КЗК и КЗП са призвани да опровергаят Радев

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще играят ролята на ключови институции в страната през следващите месеци. Това именно са структурите, които трябва да противодействат на всички опити за спекула дето ще се появят във връзка с влизането ни в еврозоната.

Самото политизиране на въпроса и прекомерното говорене, че еврото води със себе си по-високи цени и инфлация ще отвори доста работа на двете комисии.

Предизвикателствата за тях може да започнат веднага след 4-ти юни, когато ще бъде представен очакваният конвергентен доклад, за който почти на 100% е сигурно, че ще е положителен за страната ни.

Президентът Румен Радев вече заяви, че очаква покачването на цените да започне още след огласяването на доклада. Така се било случило в други държави, според Радев. Твърдението не може да бъде подкрепено с конкретни данни от никоя държава, но е напълно достатъчно основание спекулантите да започнат своите опити незабавно.

За съжаление прекомерното говорене по темата без факти и доказателства създава негативни очаквания сред хората и формира благоприятна среда за недобросъвестни търговци и други пазарни участници, които на драго сърце и без забавяне биха се възползвали от нея. Президентът навярно не е отчел тази особеност на политическото говорене, когато активно започна да настоява за референдум и след това, когато се захвана с твърдението, че цените скачат още след огласяването на конвергентния доклад.

Такива думи, изречени от нивото на толкова висока позиция, могат да послужат като аргумент за всеки спекулант да обяснява на потребителите, че има причини за покачване на цените и съответно за увеличаване на техните разходи. В подобна ситуация са възможни две посоки на развитие. Едната от тях е всички пазарни участници да последват спекулантите и така да преживеем една напълно необоснована вълна на ценово покачване.

Другата посока е всъщност нормалната, а именно конкуренцията да задуши спекулантите и те да се откажат от недобросъвестните си намерения. За да имаме обаче това в реалността е необходима активна, компетентна и отговорна работа на регулаторите - КЗК и КЗП.

"Популизъм срещу парламентаризъм" – защо Киселова не допусна Радев до трибуната

Позицията на Наталия Киселова е позиция в полза на парламентарния характер на държавата

След като Румен Радев ни запозна с идеята си за референдум за еврото на 9 май непосредствено преди свечеряване, много анализатори и коментатори свързаха това с евентуално намерение за създаване на партиен проект на президента след изтичане на мандата му, което ще се случи през януари 2027 г. Обстоятелството обаче, че Радев заговори за очаквани проблеми още след огласяването на конвергентния доклад, може да означава наличие и на някаква краткосрочна цел в президентските намерения.

На този етап недоволство към КЗК и КЗП изразяват както от системната опозиция (ПП-ДБ), така и от антисистемната такава ("Възраждане", "Величие", МЕЧ).

Разбира се, това недоволство не е идентично. При ПП-ДБ става дума най-вече за неприемане на начина на формиране на ръководствата на тези регулатори. Докато при антисистемните става дума за недоволство по принцип. За тях както и да работят регулаторните институции все няма да е добре. То това е и една от характеристиките на тяхната антисистемност и съответно една от причините да бъдат определяни като такива.

Ако се появят обаче ценови проблеми още през юни, то и системната, и антисистемната опозиция ще стават все по-недоволни от регулаторите и ще говорят все по-активно в тази посока.

И точно тук Радев може да реши, че неговите твърдения са имали основание и че показателно за това е невъзможността на компетентните институции да се справят със ситуацията. Или това може да е неговата следваща (трета) стъпка в говоренето срещу еврото. Първата беше свързана с настояването за референдум, втората - с твърдението за проблеми още след обявяването на конвергентния доклад и третата - атакуване на КЗК и КЗП и търсене на легитимност за това атакуване през позициите на опозиционните формации.

Атака срещу тези регулаторни институции де факто означава атака срещу парламентарното мнозинство и правителството. Точно затова легитимирането тук минава през позицията на опозиционните формации. Нито една от управляващите партии не би критикувала регулаторите, защото техните ръководства се излъчват и подкрепят именно от тях. Опозиционен и президентски натиск едновременно върху регулаторите потенциално може да постави правителството на Росен Желязков в относително по-трудна ситуация.

Разбира се, за това трябва да се налице две условия и то едновременно. Първо ПП-ДБ трябва изцяло и по всички въпроси да премине в опозиция. Възможно е след публикуването на конвергентния доклад или след влизането в еврозоната това да се случи. И другото условие - отношенията между Борисов и Пеевски да станат по-неустойчиви, за което поне засега предпоставки няма.

Ако обаче, въпреки неголямата вероятност, се стигне до някакво разклащане на правителството и то падне, ще отидем отново към една много тягостна ситуация, в която вече сме били. Комуникацията между политическите формации ще е изцяло парализирана и ще последва продължително управление от служебни кабинети.

ДПС-ДПС се оттегля, но правителството остава

Опозицията изглежда са пристрастени към внасянето на вотове на недоверие, но дали ще са успешни

Една хипотетична политическа нестабилност би била от сериозна вреда за България ако се случи след огласяването на конвергентния доклад или след влизането в еврозоната на 1 януари 2026 г.

Това ще е най-желаната ситуация за спекулантите, защото при подобни обстоятелства КЗК и КЗП дори и да имат необходимата воля да работят, те няма да получат този шанс, тъй като ще им липсва така необходимата политическа опора. А и дали ще имат воля е доста спорно ако няма парламентарно мнозинство, пред което да се носи отговорност.

Ето защо през следващите месеци стабилността в страната трябва да е гарантирана. Управляващите формации и системната опозиция са длъжни да поставят стабилността в центъра на своите политики поне до средата на идната година. От една евентуална дестабилизация биха загубили най-вече те, наред с всички граждани и всички пазарни участници, които спазват правилата и се ръководят от обективните конкурентни реалности.

Всеки необоснован риск спрямо политическата стабилност може да постави българската икономика в ръцете на спекулантите, а оттук вероятността да последва сериозно прекрояване на политическото пространство става доста съществена. Колкото повече спекула има в икономиката, толкова повече популизъм ще има в политиката.

Възможно е да се наложат промени в нормативната база за работа на регулаторните институции.

Възможно е също да се наложи повишаване на техния административен капацитет, за да могат да са по-ефективни и по-бързи при изпълнението на техните функции. Всичко това би било възможно единствено при действащо Народно събрание с парламентарно мнозинство и работещо редовно правителство с ясни публични политики и воля за тяхното прилагане.

ПП-ДБ, като системна опозиция, активно подкрепят влизането на страната в еврозоната, както и действията на правителството в тази посока. И те трябва да останат категорични в позицията си докрай. Или казано с други думи - до пълното свикване на хората да се разплащат в евро и да го възприемат както досега са възприемали лева.

От гледна точка на настоящия момент за това ще е необходима най-малко една година. Това ще е период, през който ще е необходима упорита работа и конструктивно поведение както от страна на управляващите формации, така и от тази на системната опозиция. Вероятно ще има още вотове на недоверие към кабинета от антисистемните - "Възраждане", "Величие" и МЕЧ, но на тези опити би следвало да се противодейства по същия начин както досега.

Всеки един проблем в София в момента може да ескалира до криза

Транспортана стачка в столицата напомни на ГЕРБ и ПП-ДБ, че не са в един лагер

Ако Румен Радев получи шанса да назначава служебни премиери и да участва във формирането на служебни правителства, то това само може да му е от полза при създаването на партиен проект, ако намеренията му са такива. Независимо от факта, че след конституционните промени ролята на президента в служебните управления е ограничена, той все пак би имал достъп до властови ресурси много повече, отколкото по времето на редовно правителство, подкрепяно от парламентарно мнозинство.

В този смисъл ако през последната година от мандата на Радев страната се управлява по служебен ред, то той в много по-голяма степен ще може да използва това време за структуриране на партийна организация и за рекрутиране на някакъв елит, който да се превърне в нейно лице, наред със самия президент. Или казано с други думи колкото по-стабилно е правителството на Росен Желязков и колкото по-дълго то управлява, толкова по-малка е вероятността да се появи проект на Радев, който би постигнал някакви по-видими електорални резултати.

В момента най-важна за България е политическата стабилност и работата на регулаторите - КЗК и КЗП.

Това ще ни гарантира плавно преминаване от лев към евро и сполучливо завършване на нашата евроинтеграция, която започна преди почти 18 години. За сравнение Хърватия постигна всичко това за 9 години и половина. Или почти два пъти по-бързо от нас.

Понякога не е лошо чуждият опит да за познава и да се оценява.