Уго Чавес продължава да се намира в Куба. Той се лекува от рак (най-вероятно на дебелото черво), от който беше опериран четири пъти. Говори се, че е в изкуствена кома.

Докато от Вашингтон и опозицията се чуват призиви за преход към ново управление, в рамките на Конституцията, последователите му в Каракас вече скандират лозунга: "Се салвара и триунфара" (ще се спаси и победи).

В случая животът на един човек се е превърнал в залог за бъдещето на приятелите и враговете му. От враговете му най-радикалното изказване прочетох от моя приятел и състудент Кирил Ангелов (наполовина венецуелец): "Съжалявам, че този престъпник ще умре в болницата, а не в затвора, където му е мястото!" Сред хората, които го боготворят, най-ясно и точно се изказва моята московска студентка Катя Виноградова: "Чавес ще бъде вечно жив, каквото и да се случи!"

И едните, и другите са предимно християни. Първите се молят Господ да прекрати неговите и техните мъки, а вторите - да го запази, заради тяхното настояще и бъдеще.

На 04.12.2012 на представянето на новата ми книга "Левият радикализъм в Латинска Америка: социално-политически аспекти" в Института за Латинска Америка в Москва, рецензентката - проф. д-р Марина Чумакова, обвини Уго Чавес в поредното завъртане на спиралата на насилието в Латинска Америка и заплаши, че разпространението на Боливарианизма може да надхвърли регионалните рамки и да обхване целия Трети свят.

Нейният вечен опонент - Емил Дабагян възрази, че очаква сплотяване на последователите на Уго Чавес, които осъзнават всичко, което са получили в годините на неговото управление, с цената на противопоставянето на интересите на САЩ във Венецуела, цяла Латинска Америка и изобщо на Третия свят.

Така или иначе, истината е, че Венецуела навлиза във фаза на политическо противопоставяне, което може да я хвърли в дълъг период на хаос и неопределеност.

Дългогодишният лидер с бъдещото си присъствие или отсъствие кардинално променя нагласите във венецуелското общество, приело да бъде икономически локомотив на региона. Може да се каже, че както неговите привърженици, така и противниците усетиха, че живеят именно в държава едва след неговото идване на власт. Предишните двукратни президенти Карлос Андрес Перес и Рафаел Калдера не можаха да внушат на венецуелците авторитет на държавни глави, въпреки че получаваха гласовете им по инерция.

Процесът на утвърждаване на венецуелската държавност предстои или да се радикализира, или да се модернизира, или да спре. Това зависи от силата и консолидацията на военно-политическата групировка, която държи властта в момента. А тя стои твърдо зад Чавес.

Хорхе Боти - президент на Федерацията на Предприемачите във Венецуела (Федекамаерас) каза, че "ако правителството не финансира плащането на вноса, в скоро време в страната ще се появи остра потребност от стоки от първа необходимост". Наследникът на Чавес, назначен от него - вицепрезидентът Николас Мадуро, отговори, че Федекамарас може да получи от правителството не финансиране, а само главоболия. Те обаче са несравними с проблемите, с които може да се сблъска венецуелското население.

Фискалният дефицит в страната наближава 20% (докато в САЩ е 7%) и доларът на черния пазар струва четири пъти повече от официалния курс. Това значи, че девалвацията става почти 20% и ще се повиши инфлацията, която и така е една от най-големите в света. Нивото на безработицата се компенсира с огромното разрастване на числото на работните места в политическата сфера. Нараства конфликтът с профсъюзите, противоречащ на идеологията на боливарианизма. Външният дълг нарасна 4 пъти в сравнение с 2003г., на фона на рязкото падане на капацитета на производството на нефт и нефтопродукти. Тези проблеми възникват на фона на бързото покачване на техните цени! Руският вицепремиер Игор Сечин, отговарящ за връзките с Венецуела, редовно посещава страната, с надежда за вразумяване на венецуелските управляващи по въпросите на икономическата политика!

Страните-износителки на петрол много рядко преживяват икономически кризи, свързани с липсата на налична валута. По време на режима на Чавес обаче това се превърна в практика, въпреки високите цени на петрола в последното десетилетие. Причината е в покриването с доставки на петрол на задълженията, свързани с неговите политически интереси. Въпреки това, пари в страната не липсват. Те обаче не се харчат по предназначение, а именно, за финансиране на модернизацията на петролната индустрия.

Основната причина за липсата на валута е, че средствата се харчат чисто по комунистически, в буквалния смисъл на думата. Бензинът в страната не струва почти нищо. Освен това, голяма част от нефта се изнася за Куба, Никарагуа и други съюзнически страни, или безплатно, или на кредити, за които е ясно, че никога няма да бъдат погасени.

Голяма част от петрола се изнася в Китай - страна, която предварително е платила всички сметки за дълго време. Така че оттам не може да се разчита на валутни постъпления.

Остава най-важният клиент в икономически план и най-големият враг в политически - САЩ. По понятни причини обаче, продажбите за там паднаха до най-ниското си ниво от 30 години насам. Освен това, експлозията в най-голямата венецуелска рафинерия заставя страната за известно време да купува бензин. Естествено е да се предположи, че е дело на специалните служби на Вашингтон. Така или иначе, на всеки 10 продадени барела на САЩ, Венецуела е принудена да купува 2 барела, рафинирани в чужбина.

В крайна сметка, външният дълг нарасна около четири пъти в сравнение с 2003 г. Неговото обслужване изисква повече валута, отколкото икономиката предоставя на разположение. В резултат, Венецуела падна на едно от последните места по конкурентоспособност, възможности за бизнес и привлекателност за чуждите инвеститори.

Истината е, че Уго Чавес влезе в световната история с успешния опит за противопоставяне на "новия световен ред" и създаване на "нов полюс на силата" в лицето на АЛБА. Той има главната заслуга за възстановяването на геополитическото равновесие в света, нарушено поради предателската дейност на Горбачов, довела до разпадането на СССР (неслучайно наречено от Путин "най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век").

Именно на него по право принадлежи титлата "първи гробокопач на световната империя САЩ в началото на ХХI век", учредена от команданте Маркос.