Все още имаме голям дефицит на ниво политики. Все още политиките по отношение на интеграцията на малцинствата у нас се отличават с известна доза лицемерие.

Този коментар направи министърът по управление на европарите Томислав Дончев по време на конференция „Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 - поглед към следващия програмен период".

До 18 месеца 1000 цигани влизат в нови жилища
Още...

Той поясни, че все още има различия в това, което е записано в програмните документи и в реално направеното: „Интеграцията на етническите малцинства е ключов приоритет за българското правителството и то за десетилетия напред. Една от задачите пред нас е да превърнем тази политика не във вносна политика от Брюксел, а да бъде задача на всеки от нас", добави още Томислав Дончев.

По думите му, въпреки всички изисквания на европейските ни партньори, никога няма да постигнем реален напредък, ако интеграцията не е осъзната като вътрешна необходимост. Той подчерта, че имаме да гоним още редица предизвикателства от експертно и политическо ниво в това отношение. Според него необходимо е изграждането на добри работещи модели в сфери като здравеопазване, образование, пазара на труда.

Най-тежко е положението в жилищната политика. „Има редица сложни въпроси и нито един прост отговор", коментира Томислав Дончев и добави, че се нуждаем от система за финансиране, която да мотивира всички звена в системата, за да бъдат постигнати добри резултати.

Участия в конференцията взе и здравният министър Десислава Атанасова, която се похвали с „гордостта на ръководеното от нея ведомство", а именно - 109-те здравни модератори, които действат и подпомагат циганите в 57 общини.

Тя обяви, че приоритет на Здравното министерство е подобряване достъпа на малцинствата до качествено здравеопазване. За целта 23 мобилни кабинети, финансирани средства от програма фар извършват профилактични прегледи на територията на цялата страна.

За миналата година са прегледани 11 465 души от 9 области, като при над 2 300 от тях са засечени заболявания и е назначено последващо лечение. Атанасова се „закани" да продължат работата по създаване на условия за преодоляване на негативните тенденции в здравето на малцинствените групи, както и решаване на проблема със здравното осигуряване. Предвижда се периодично проучване на здравния статус на циганите.

Председателят на Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе" Деян Колев призова за прилагането на дълбоко метафизично мислене за разрешаване на въпросите свързани с интеграция.

По думите му, на ромите трябва да се гледа като възможност за развитие на България.
„38% от ромите в България са млади хора. Представете си всички тях, млади и образовани - какъв мотор за българската икономика", заяви Колев. Според него енергичният ромски дух е шанс да се влее кръв в българския организъм.

Колев изтъкна, че е и необходимо, за да има успех в интеграцията на циганите, да се преодолеят няколко широко разпространени у на предразсъдъци.
Първият от тях е, че целенасочените действия за интегриране са дискриминационни мерки за мнозинството.
На второ място Колев постави предразсъдъка, че ромската интеграция е вид социално подпомагане на бедните и неграмотни роми.

Той не се съгласи със схващането, че всички цигани са обект на интеграционна политика: „Това не е така, минимум една трета от ромите са добре интегрирани". В заключение Колев подчерта, че интеграцията на циганите е политика на развитие, която ще направи по-богати всички български граждани.