Скопие се превръща в балкански Бейрут. Някои улици на македонската столица заприличаха на истинско бойно поле по време на протеста на 16 април пред сградата на македонското правителство.

Безредиците разтърсиха Скопие след кървавия Великден, белязан от петорното убийство на четирима младежи и предполагаем свидетел на екзекуцията. При сблъсъците пострадаха полицаи и цивилни.

Спекулациите, че убийците са албанци бяха достатъчни, за да предизвикат гнева на над 1000 младежи, организирани във "Фейсбук", които поискаха наглото престъпление, потресло Македония да бъде разкрито и наказано.

Опитът на част от протестиращите да стигнат до квартал „Бит пазар", където има албански магазини, който бе осуетен от полицията, само подсили опасенията, че има опасност от нов междуетнически конфликт.

А фактът, че убийствата бяха извършени в навечерието на Великден още повече засили напрежението в бившата югославска република, което и без това видимо нарастваше през последните няколко седмици.

Преди месец бивш македонски полицай застреля двама албанци при спор за паркомясто. Тези дни пък неизвестна досега „Армия за освобождение на окупираните албански земи" отправи ултиматум към македонските власти да се изтеглят до две седмици от „окупираните и колонизирани албански земи". Иначе, както заплашва новопоявилата се армия, „славомакедонските военни и полицейски структури" ще изпитат албанското оръжие.

Впрочем, силите за сигурност на Република Македония веднъж вече изпитаха силата на „албанското оръжие" през лятото на 2001 г., когато се стигна до въоръжени сблъсъци с членовете на албанската Армия за национално освобождение (АНО). Резултатът бе нанесеният голям удар на македонизма с Охридския рамков договор, който бе подписан в Скопие на 13. 08. 2001 г.

Под натиска на албанската общност и нейните политически сили бяха извършени съществени промени на конституцията на Република Македония (приета на 17.11.1991 г.) и съответно на политическата система.

Сменен бе преамбюлът на конституцията, в който се посочваше, че Република Македония се конституира като "национална държава на македонския народ". Новият преамбюл се базира на концепцията за индивидуалните права и гражданското общество и Република Македония се определя като гражданска и демократична държава.

Дава се правото на представителите на различните етнически общности свободно да изразяват, да пазят и развиват своята идентичност и да употребяват символите на своите общности; да основават културни, художествени, научни и образователни институции, както и научни и други сдружения за изразяване, защита и развитие на своята идентичност; да преподават на своя език в основното и средното образование (чл 48, т.1,3,4 ). Промените в конституцията предвиждат и значителна автономност на местната власт.

Цялостният анализ на постигнатото от албанската общност с Охридския рамков договор показва,че в Република Македония се отива към етническо обособяване и затваряне, което предвещаваше сериозните проблеми в бъдещото функциониране на унитарната държава, на които сме свидетели.

Затова и въпросът, който последните събития неизбежно поставиха на дневен ред: „Кой има интерес от ново разпалване на конфликта между македонци и албанци?" няма и не може да има еднозначен отговор.

Цялата тази история е нагласена и дирижирана от някой, който има интерес да разклати крехкия мир в македонската държавица. Още нищо не е доказано за това престъпление, а всички се нахвърлиха вкупом върху етническите албанци. Не че защитавам албанците, но не може така нагло и безотговорно да обвиняваш някого без никакви доказателства.

Така или иначе, независимо от това дали ще се окаже, че убийците на петимата мъже са албанци или не, духът на етническото противопоставяне вече е изпуснат от бутилката. И трудно ще бъде обуздан!

От друга страна, мнозина наблюдатели виждат в ставащото опит за натиск от страна на радикални представители на албанския фактор над правителството на Никола Груевски в навечерието на предстоящата среща на върха на НАТО.

Не е тайна, че за иредентистки настроените кръгове в албанската общност „твърдата" позиция на управляващите по отношение на спора с Гърция за името на държавата е абсолютно неприемлива.

За тези от албанските лидери, които виждат „решението" на албанския въпрос на Балканите в бъдещото обединение на Албания с Косово и Западна Македония (плюс албанската част на Скопие) влизането на Македония в НАТО, а впоследствие и в ЕС е абсолютно задължително условие. И затова те по никакъв начин не могат да приемат вироглавата позиция на Скопие спрямо Атина, която блокира всякакви интеграционни процеси в Алианса и Общността.

 

За тези сили евентуалното евроантлантическо, последвано от европейско интегриране на Македония, е твърде важна стъпка към „Велика Албания", защото това на практика означава фактическо отпадане на границите.
Което пък само по себе си е „мекият вариант" за обединение на албанците. Ето защо те не могат да си позволят повече да търпят игрите на Груевски за укрепване на личния му режим.

В името на реализацията на тази цел, една есклация на междуетническото напрежение край Вардара, последвана от етноконфликти е напълно приемлива цена. Дори това да поставя на карта самото съществуване на македонската държава.

Всъщност, с начина, по който продължава да функционира днешната „суверенна" македонска държава, тя сама се обрича на самоунищожение!

Политиката на все по-голяма изолация на страната, водена от коалиционния кабинет на ВМРО-ДПМНЕ и ДСИ, неизбежно я води до катастрофа - както във вътрешен, така и във външен план.

И въпросът е не дали, а кога това ще стане това!