Най-истинското признание за Апостола ще бъдат нашите дела, с които да направим републиката "чиста и свята", а народа си - "равен на другите европейски народи. Апостолът ни даде кауза. Пред нас е предизвикателството да я изпълним".
Днес ще се изговорят много думи за Васил Левски. Заслужени думи на почит и преклонение пред неговите мисли и действия, пред неговия живот. Но нали той ни заръча - "Дела трябват, а не думи"!
Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова по повод 146 години от обесването на Васил Левски, съобщиха от пресцентъра на партията.
Работим изцяло български и не искам да се водим по никого извън българско, е казал Левски, но така ли е днес? Неслучайно пред османските власти Левски изрича горчивите думи "нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия". Неговите картини висят като икони в запусната черква, волята за всяка истина и правда са посилни. С тях един дякон поведе цял народ.
Показа ни, че дори робът може да е свободен, както може и свободният да погуби свободата си, защото това е въпрос на избор, въпрос на борба, заяви в словото си на тържествената церемония пред Паметника на Васил Левски в София президентът Румен Радев.
Philosopher
на 19.02.2020 в 21:41:46 #4Двама антиБГ чужди слуги на портрет
stoyanv
на 19.02.2019 в 23:04:07 #3Я виж кои двамца са заедно на снимка в сюблимен момент. И самия дявол зад тях със светещи рога. Дяволът си знае работата и ...раята.
Avatarx
на 19.02.2019 в 21:44:18 #2С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то [1869 г.], единия препоръчан от одеските българи, пък не излезе така. Уловихме няколко шартанлъци и хайде - отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме. Брате Филипе, чакам на това писмо отговора Ви, че тогава ще се разберем как и какво ще работим. Левски до Филип Тотю, 18.04.1871 г.
Avatarx
на 19.02.2019 в 21:40:11 #1Пера, 18/30 януари 1873. Господин Канцлер4, Както известява нашият Генерален консул5 в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия6 е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук. Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор. Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир7, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал[2] на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото. Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга Н. Игнатиев