След поредицата от избори, които ни затрупаха последните седмици, човек може да се замисли "абе нещо ще се промени ли". По принцип идеята на всяка изборна победа е да доведе до положителна промяна. Даже имаме в България и партия, която направо си сложи думата "промяна" в името. И като заеха това име, другият лагер трябваше да се консолидира около думата "прогрес". Едното променя, другото води напред (предполага се "напред", но може само и да води).
Прогрес от седмици ни обещава и американският президент в преговорите около протока Хормуз (или Ормузки проток). Само че едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш. Е, Тръмп си мисли, че първото е трето и четвърто, и с достатъчно повтаряне, и натякване, и тропане с крак, и караници, и хората ще решат, че протокът се е отворил. Опитите в тази насока продължават. И в Америка започнаха вече с кампанията за първичните избори наесен, и това с протока може да се счита за част от предизборната кампания на Тръмп - нали той започна атаките над Иран - значи всичко е планирал и премислил.
Интересно е обаче феноменът как без избори се постига промяна. И някакъв прогрес в някаква посока. Ако погледнем политическата карта, страните без система на избори в света са по-малко от тези с изборна система. Т.е. - така нареченият демократичен подход доминира. И обикновено изборна система в някакъв вариант имат всички развити икономики... без Китай. И днес ще ви подшушна как Китай - говорим за Китайската народна република, основана през 1949, а не за република Китай, която има след тиренце и Тайван в името - е като съседката ни Гърция спрямо Македония - без Северна не признаваха държавата. А македонците иначе основно българите са им виновни за неуспехите да влязат в ЕС. Ама нали помните вица: защо македонците не обявявали война на Китай - не защото няма да ги бият, а защото нямали място къде да ги "копат", та така, прагматично си остават да се борят само за мир комшиите. Но да ги оставим македонците и да погледнем великия китайски народ откъм континентален, народен републикански Китай.
Избори няма за общото население, но партията, особено след изключително прогресивното управление на кормчията Мао, си въведе вътрешно партийни избори за заемащите властови позиции и мандатност, за да гарантира промените и прогреса. Че при Мао бяха укрепили властта, ама съсипали икономиката. Но пък Мао имаше заслугата да е основател на КНР, така че му простиха белите и го отпечатаха като портрет на всички възможни купюри на юана. След властовата криза от смъртта на Мао, конституцията на Китай прие системата генералният секретар да се сменя на всеки 5 години. Като се разрешиха до 2 последователни мандата. С което се гарантира, че необходимите корекции и икономически решения ще се актуализират своевременно и независимо от стила на управление и предпочитанията на даден ръководител, а курсът към просперитет ще гарантира стабилното запазване на властта в партията. Мандатността в този случай мисля, че е направена по подобие на американската конституция. Но пак повтарям, този избор на ръководител не се дължи на волята на народа, а на волята на партията. А гаранцията е, че винаги ръководството ще успее да гарантира икономически просперитет до ниво населението да е доволно и да си трае за това, което става по върха. Така де - втори Тянанмън не ни трябва.
В края на мандата на Ху Джинтао обаче се заговори усилено за необходими реформи и промяна на икономическите политики, за да се избегне колапс в икономиката и прекалена зависимост от икономическите и финансови кризи в останалия свят. Второто е малко утопично, но първото си е напълно нормално относно съвременната икономическа наука. И дори тогавашният министър-председател Уен Джабао го включи в последната си реч преди предаване на властта. Така че изборът на Си Дзинпин за следващ генерален секретар на ККП и ерго - президент на Китай, стана напълно естествен. Син на реформатор, надеждно момче и последовател в очите на Ху Джинтао, подкрепен заради авторитета на баща си, неконфликтен - по-добър избор не можеха да направят през 2012. И така от 2013 та до ден-днешен този чудесен избор доминира във времена, когато икономиката се нуждае от реформи. И едно не може да се отрече - Си Дзинпин се оказа доста способен, почти до гениалност ръководител, ама само в някои направления. Това да укрепиш властта си в държава с мандатност и избори само във върхушката си е гениално, не ли? Гледаме ли втория Мао в лицето на Си, или виждаме така необходимия реформатор в икономиката, който ще изведе Китай до първа сила в света? От всичко по малко, и особено лявото.
Така, бидейки на върха в Китай вече 13 години, откакто Си пое поста, личната му власт стана почти еднолична, но общото икономическо състояние на Китай се влоши драматично. Сравнено с това, което той завари през 2013. Какво точно е направил Си Дзинпин през тези 13 години, че да постигне тези резултати? Ако се вгледаме по-задълбочено в различните политики на Си Дзинпин, можем да видим, че управлението му се разделя на три различни етапа. Всеки етап има различни подходи и стратегии. Те са от 2013 до 2017 г., от 2017 до 2022 г. и от 2022 г. до днес. И тези три етапа съвпадат точно с трите му мандата.
Първо, нека разгледаме периода 2013-2017 г. Да го наречем: етап на завземане на властта. През този период Си още не бе проявил истинската си същност, на пръв поглед той не се различаваше много от ерата на Ху, особено в икономическата политика. През първия си мандат неговото цялостно икономическо мислене по същество продължи по линията начертана от Ху Джинтао и технократите, мечтаещи, но не смеещи да осъществят така необходимата реформа в икономиката.
Така че всички очакваха Си да свърши тази "мръсна работа", и той реформира, ама не точно каквото се очакваше. Но това се видя ясно от втория му мандат нататък. Иначе по инерцията на Ху Джинтао и предходници, още през първата си година на поста той създаде зоната за свободна търговия в Шанхай, а по-късно разшири модела на свободни търговски зони в цялата страна. Китай също започна да бъде домакин на Международното изложение за внос в Китай.В този момент отношенията със Съединените щати и Запада все още бяха сравнително топли, имаше разкошни приеми в западните страни, прие го дори кралица Елизабет на пищен кралски банкет и сложиха принцеса Катрин до него да го забавлява. Миналата година я сложиха и до Тръмп де, да се пули в диадемата ѝ за милиони долари.Е - после Великобритания се напълни с китайски шпиони и ченгета, чак до принц Андрю се докопаха и "Лолита експрес" летеше десетки полети с Ъпщейн на борда и момичета, между Сиян и дадени европейски и американски дестинации, и като цяло Си се стремеше да се интегрира в глобализацията.
И все още не се забелязваше по-късната нагласа за отделяне от света или за пряка конфронтация със Запада по отношение на вътрешния капитал. Как да се конфронтираш с този сладкодумец Ъпщейн, то грехота. Но виж на Бойко Борисов отказа, и още как, точно в края на този етап и с настанен за консул един от директорите на неродения газопровод "Набуко", Борисов направи помпозно посещение в Шанхай и пусна тежкарска делегация да пазарува по Уест Нанджин Роуд, ама ... на ВИП-а не ги познали, че са делегация и им теглили един бой. Явно някой помнеше взрива в китайския ресторант на улица "Цар Освободител" до ДЗИ и не беше склонен за международно сътрудничество с Борисов. Случва се с глобализацията, не е като да не е.
Естествено, на този етап Си си "показа рогцата" в управлението на икономиката, а също така и някои от неговите амбиции и истинските му управленски наклонности в икономическата сфера. През 2015 г. той въведе политиката, че жилищата са за живеене, а не за спекулации (която доведе постепенно до съсипване на пазара на недвижимости през следващите му мандати), обяви успешните резултати от политиката за "едно дете" и разреши 2 деца през 2015, както и положи основите на "Път и пояс" инициативата, за да отвори вратата на китайската икономическа доминация в глобален мащаб. А - сложи начало и на яловия си проект за нова административна столица Ши"ян и обяви тотална борба с корупцията, както и затягане на партийната пропаганда. С което си помогна да изчисти всички свои опоненти и критици под предлог "корумпирани са". Ама нито един от отстранените не беше от кликата му, защо ли? Но последното не му струваше големи усилия в първия етап/мандат. Основният фокус, единственият истински фокус на Си, беше контролът над властта. И над интернета в Китай. И резултатите не закъсняха. Само за пет години той консолидира централната власт. След като това беше направено, Китай навлезе във втория етап, ерго мандат, или "разгърнатите велики амбиции на Си Дзинпин".
Във втория етап ситуацията, с която той се сблъска, беше напълно различна. Към този момент той вече държеше реалната власт на 19-ия партиен конгрес през октомври 2017 г. Огромен скок в сравнение с 5 години по-рано. Във втория етап той продължи да използва борбата с корупцията като бухалка и укрепи хватката си. В крайна сметка той приключи конституционната поправка през 2018 г., за премахне ограниченията за мандатите. По-важното е, че след като си беше осигурил властта, той най-накрая можеше да се развихри. И то как - на китайците свят им се зави от вихрене: по време на втория му мандат започнаха да се въвеждат една след друга редица много странни и крайни политики. Тези политики напълно се отклониха от стария път на реформи и отваряне. Последва вълна от атаки срещу местните капиталисти.
В резултат на това Джак Ма беше принуден да напусне страната, а китайските частни предприятия понесоха огромни загуби. В сектора на недвижимите имоти беше въведена политиката на "трите червени линии", която строго ограничи кредитирането на строителните предприемачи. Компании като Evergrande започнаха да фалират. В частния сектор политиката на "двойното намаляване" удари образователната индустрия като бомба, унищожавайки я за една нощ и изселвайки буквално за приблизително същото време хиляди чужденци, работещи като преподаватели в Китай. Докато с едната ръка се разбиваха частните образователни центрове и училища, другата се насочи към развлекателната индустрия, киното, телевизията и игрите. Репресиите засегнаха всички сектори. Но коронният номер-политика на Си беше официалното стартиране на политиката "нулев COVID". През този период Си премина в режим на управление "според както ми е криво сутрин като стана". Каквото и да си измислеше на деня, веднага ставаше политика. Си напълно изостави всякакво уважение към пазара и показа истинското лице на икономическото си мислене. Строга намеса, без да се интересуваш в какво се намесваш и без да го разбираш. Една малка китна културна революция на 21-ви век, и Си на плакат начело с червеното знаме над глава и кибер уроци по телефоните на партийните членове с опция за наизустяване на "Мислите на Си". Е, и с маска срещу заразата. Но се забрави това. Що така бързо се забравиха тези велики политики от втория мандат? Да не би защото явно са се провалили?
Някак вторият мандат на Си съвпадна не само с гоненето на бизнесмени, неудобни политици, синдзянци и международни заеми по Африка, Латинска Америка и Сърбия, цуни-гуни с Путин, но и с първия мандат на Тръмп, началото на търговската война, кибер атаките с китайски корени по Америка и където се сетите. Сериалът Mr. Robot приключи снимки точно година преди Ковид и напускането на Китай от 85% от чуждестранните експерти и инвестиции. Е, добра си е политиката "според както ми е криво сутрин като стана", не ли? А да не забравяме, че точно преди Ковид, Румен Радев посети Китай и остави топли спомени в сърцата на местните политици - но не се сгодиха с никого тогава. Изпратиха му обаче реципрочно да посети България Ли Къциян, и скоро след това пенсионираха Ли. Но пък Си успя да разпуха перлата на ориента Хонг Конг и се наточи да взема Тайван, както и да е, само да е.
Важното е, че през първия мандат на Си средният растеж на китайското БВП все още беше 7%. През втория мандат той спадна до 5.3%, и пренебрегвайки предупрежденията на всички икономисти, Си започна да настоява за увеличаване на износа. Евтиният дъмпинг се превърна в стълб на китайската икономика през третия му мандат. Китай беше принуден да възприеме модел на големи обеми и ниски цени, което директно предизвика дефлационна криза. Така че този трети мандат може да го наречем "пълна слободия". Относно БВП на Китай сега винаги планират около 5%, но под сурдинка някои партийни икономически институти в Пекин шушнат за не повече от реални 1.5% растеж. Е, постижение си е сега - какво. Неслучайно на някой му излезе прякора "ускорител на задна".
Защото колкото повече власт придобиваше Си, толкова по-бавен ставаше растежът на Китай, особено големият скок от първи към втори етап. При управленските способности на Си, колкото повече власт притежава, толкова по-лоши ще бъдат икономическите резултати. В първия етап Китай все още можеше да поддържа доста силен растеж. Не защото икономическите политики на Си бяха нормални тогава, а защото той просто отделяше по-голямата част от енергията си за борба за власт и вътрешни конфликти с други партийни функционери. Си нямаше време да се меси в икономиката или да тормози обикновените китайци. Щом обаче той си освободи време и енергия, запретна веднага ръкави и се намеси и в икономическите и във вътрешните въпроси, и за Китай и китайците настанаха тежки времена. Майстор, ускорител, на задна.
Сега е 2026 г., и както поясних в китайската система генералният секретар се сменя на всеки 5 години. Или се сменяше. През следващата година, 2027, Китай ще избере нов държавен председател, нов генерален секретар. Ама много нов. И кой ще бъде той? Мисля, че всички ще са единодушни. Си Дзинпин. Си Дзинпин е на път да започне четвъртия си мандат. Ако кара успешно и политиката на "живот до 150 години". Да се пука Тръмп от яд, да си поръчва златни корони и бални зали - Си го отнася като куцо пиле - мандат. Но какви ще ги измисли евентуално за четвъртия мандат икономически и социално, можем само да гадаем. Или да правим залози на базата на предишните 3 мандата. Едно е ясно, относно гениалността на Си - гений е в партийните и властови интриги и борби, а в икономическата и социална политика е обратното на гений - за да има баланс. А който си няма гении, си има избори. И промени, и прогреси и Ормузки протоци. Така де, и това за баланс.
USD
CHF
GBP
Tomorrow
на 01.05.2026 в 16:07:13 #1Докторанта на СУ още не е разбрал, че дългите чаршафи никой не ги чете! Каква поредица от избори е имало последните седмици, че нещо май съм изтървал, знам само за едни!