Заетостта на хора с увреждания у нас е едва между 10% и 15%. Това стана ясно на пресконференция в БТА по повод 3 декември - Международния ден на хората с увреждания.
По думи на Елка Тодорова, председател на УС на Националната федерация на работодателите на инвалиди, най-дискриминираните групи по отношение на включването на пазара на труда са именно хората с увреждания заедно с тези над 55-годишна възраст.
От своя страна Йордан Димитров, консултант на Националната федерация на работодателите на инвалиди, посочи, че нещото, което липсва на близо 120 000 души с увреждания да намерят работа у нас, е че не са въведени палитра от подкрепящи услуги. Именно тази липса според него пречела на работодателите да наемат повече хора с увреждания. Той добави, че такива услуги вече има в т.нар. центрове за защитена заетост. Димитров изтъкна, че във всички западни страни има много по-голяма подкрепа от страна на държавата и при предоставянето на подкрепящи услуги има огромен набор от НПО-та. При нас обаче единствената подобна форма били ТЕЛК решенията, които просто обявявали, че даден човек има определен процент неработоспособност.
По две от програмите за хора с увреждания държавата отпуска ресурс, но няма достатъчно работодатели, които да се възползват от него, тъй като все още има недоверие и те все още смятат, че наемането на такова лице по-скоро би им причинило проблеми, обясни още Димитров.
Той посочи, че в действителност отпусканите от държавата средства са дори повече от търсенето на работодателите. По тази причина Димитров бе категоричен, че проблемът не е в размера на държавната помощ, а в това, че работодателите не намират за атрактивна тази работна ръка.
Бившият социален министър и председател на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков се съгласи с тази теза. Той подчерта, че ако по-рано работодателите са били обезпокоени от липсата на квалифицирана работна ръка, то сега основният проблем е недостигът на работна сила като цяло.
По негови думи настоящата ни ситуация е "вода газим, жадни ходим", тъй като именно хората с увреждания са един от големите резерви на труда, който обаче остава неизползван.
Нейков посочи, че според изследвания тези лица са добри работници, тъй като са лоялни и при тях текучеството е много по-малко.
Той категорично отрече твърдението на работодателите, че е скъпо да се адаптира едно работно място за нуждите на даден работник с увреждания. В подкрепа на думите си той посочи, че държавата е отпуснала над 4 млн. лева за целта, от които обаче са били използвани едва около 500 000 лв.
Не е вярно че няма пари, липсва информация и пропаганда на възможностите за адаптиране на работните места, категоричен бе Нейков.
Бившият социален министър обясни, че работодателят все още вярва, че е по-добре да внесе отвън здрав работник, отколкото да вземе човек с увреждане. По негови думи това е "тотална грешка", която всъщност излиза много по-скъпо.
Той изтъкна и че се констатира промяна в потребителя, тъй като все повече хора са готови да вложат кауза при избора си на дадена стока.
Ако един работодател рекламира дейността си с това, че е привлякъл хора с увреждания, за младата генерация потребители това е добър сигнал.