В последните дни и седмици на старата 2012 година руската Дьржавна Дума прие два предизвикателни към външните и вътрешни опоненти закона - така наречените "Анти-Магнитски" и "Дима Яковлев". Няма никакво съмнение че президентът Путин ще ги подпише, както вече той самият обеща. Дори към закона "Дима Яковлев" ще прибави указ за полагане на специални грижи за децата в детските домове, за да бьде намалена потребността за тяхното осиновяване от чужденци.

Според думите му, "по света има много места, където стандартът на живот е по-висок от този в Руската Федерация, но това не значи че трябва да дадем всичките си деца за осиновяване!" Казаното е точно и ясно!

Острието на тези два закона, естествено, е насочено към основния геополитически противник на Русия - САЩ. Нито Владимир Путин, нито някой от най-близкото му обкръжение не възприема (или се прави че не възприема) сьвета на един от най-известните американски политици и политолози - Збигнев Бжежински кьм Кремъл за интеграция в евроатлантическото политико-икономическо пространство, като единствен шанс за справяне с китайската заплаха. Напротив, всички подозират пан Збигнев в съчетаване на патологичната полска ненавист към всичко руско с рефлексите на САЩ от времето на "студената война".

На този фон мене лично винаги ме е озадачавало издигането на етнически поляци на ключови външнополитически постове в Москва - Сергей Ястржембски, Александър Лукашевич, Александър Широкорад. Явно, че все пак кремълските стратези са достатъчно толерантни кьм произхода на висшите дьржавни служители, включително в сферата на външната политика. Тоест, Руската Федерация е повече империя, отколкото национална държава на руснаците и другите коренни народи!

Прави впечатление значително по-мекият тон на президента, премиера, силовия вицепремиер, външния министър и т.н. към партньорите и опонентите "отсам Атлантика", с изключение, разбира се, на Великобритания - с нея обтягат отношенията няколко бивши руски граждани - живи и мъртви: Борис Березовски, Александър Литвиненко, Анна Политковская, редица чеченски имигранти и други. Те като нищо могат да провокират Москва да приеме конкретно срещу Лондон подобни закони, както срещу Вашингтон.

Иначе с Германия, Франция, Италия, Испания връзките са по-скоро приятелски и ако не беше "НАТО-вският Комсомол", по израза на силовия вицепремиер Дмитрий Рогозин (той има предвид бившите членки на Варшавския Договор, възприели анти-руски нагласи) всички проблеми между Москва и Брюксел щяха да се решат много бързо и лесно.

Според руския политолог Александър Галумов, "Русия се стреми да взема активно участие в интеграционните процеси на целия европейски континент...Съглашението с Русия е най-глобалното от всички съглашения на ЕС за партньорство и сътрудничество с индивидуални страни - некандидатки за членство в ЕС и се концентрира на въпросите на икономиката, сътрудничеството в науката и образованието, а също и на въпросите на вътрешната и външната сигурност...

Взаимният икономически интерес между Русия и ЕС обуславя неизбежността на тяхното икономическо сътрудничество, което образува една от сферите на приложенията на усилията на публичната дипломация на ЕС по отношение на Русия, обусловена от ролята на Русия като един от най-важните доставчици на енергоносители в ЕС и голям и перспективен пазар за европейските стоки и услуги"... ЕС е най-големият търговски партньор на Русия, заемащ 52% от общия и търговски оборот... Русия е третият най-голям търговски партньор на ЕС, след САЩ и Китай... Самият ЕС е заинтересован от по-тясно, отколкото сега сътрудничество с Русия...като ключов играч в геополитическата сфера и в регионите, прилежащи към границите на ЕС".

Александър Галумов отбелязва официално признатите общи външнополитически ценности и приоритети за ЕС и Руската Федерация. Това са преди всичко въоръжените конфликти в различни региони на света, които предстои да бъдат разрешени: Близкият Изток; Западните Балкани; Афганистан; Судан (където тези дни беше свален руски военен самолет и пилотите загинаха). Бихме могли да добавим и конфликтите на територията на бившия СССР - в Нагорни Карабах, Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия.

Ръководството на ЕС е решило че също са приоритетни за външната му политика, въпреки че освен Приднестровието, останалите географски са доста далече от границите му. Но тъй като засягат държави, стремящи се към евроинтеграция, в Брюксел не са безразлични към тях. За разлика от колегите си в Москва обаче, не разполагат с големи възможности за влияние - организираните от ЕС преговори обикновено са безплодни.

Именно Руската Федерация е тази, която разполага и с военен, и с политически инструментариум за разрешаване на въоръжените конфликти, не само на територията на бившия СССР. Доказа го последната акция на руската морска пехота в казармите край най-големия (според някои преброявания) сирийски град Алепо. По този вьпрос българските и изобщо европейските и американските медии, естествено мълчат, защото не им е удобно да признаят, че дори САЩ са били принудени да отстъпят пред руския натиск за намеса в сирийския конфликт.

Московските медии също не бързаха да хвалят своите момчета, докато първи не вдигнаха шум подконтролните сайтове на "Ал Кайда", които признаха поражението на своите фанатизирани бойци-смъртници от руските морски пехотинци, които иначе така обичат живота! Косвените източници позволяват да се сглоби следната правдоподобна версия на случилото се: след сключването на споразумение между руските и американските военни, американската ескадра, начело със самолетоносача "Айзенхауер" и десантния вертолетоносец "Иводзима", с 2 000 морски пехотинци на борда, неочаквано е напуснала сирийските брегове, освобождавайки рейда за руските военни кораби. И те не закъсняват - на 18.12.2012г. на тяхно място пускат котва 2 десантни кораба - "Александър Шабалин" и "Калининград"с 500 морски пехотинци на борда, прикривани от стражевия кораб "Ярослав Мъдри".

Те се присъединяват към очакващите ги в руската военноморска база в сирийското пристанище Тартус десантни кораби на руския Черноморски флот, начело с флагмана - ракетния крайцер "Москва".

По-нататък всичко се е развило като в добър екшън. Информацията обаче идва от израелския сайт ДЕБКА, свързан с МОСАД и ШИН БЕТ, Колегите от сайта никога не са ни лъгали, затова сме свикнали да им вярваме: според оцелели наемници на сирийската опозиция, по време на атаката им срещу складовете за химическо оръжие до Алепо, неочаквано се появили руските морски пехотинци и заповядали и на двете страни да прекратят огъня, под страх от унищожение. След което, натоварили запасите от химическо оръжие на бронетехниката си и се отправили към Тартус.

По пътя на конвоя чакали в засада смъртници на "Ал Кайда", които го нападнали и се опитали да отнемат химическите запаси. След нанесените им значителни загуби в жива сила и бойна техника, били принудени да отстъпят безславно. Дамаск не коментира информацията, а в Москва се ограничиха с опровержение на твърденията, че Русия е изпращала в Сирия подразделения със специално предназначение.

Тук има обаче една тънкост: руската морска пехота принадлежи към силите с общовойсково, а не специално предназначение. Така че руснаците не са излъгали и са спазили дипломатическия етикет. И най-важното - лишили са Башар Асад от изкушението да използва химическото си оръжие като последен коз!

Няма съмнение, че и през новата 2013 година втвърдяването на външната политика на Кремъл ще продължи и че това е дългосрочна тенденция. На фона на вътрешната консолидация и успехите в енергийната дипломация, няма кой да поставя ограничения пред стремежа на Владимир Путин и Ко да възстановят руския статус на "велика сила".

Потвърждение на това твърдение е вчерашното /29 декември 2012 г./ спускане на вода и въвеждане в експлоатация на атомните подводници „Ярий Долгорукий" и „Владимир Мономах", гарантиращи напълно стратегическото равновесие и взаимното унищожение със САЩ.