.
Balance
на 13.11.2009 в 17:53:42 #95Абе не съм много съгласен, науката в днешно време е много важна част от развитието и бъдещето на една страна и особено когато държавата няма природни ресурси(в нашия случаи), е още по-важен този факт. Не одобрявам политиката към науката нито на предишните правителства,нито на сегашното. Имам няколко приятели, които работят в БАН и имат нямат 30 години, така че и Дянков малко преиграва и доста некултурно се е изразил...
ivonty
на 13.11.2009 в 17:53:33 #94Най-младия Академик в БГ е набор на ЦСКА-то
за каква наука става въпрос, след като научните им трудове са по поръчение на ЦК на БКП??????????
CRUISADER
на 13.11.2009 в 17:53:07 #93mnogо правилно .... ====================== 135. flagellum dei | 13.11.2009 17:42 Науката, образованието , здравеопазването и насърчаването на раждаемостта са основни задължения винаги, особено по време на криза, бедствие или война Но БАН нйама нисто обсто с науката - то е псеудонаука там !!
ivonty
на 13.11.2009 в 17:51:12 #92Действителни членове на БАН [редактиране] Към април на 2009 г. академици (действителни членове) на БАН са: Александър Александров - инженер-лесовъд (р. 1938 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Александър Держански - физик (р. 1933 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2008 г.) Александър Петров - физик (р. 1948 г., ст.н.с.I ст. 1990 г., акад. 2003 г.) Александър Попов - електрохимик (р. 1942 г., чл.-кор. 2004 г., акад. 2008 г.) Ангел Ангелов - инженер, ел.-изч. техника (р. 1929 г., чл.-кор. 1981 г., акад. 1989 г.) Ангел Гълъбов - вирусолог (р. 1939 г., чл.-кор. 2004 г., акад. 2008 г.) Антон Дончев - писател (р. 1930 г., акад. 2003 г.) Атанас Атанасов - агроном (р. 1943 г., чл.-кор. 1997 г., акад. 2003 г.) Благовест Сендов - математик (р. 1932 г., чл.-кор. 1974 г., акад. 1981 г.) Богдан Петрунов - алерголог (р.1936 г., чл.-кор. 2004 г., акад. 2008 г.) Борис Тенчов - биофизик (р. 1946 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Валери Петров - писател (р.1920 г., професор, акад. 2003 г.) Васил Големански - биолог-зоолог (р. 1933 г., чл.-кор. 1997 г., акад. 2003 г.) Васил Гюзелев - историк (р. 1936 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Васил Казанджиев - композитор (р. 1934 г., чл.-кор. 2004 г., акад. 2008 г.) Васил Сгурев - електроинженер (р. 1936 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.) Вера Мутафчиева - историк и писател (р. 1929 г., акад. 2004 г.) Георги Марков - историк (р. 1946 г., ст.н.с. I ст. 2004 г., акад. 2008 г.) Георги Милошев - геофизик (р. 1933 г., чл.-кор. 1997 г., акад. 2003 г.) Дечко Павлов - електрохимик (р. 1930 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.) Димитър Клисурски - инженер-химик (р. 1933 г., чл.-кор. 2004 г., акад. 2008 г.) Дочи Ексерова - физикохимик (р. 1935 г., акад. 2004 г.) Евгени Головински - биохимик (р. 1934 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.) Иван Гуцов - физикохимик (р. 1933 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Иван Попчев - електроинженер (р. 1936 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Иван Радев - литератор (р. 1943 г., ст.н.с. I ст. 1992 г., акад. 2003 г.) Иван Тодоров - физик (р. 1933 г., чл.-кор. 1967 г., акад. 1974 г.) Иван Юхновски - химик-органик (р. 1937 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.) Илия Бручев - инженер-геолог (р. 1934 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2008 г.) Илия Пашев - молекулярен биолог (р. 1938 г., чл.-кор. 2004 г., акад. 2008 г.) Илия Томов - медик (р. 1929 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1995 г.) Камен Куманов - биохимик (р. 1937 г., ст.н.с. I ст. 1989 г., акад. 2003 г.) Кирил Боянов - инженер-информатик (р. 1935 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 2003 г.) Кирил Василев - философ (р. 1918 г., акад. 1989 г.) Константин Косев - историк (р. 1937 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 2003 г.) Людмил Стайков - режисьор (р. 1937 г., акад. 2004 г.) Людмил Христосков - сеизмолог (р. 1936 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Матей Матеев - физик (р. 1940 г., ст.н.с. I ст. 1984 г., акад. 2003 г.) Михаил Виденов - филолог (р. 1940 г., чл.-кор. 2004 г., акад. 2008 г.) Никола Попов - икономист (р. 1922 г., акад. 1989 г.) Никола Съботинов - физик (р. 1941 г., ст.н.с. I ст. 1993 г., акад. 2003 г.) Николай Кауфман - изкуствовед-фолклорист (р. 1925 г., чл.-кор. 1997 г., акад. 2003 г.) Николай Попов - медик (р. 1938 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Панайот Бончев - химик (р. 1933 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Петър Кендеров - математик (р. 1943 г., чл.-кор. 1984 г., акад. 1995 г.) - председател на ВАК Петър Попиванов - математик (р. 1946 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Петя Василева - лекар-офталмолог (р. 1940 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.) Радой Попиванов - биолог-генетик (р. 1913 г., чл.-кор. 1967 г., акад. 1974 г.) Светлин Русев - художник (р. 1933 г., професор , акад. 2003 г.) Станимир Троянски - математик (р. 1944 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 2003 г.) Стефан Додунеков - математик (р. 1945 г., чл.-кор. 2004 г., акад. 2008 г.) Стойчо Панчев - физик (р. 1933 г., чл.-кор. 1984 г., акад. 1997 г.) Тодор Николов - геолог (р. 1931 г., чл.-кор. 1984 г., акад. 1997 г.) Христо Недялков - диригент (р. 1933 г., акад. 2004 г.) Цветан Цветков - криобиолог (р. 1943 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1995 г.) Цено Хинковски - животновъд (р. 1927 г., чл.-кор. 1981 г., акад. 1989 г.) Чавдар Палев - ядрен физик (р. 1936 г., чл.-кор. 2004 г., акад. 2008 г.) Чудомир Големинов - юрист (р. 1930 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.) Янко Арсов - инженер металург (р. 1934 г., акад. 2004 г.) Ярослав Радев - юрист (р. 1920 г., чл.-кор. 1977 г., акад. 1981 г.) Ячко Иванов - инженер-реолог (р. 1932 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)
Perrin
на 13.11.2009 в 17:47:24 #91В държавите, в които няма Академия на науките, науката процъфтява. В държавите, в които няма министерство на спорта - спорта е на високо ниво. Същото важи и за културата. ФАКТ!!!!! Разбирам желанието на някой, да защитава БАН, но с това не помага на науката. Който е влизал в БАН наскоро, знае, че там времето сякаш е спряло някъде в началото на 80-те. Това не е добре за никой - най-малко за учените. С две ръце подкрепям идеята, че науката се прави в университетите.
CRUISADER
на 13.11.2009 в 17:39:18 #90БАН е ваздух под налйагане , нйама никаква наука там , сам псеудоинтелекти сас грандомански титли ...
Минувач
на 13.11.2009 в 17:39:08 #89БулаваSSNX30 "прост и недодялан налъм" - това е типично БАН-аджийска квалификация, критерий за високо интелектуално ниво. Гордеем се с Вас!!! Съгласен съм с Вас, че икономиката не е критерий за творчество. В БАН науката също не е критерий за творчество, щом ражда такива психопатни мисли и разсъждения. Навярно заведението на 4-ти км им влияе.