Дните преди официалния старт на кампанията за предсрочните парламентарни избори на 11 юли се характеризират с каскада от знакови събития, които оказват силно, но и разнопосочно влияние върху обществената атмосфера и нагласите на избирателите. В тази връзка Алфа Рисърч проведе проучване на обществено-политическите нагласи месец преди изборите.

Проучване показва, че към момента 53,2% от анкетираните заявяват твърдата си убеденост, че ще гласуват на предсрочните избори. Това представлява ръст от около процент и половина спрямо проучването преди старта на кампанията за редовните избори на 4-ти април.

Между 13 и 15 на сто от желаещите да гласуват, все още не са взели окончателно решение за кого. Това важи с особена сила за две групи избиратели - тези, които следят с внимание развитието на ситуацията след санкциите на САЩ по закона "Магнитски" и част от избирателите на ИТН.

Снимка 533990

Източник: Алфа Рисърч

20.3% за ГЕРБ-СДС, с минимална преднина от 2% пред ИТН - 18.2%. Анализът откроява няколко интересни тенденции зад процентите на двете партии, които се борят за първото място. След обявяването на санкциите на САЩ срещу Пеевски и Божков, вотът за ГЕРБ намалява с 2%, което е най-същественият му спад за толкова кратък период. Доскорошните управляващи губят позиции, освен в София, вече и в областните градове. Твърдите им симпатизанти са силно мобилизирани, но по-широката периферия може и да не отиде до урните.

Отсъствието на ИТН от медиите и публичните дебати, особено в период, в който имаше засилен интерес към открити дискусии, не му позволява да разшири значително позициите спрямо тези от 4-ти април (ръстът е с около 1%). Сближаването с ГЕРБ се дължи основно на отлив от него, отколкото на пробив на ИТН. Неяснотата относно електоралната подкрепа сe увеличава от противоречивите сигнали за бъдещето на силната фигура в ИТН - Слави Трифонов. Екзит половете показаха, че около 20% от избирателите на ИТН са взели решение да гласуват за тази партия в последните дни преди вота.

анкета

Ще гласувате ли на избори 11 юли?

Виж резултати

Да, винаги гласувам 76.5%

Не, аз съм за гъби 9.8%

Ако не съм на море 5.1%

Този път пандемията няма да ме уплаши 3.2%

Зависи от кампанията 5.4%

На старта на кампанията БСП е трета с подкрепа от 14.4%. За момента, дори и в новия си формат, тя не успява да увеличи резултата си от изборите на 4-ти април, поради два възпиращи фактора: от една страна, демотивиране на част от избирателите от вътрешно-партийните отношения, от друга - радикализирането на лявото и нарастващата нагласа да се гласува за крайно леви партии.

"Демократична България" затвърждава и подобрява позициите си, достигайки до 11.9% от решилите да гласуват.

В началото на кампанията ДПС остава пета политическа сила с 9.9% подкрепа. Обичайно Движението засилва позициите си в края на кампанията и особено - при вота от чужбина, каквито заявки бяха дадени и сега. Предвид цялостното разместване на икономико-политическите пластове, не е ясно дали ДПС ще успее да ги реализира, или, както и на 4-ти април, ще събере относително по-малко гласове от чужбина.

Снимка 533989

Източник: Алфа Рисърч

"Изправи се! Мутри вън!" събира 5.3% подкрепа. До голяма степен неговите избирателите са със сходен профил с тези на Слави Трифонов - радикално-емоционални и силно мобилни, поради което е възможно преливане между тях самите, или към други антисистемни партии.

Националистическите, както и радикалните антисистемни партии, остават към момента под 4%-та бариера. Обединението на ВМРО, НФСБ и Воля събира 3.4%. Възраждане - 2.8%, Левия съюз на Жан Виденов - 1.8%, Българско лято на В.Божков - 1.1%.

Снимка 533991

Източник: Алфа Рисърч

На старта на кампанията за 46-то Народно събрание отново се очертава фрагментиран, 6 до 7 партиен парламент. Към момента изолацията и атаките срещу ГЕРБ водят до спад, но не и до срив в подкрепата му. С висока степен на вероятност партиите на протеста ще бъдат в по-добри позиции в следващия парламент. При определени обстоятелства е възможно и по-силно сближаване на позициите между тях.

Очакванията на мнозинството от българите са следващия парламент да излъчи правителство. Макар и положителните оценки за служебното правителство да доминират над отрицателните (33.1% : 23.0%), мнозинството имат противоречиво мнение (43.9%) за него. Което също мотивира нагласите да се излъчи редовно правителство с действащ парламент.