Може ли държавата да издържа част от гражданите без работят, проверява КТ Подкрепа

Възможно ли е да се реализира в България идеята за универсален базов доход, с който част от гражданите да живеят без да работят, и какви биха били ефектите от това - на тези въпроси отговаря анализ на главния икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев, оповестен от синдикалната организация.

Безусловният базов доход (ББД), наричан още универсален базов доход (Universal basic income - UBI), е държавна публична програма за ежемесечно плащане за всички граждани без да трябва те да работят, което да покрива основните им разходи за живот, вместо заплата или обезщетение за безработица.

Целта е осигуряване на базов доход за част гражданите извън пазара на труда или за повечето от тях за в бъдеще, предвид развитието на заместващи човека на технологии. Например в земеделието през 2010 г. у нас са работели 1,3 милиона души, а до 2020 г. броят им е намалял с 81% до 233 хиляди човека.

КНСБ: Държавата надценява разходите си и подценява приходите си

Бюджетът трябва да създава условия за бизнес според бившия социален министър Христина Христова

Нуждата от осигуряване на препитание на хората, които не могат да си намерят работа, е продиктувана от грижата за човека и запазване на устойчивото общество и обществения ред, чрез "четирите Б" - борба срещу безработицата, бедността и бунтовете. Идеята за безусловен базов доход е от началото на ХХ век, но в последните години отново става актуална предвид бързото развитите на технологиите и на изкуствения интелект. Опити за реализацията й правят няколко европейски държави.

През 2016 г. в Швейцария се провежда референдум за въвеждане на универсален базов доход от 2 500 швейцарски франка на месец, но предложението е отхвърлено като 77% гражданите са гласували против. В периода 2017-2018 г. във Финландия са предоставяни по 560 месечно вместо обезщетение за безработица. През 2019 г. в Германия е предложена система за универсален базов доход от 1 200 евро на месец, при която да работят четирима от петима души, получаващи базовия доход.

100 000 младежи нито учат, нито работят и не се знае какво умеят

Деница Сачева иска система за валидиране на уменията

През 2020 г. гражданско движение в Австрия организира петицията "Въвеждане на безусловни основни доходи в целия ЕС". В нея се предлага безусловен базов доход с нетният размер от 60% от националния медианен еквивалентен разполагаем доход, докато в страните, където доходите са ниски, да се прилага друг алтернативен показател. През същата година Испания подпомага с до 1015 евро 850 000 семейства или общо 2.3 млн. души, които преди това са живели с под 230 евро на месец. Предвид голямата бюрокрация обаче опитът за въвеждане на подпомагането като универсален принцип се оказва неуспешен.

През 2021 г. автономната област Каталуния в Испания обявява, че ще въведе двугодишна пилотна програма за универсален доход от края на 2022 г., която да обхване 5000 каталунски граждани, независимо от доходите им, в размер от 950 до 1350 евро на месец.

Опитите за въвеждане на ББД са за кратки периоди от време и малки групи от хора, като за момента не се знае какви биха били дългосрочните ефекти, включително върху психичното здраве на хората. Няма публични данни за измерените ефекти и ползи за човека и обществото. Остава и въпросът откъде ще дойдат парите и дали държавите могат да си позволят финансово подобна програма.

Лек ръст на безработицата у нас през декември

Малко над 158 000 са незаетите лица

В анализа се засяга темата за възможностите за осигуряване на безусловни доходи за безработните в у нас. Работещите българи към момента са около 3 млн., в активна възраст са 3,7 млн. души, студентите с българско гражданство са около 200 хиляди, а около 100 хил. са работещите пенсионери. Според изчисленията на КТ "Подкрепа" около 600 000 души в активна възраст са без работа или работят в черния сектор. Безработните или работещите без договор или самоосигуряване представляват около 16% от хората в активна възраст. Дори половината от тях да работят нелегално, без работа са поне 8% от общо лицата в активна възраст - 300 000 души. Според официалната статистика безработните у нас са около 130 хил. души или 3,5%, заради методиката за отчитането им.

Ако 600 000 души бъдат включени в програма за базов доход от 1 000 лева на месец - малко над минималната работна заплата, за целта ще са нужни 600 млн. лева на месец или 7,2 млрд. лв. годишно - 3,5% от БВП или 9,6% допълнителни разходи по Консолидираната фискална програма (КФП). Анализът стига до извода, че към днешна дата тази сума е непостижима за възможностите на страната ни при днешното състояние на икономиката и държавния бюджет.

България изпитва недостиг на работа ръка

Около 300 000 души са нужни на пазара на труда

Ако се приеме, че базисният доход трябва да покрива основните разходи за живот, които се оценяват на 1 500 лв. на месец, сумата се увеличава с 50% и достига до около 10,8 милиарда лева годишно, което е абсолютно непостижимо в близко бъдеще, освен ако данъците не се вдигнат рязко - с поне 10-15%. Ако се приеме, че тежестта трябва да се поеме само от фирмите, тя трябва да се увеличи значително. "И това е само при условие, че програмата обхваща хората без работа. А какво ще е нужно, за да се приложи за всички граждани", пита Атанас Кацарчев.

Главният икономист в КТ "Подкрепа" стига до заключението, че универсалният базов доход може да се прилага първоначално единствено за най-засегнатите социални групи, и то при условие, че сумата гарантира само разходите за живот и не надвишава минималната работна заплата, а най-важното е да е обезпечена финансово, без да са необходими драстични съкращения в разходите на държавата.