Стресът от поскъпване на живота при смяна на валутата не е българско изобретение. Той съпътства почти всяка държава, въвеждала еврото. И почти навсякъде първата реакция е една и съща: "Всичко скочи за една нощ". Данните обаче рядко потвърждават усещането.

Наскоро в Народното събрание представители на Националния статистически институт (НСИ), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) заявиха ясно - няма шоково поскъпване на храните вследствие на еврото. Няма данни за масов ценови скок извън рамките на обичайните инфлационни процеси. Няма системно закръгляне нагоре, което да променя ценовата картина драматично.

Това не означава, че цените не се движат. Означава, че причината не е валутата.

БНБ: Нямаше сериозни проблеми с преминаването към еврото

БНБ: Нямаше сериозни проблеми с преминаването към еврото

Не може да се говори за спекула в пазарна икономика.

Икономическият принцип е прост: инфлацията се поражда от дисбаланс между търсене и предлагане, от разходи по веригата на доставки, от енергийни цени, от външни пазари. Валутата е измерител, не двигател.

Когато 1 евро е фиксирано на 1.95583 лева, конверсията е механична. Ако килограм сирене е струвал 12 лева, той става 6.14 евро. Ако стане 6.50 евро, това е реално увеличение — но причината не е самото евро, а пазарният механизъм зад цената.

Да погледнем няколко базови примера от последната година преди смяната:

  • Хляб: около 2.20-2.50 лева - 1.12-1.28 €;
  • Прясно мляко (1 л): 2.60-3.20 лева - 1.33-1.64 €;
  • Яйца (10 бр.): 3.50-4.50 лева - 1.79-2.30 €.
Потребителската кошница поскъпна с €1, достигайки 58 евро

Потребителската кошница поскъпна с €1, достигайки 58 евро

84,5% от левовете са изтеглени от обращение

След конвертирането движението е в рамките на сезонната динамика и общия инфлационен фон в ЕС. Няма удвояване. Няма "скок за една нощ". Има нормална икономическа инерция.

Проблемът е във възприятието. Българинът десетилетия наред мисли в левове. Числото 5 изглежда по-малко от 10, дори когато реалната стойност е идентична. При еврото се получава обратният ефект - по-ниско номинално число, но усещане за "чужда" валута, което създава несигурност.

Историята показва, че усещането често надвишава статистиката.

Владимир Иванов: Въвеждането на еврото премина гладко, над 85% от левовете вече са изтеглени

Владимир Иванов: Въвеждането на еврото премина гладко, над 85% от левовете вече са изтеглени

Поскъпването на потребителската кошница се дължи основно на сезонни фактори, обясни той

Ако търсим реален ценови шок в българската история, той не е свързан с еврото. Последният такъв е от 1996-1997 г. Тогава хиперинфлацията буквално изяде спестяванията. Хора получаваха заплати от 16 000 лева, които след паричната реформа и деноминацията се превърнаха в 16 лева.

Това беше реален срив на покупателната способност. Реално обезценяване. Реална загуба.

Днес подобен процес няма. Няма валутна нестабилност. Няма печатане на пари без покритие. Няма инфлация от стотици проценти месечно. И най-важното — няма разкъсване на доверието във финансовата система.

Николай Василев оборва хейтърите с данни за ниска инфлация за януари

Николай Василев оборва хейтърите с данни за ниска инфлация за януари

В пазарна икономика ролята на държавата не била да се меси в ценообразуването изобщо

Храните поскъпват в цяла Европа през последните години поради фактори като:

  • енергийни разходи;
  • транспорт и логистика;
  • войната в Украйна и зърнените пазари;
  • климатични фактори;
  • концентрация на търговски вериги.

Тези фактори биха действали със същата сила и ако България беше останала с лева си.

Валутата не определя цената на доматите. Пазарът - както търсенето, така и предлагането, я определя.

Защото е по-лесно да се обвини символът, отколкото структурата. Еврото е видимо. Глобалните пазари - не. Веригите на доставки - още по-малко.

Но икономиката не работи чрез символи. Работи чрез числа, разходи и баланс.

НСИ: Месечната инфлация е 0.6%, а годишната - 3.5%

НСИ: Месечната инфлация е 0.6%, а годишната - 3.5%

42.1% е натрупаната инфлация за последните 5 г.

Данните на НСИ, наблюденията на КЗК и контролната дейност на КЗП показват, че няма основание за паника. Има инфлация - да. Има ценови движения - да. Но няма "еврошок".

Историята ни учи как изглежда истинската парична катастрофа. Настоящата ситуация не прилича на нея.

Затова - спете спокойно! Цената на храната не е заради еврото. Тя е заради икономиката.