Иранските избори изненадаха целия свят с напрегнатата предизборна битка, ожесточените дебати между основните конкуренти за президентския пост и кървавите сблъсъци след обявяването на крайните резултати.

За огромно неудоволствие на критиците на теократичния режим от САЩ, Израел и т.н. се оказа, че в страната се спазват демократичните правила на политическата борба и гражданите имат право свободно да изявят своите предпочитания за това кой да ги управлява.

Друг е въпросът, че тези предпочитания не се харесват на управляващите в редица столици - опоненти на Техеран. Само че това е демокрацията - решава мнозинството от народа. И ако на това мнозинство му харесва да живее според своите правила, утвърдени през столетията, явно така и ще стане.

Защото ако на иранците много им харесваше демокрацията по западен образец, нямаше да се вдигнат през 1979 г. и да свалят шаха. Те предпочетоха да живеят по каноните на Шериата и никой няма право да ги съди както тогава, така и сега, след 30 години. Стига да не нарушават основните човешки права на малцинствата. А те наистина не го правят.

Местните арменска и асирийска общности си произвеждат и вино, и водка, и мастика и си ги пият тогава, когато желаят и черпят, когото пожелаят.

Техните жени и дъщери се обличат по европейски на своите тържества, в рамките на общността, в селищата, където живеят предимно християни. А това, че не могат да се покажат на улицата в мюсюлманските градове е нещо съвсем друго.

Това е обида към религиозните чувства и морала на мнозинството - по същия начин, когато някой нудист тръгне по главната улица или хукне по препълнения стадион, естествено че ще го задържат и ще последват санкции.

Същото в момента става и в Иран - градската младеж иска да живее по европейски, мнозинството не е съгласно.

Обаче неотдавна един български турчин от Руен ми разказа, че навремето се е преселил в Чорлу, живял е там дълги години и се е върнал, защото не е могъл да се адаптира.

Като пример изтъкна, че ако излезел на улицата по къси гащи, местните старци го гонели с бастуните да го бият. Някой да твърди, че в Република Турция няма демокрация!?

А що се отнася до търговията с алкохол, за която в Иран действително се полагат санкции, в самите САЩ също е забранена продажбата на спиртни напитки и дори бира на лица под 21 години. И както е известно, от този закон си изпатиха дори Барбара и Джена Буш!

Просто в Иран са приравнили изцяло алкохола към наркотиците и са криминализирали търговията с него, без да отнемат правото да го консумират на тези общности, които по традиция го включват в своето меню и начин на живот.

Между другото, една от причините за благосъстоянието на арменската и асирийската общности е именно нелегалната търговия с алкохол, като осъдителните присъди по този повод са извънредно редки.

Те се прилагат единствено, когато ислямските тайни служби търсят повод да се разправят с някого, както с американо-иранската журналистка Роксана Сабери.

Така или иначе, спазвайки общоприетите критерии за демократични избори, две трети от иранците решиха да живеят по законите на Шериата и да не провеждат реформи, които те свързват преди всичко с омразната им династия Пахлави (омразна не само на тях - навремето посещението на шаха във ФРГ и Западен Берлин става повод за основателите на ултралявата терористична организация „Фракция Червена Армия", позната у нас като „Баадер - Майнхоф" да преминат от думи към действия).

А останалата една трета прави това, на което сме свидетели в целия цивилизован свят - пали огньове, чупи коли и витрини, замеря полицаите и мирните граждани с камъни и други твърди предмети. И естествено, се сърди, когато полицията бие.

Само че, както се изрази нашият министър на вътрешните работи, „в цял свят полицията бие и когато има хулигански прояви, полицията ще бие!" Така е и в Иран!

А на израелските политици и държавници, които твърдят, че победата на Махмуд Ахмадинеджад е заплаха за световния мир, можем да напомним, че Иран е единствената страна в ислямския свят, където еврейската общност живее в пълна сигурност и спокойствие и се ползва с всички индивидуални и колективни права, за разлика от съседна Турция, където терористи - ислямисти взривяват синагоги в Истанбул.