Муамар Кадафи изпълни обещанието си да загине като мъченик в родината си, която управляваше в продължение на 42 години.

Не се възползва от възможността да я напусне и да се спаси при някой от приятелите си - Чавес или Лукашенко.

Жестокото му умъртвяване (в духа на ориенталската традиция) рано или късно ще го направи герой в очите на много либийци.

И тогава никой няма да си спомня за убитите по негова заповед - пътниците от взривения самолет над Локърби. Или американските войници, загинали в западноберлинската дискотека "Ла Бел". Или многото обикновени либийски граждани.

Напротив, ще се появи носталгия по "Златния Век" за Либия, когато почти никой не е работел и всички са имали всичко. Защото в Либия и образованието, и здравеопазването, и домовете, и редица други неща досега наистина бяха безплатни.
Там чужденците работеха, а либийците мързелуваха. Имаха самочувствието на богаташи по рождение, по волята на Аллах.

Сега това най-вероятно ще им изиграе лоша шега и след като пострелят няколко дни от радост, ще се събудят от опиянението.

И лека-полека ще започнат да разбират, че отсега-нататък всеки един от тях ще трябва да вземе съдбата си в ръце.

На мнозинството либийци им предстоят неприятни изненади. Тепърва ще трябва да усвояват трудови навици. За по-възрастните хора това ще бъде особено трудно и неприемливо.

Ще разберат, че образованието, здравеопазването, собственият дом са привилегия, до която не се достига лесно. И сигурно ще си спомнят с носталгия за тези 42 години, съжалявайки че тогава не са ги оценили по достойнство.

Тепърва предстои да се проявят регионалните и племенните различия между либийците, които диктаторът успешно сдържаше. Разпадането на Либия на две или три държави изглежда неизбежно.

Естествено, че Западът няма да се опита да попречи. Защото колкото повече и по-малки държави се образуват на тази територия, толкова по-лесно ще ги управляват отвън. Големите натовски сили сигурно вече са си разпределили сферите на влияние и бъдеща хищническа експлоатация.

Либийците вече няма да могат да се възползват от природните си богатства, за да продължават да вдигат жизненото си равнище. Напротив, то ще пада много бързо и ще бъдат принудени да преминат през добре познатата ни "шокова терапия" от 90-те.

Може да се очаква. че за в бъдеще самото понятие Либия ще изчезне и ще бъде заменено от Триполитания, Киренайка и др. Бъдещите съседни страни ще са враждебно настроени една към друга, със заличени спомени за общото им минало.

Западът ще изкупува евтино нефта и ще им продава скъпо оръжието. А те ще воюват, без да знаят защо (като балканците).

Във Вашингтон, Париж, Рим, Лондон явно нямат търпение това да се случи по-скоро. И действат активно в тази насока.
От изказването на Хилари Клинтън, че Кадафи трябва да бъде убит или заловен стана ясно че играта на котка и мишка свърши. И почти веднага се намериха раболепни изпълнители на нейната воля за екзекуцията му. Най-вероятно доста добре заплатени.

Оттук-нататък за гражданите на страната предстоят още по-трудни времена. Няма да ги убиват по заповед на Кадафи. Ще им се даде възможност да се унищожават взаимно по собствено желание - нещо, което вече реално се случва.

Засега обаче мнозинството либийци са щастливи. От щастие стрелят с автоматите "Калашников" и дори се прострелват случайно. И не искат да се замислят за бъдещето. Поне докато свършат патроните. Но имат на разположение още и гранати...