Заместник-кметът на София с ресор култура, образование, спорт и превенция на зависимости Тодор Чобанов откри изложбата „Цар Самуил, българската държавност и историческата памет".
Събитието е част от културната програма по повод честването на 1000-годишнината от смъртта на един от най-великите български владетели - Цар Самуил (6 октомври 1014 г.).

Изложбата трябваше да бъде открита от премиера Георги Близнашки, но предвид събитията с взривовете и трагедията в завод „Миджур" той не присъства.

Софиянци ще могат да разгледат изложбата на живо в градинката пред Народния театър. Експозицията представя една героична епопея, продължила десетилетия наред, при която българският цар Самуил успява да укрепи българската държава и да я превърне в хегемон на Балканския полуостров.

Зам.-кметът Тодор Чобанов изтъкна факт, който не много хора знаят, а именно, че тогавашната резиденция на цар Самуил - Средец, днешната българска столица София, играе голяма роля в събитията. От една страна цар Самуил успява да разгроми византийския император Василий II в опита му да превземе града през 986 г., а от друга страна самият Самуил се смята, че вероятно е родом от днешна София. Чобанов изтъкна, че българският цар е воювал с може би най-талантливия император на средновизантийския период и въпреки това успява да удържи.

Чобанов прикани софиянци да посетят изложбата на открито и да се запознаят с историческите факти от онези славни години. Изложбата е организирана от Столична община и фондация „Българска памет", както и със съдействието на Националния археологически институт с музей при БАН.

„Ние не отбелязваме смъртта на Самуил, а най-вече безсмъртието му", патетично заяви историкът Пламен Павлов. Той изтъкна казаното от византийски писател от XIII век, а именно: „Онзи прочут Самуил, който до днес е в устата на българите".

И днес, 1000 години по-късно, отбеляза Павлов, Самуил продължава да бъде в устата и в душите на българите, което е свидетелство за забележителна историческа памет.

Историкът изтъкна основният акцент в изложбата, а именно, че идеята е да се покаже, че епохата на Самуил е част от живата тъкан на Първото българско царство.
„Олицетворение на българската държавност е Самуил" - по този начин Павлов обобщи качествата на великия цар Самуил.