Закъснял и безплоден - така най-кратко може да бъде определен сътоялият се на 20 ноември Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС). Темата на заседанието бе: "Актуални рискове и заплахи за националната сигурност на Република България - състояние на средата за сигурност: организационни, функционални и ресурсни способности на държавата за противодействие на актуалните рискове и заплахи. Предприети мерки в съответствие с настъпилите промени в средата за сигурност и тяхното финансово осигуряване".

Цялата тази предълга формулировка трябваше да прикрие факта, че заседанието на съвета закъсня безобразно много заради неистовото нежелание на президента Росен Плевнелиев да го свика навреме. Държавният глава не само надхвърли трите месеца, на които по конституция трябва да свиква КСНС, но ясно пролича и немощта му да разчита актуалния дневен ред на страната.

Докато България се пълнеше с нелегални емигранти, обявени от повечето политици и медии за „сирийски бежанци", Плевнелиев се задоволяваше с призиви за хуманност и против ксенофобията и не заемаше позиция. Впрочем, единствената конструктивна теза сред лансираните от него пред обществото бе необходимостта Съветът по сигурността към Министерския съвет да започне да работи. На която от правителството отговаряха с още по-настойчиви призиви за свикване на КСНС.

Както се и очакваше, край на цялото това безотговорно прехвърляне на „горещия картоф" сложи бумът на напрежение. Трябваше да станат три криминални нападения над българи и чужденци, да „въстанат" жителите на Телиш и Харманли, както и имигрантите в лагерите в кв. „Овча купел" и в Харманли, за да разберат най-сетне прескъпите ни държавници и политици, че пожарът е пламнал. И, че ако не се вземат в ръце, като едното нищо той може да изгори заедно с България и тях самите...

Но, за да бъде циркът пълен, един новопоявил се „месия" на родната политическа арена, изнасящ представленията си под шатото на „България без цензура", реши да използва свикването на КСНС за шоу на открито. Въпреки обаче, че успя да събере около 200 „фенове" той така и не можа да изпълни заканата си - да не допусне в президентството нито един член на съвета, ако самият той не бъде поканен да участва в заседанието му.

Намерението му тъй и не можа да се осъществи заради въоръжената до зъби жандармерия, охраняваща спокойствието на заседаващите.

Вярно е, че според закона политически лица могат да бъдат канени на заседанието, след решение на КСНС, но изглежда Бареков е имал вътрешно предчувствие, че няма да бъде допуснат на съвета. Затова той определи Волен Сидеров за негов „говорител", т.е. упълномощи го да продължи шоуто на КСНС.

Независимо обаче от обещанието, което му даде, този път, за разлика от предишното заседание на КСНС, лидерът на „Атака" явно бе решил да не лази по нервите на държавния глава и „смях и закачки" в президентството нямаше. Това направи напълно излишно взетото безпрецедентно решение журналистите да нямат право да заснемат протоколни кадри по време на заседанието.

Така в условията на дочакано примирие, доклади по темата изнесоха вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, председателят на Държавната агенция "Национална сигурност" Владимир Писанчев и директорът на Националната разузнавателна служба Драгомир Димитров.

След края на заседанието на КСНС президентът Плевнелиев и лидерите на БСП, ДПС и ГЕРБ демонстрираха „общо съгласие" за овладяване на рисковете пред националната сигурност, произтичащи от бежанския поток, надигащата се ксенофобия и разделението на нацията, но не и за предсрочни избори като изход от тежката социално-политическа криза.

Сидеров обаче, който „по навик" излиза малко преди края на заседанието на съвета, заяви пред журналистите, че е наполовина доволен от взетите решения. С което идеята за „общо съгласие" директно се изпари във въздуха.

"Нелегалните емигранти, каза председателят на „Атака", които застрашават сигурността ни, трябва да бъдат екстрадирани, и да се възложи на правителството да вземе мерки за преграждане на границата с Турция. Такова категорично решение КСНС не взема. Първоначалният вариант, който екипът на президента беше съставил, представляваше констатация на нещата, без никаква идея в нея".

Не само лидерът на „Атака" обаче се оказа разочарован от работата на съвета. "Като шеста точка съм предложил като единствен вариант за излизане от ситуацията - предсрочни парламентарни избори и насрочване на дата, но, това не беше прието", заяви Цветан Цветанов, зам.-председател на ГЕРБ, след заседанието.

Впрочем, да попитам за протокола: „Бойко Борисов бойкотира ли КСНС, или май не му пука?" Защото с тази „спешна" операция на коляното си - само ден преди съвета, Борисов тактично си спести освиркванията, които го очакваха пред сградата на „Дондуков" 2. А както знаем, такава народна любов той не обича.

На този фон почти гротескно прозвуча апела: "...КСНС призовава политическите сили и другите организатори на протести и митинги да се въздържат и разграничат от действия, които биха нагнетили допълнително напрежение и биха задълбочили политическата и социална криза..."

А кой почна първи да налива масло в огъня? Черешката на тортата от множеството „бисери", които КСНС роди на 20 ноември, обаче бе: „Уважаваме правото на протест в рамките на закона..." Струва ми се, че "правото на протест в рамките на закона" е неточен цитат и намирисва на плагиатство. Точният цитат е: "умерен прогрес в рамките на законността" - от Историята на храбрия войник Швейк на Ярослав Хашек, любима книга на поколения, но не и на сегашните явно.

Впрочем, препоръките, с които излезе КСНС, са или лишени от смисъл, или безвъзвратно закъснели, или са направо неизпълними по дълбоката си същност!

Пример в това отношение е казаното от вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев след продължилото 6 часа заседание, че една от мерките за справяне с бежанската криза и растящия миграционен натиск към България е да се уеднакви броят на влизащите в страната и принудително извежданите от нея.

Как обаче ще бъде решено уравнението, за което говори, Йовчев така и не пожела да обясни. А то изисква както минимизиране на бежанците допускани да влязат у нас, така и осигуряване на ресурси за извеждане на нежеланите имигранти. Досега държавата ни е доказала, че е неспособна да стори и едното, и другото.

Причината за това обаче, която се посочва в становището на КСНС е силно изкривена и дълбоко невярна. "Бежанската вълна, се казва в становището, завари страната ни в средата на безпрецедентна криза на доверието - гражданите към институциите, на политическите сили една към друга, на хората към политиците и други..."

Не! Бежанската вълна успя да се докосне осезаемо до българската мизерия - запазена марка, а самите българи започнаха да разбират кой им е причинил това. В тази връзка е и тоталната загуба на доверие в държавата, а не криза!

Уникално е и едно друго твърдение, плод на колективното творчество на КСНС. А именно: "Протести е имало и ще има. Но контрапротестът е българска иновация и си заслужава да се замислим за ефектите от широкото й използване днес", е декларирал президентът от името на всички участници в съвета.

И тук трябва да си призная, че определено съм затруднен да схвана „дълбокия смисъл" на „посланието" на съвета. Защо да е българска иновация контрапротестът? Нали именно това е демокрацията, всеки да може да си изразява мнението и позицията свободно. Или КСНС пак дели народа на протестиращи и останали?

Явно е, че след продължилото цели 6 часа заседание умниците в този КСНС са измътили само някакви безполезни препоръки. За активно анализиране на процесите, за изграждане на способности за отговори на заплахите, за създаване на нормативни и финансови условия, за следене на тенденциите в миграционния процес.

Към всички тях обаче трябва да се подхожда с повишено внимание! Защото те не са нищо повече от хленч и полумерки, гарнирани с призиви към гражданите от сорта:
„Дайте да дадете!". Тъй като тези, призоваващите от КСНС, няма нищо да дадат от себе си, освен мрънкане за „разделеното общество", измислици за ксенофобия и дежурните в подобни случаи приплаквания за „застрашения етнически мир".

Ще изрекат любимите си мантри за диверсификацията на енергоносителите, за щенията на нашите външнополитически партньори, за евроатлантически ценности. И как не?!

Екипи на ООН идват да ни помагат за бежанците, ЕС изпраща и парите. Обещаха го върховният комисар на ООН за бежанците Антониу Гутериш и еврокомисарят Кристалина Георгиева. Само при условие да отворим границите си за „бежанците" и те да останат у нас.

За какво тогава се събираха на КСНС? ООН и ЕС пак ни изкомандваха!