Навремето първите ми съседи в московското общежитие на РУДН "Патрис Лумумба" бяха южно-корейци. Бях удивен как на руските студове си готвят само риба, фиде и зеленчуци и им стига.

По този повод професор, д-р на философските науки Герасим Андреевич Югай (етнически кореец, добре познат и сред нашите философи) ми обясняваше: "Ние сме травояден народ. Нямаме нужда от нищо друго, освен - въпреки че не се отказваме изцяло от месото и затова сме по-здрави и живеем по-дълго от вас, белите хора".

Спомних си всички тях тези дни, когато от Сеул започнаха да идват тревожни новини, че южно-корейците този път са взели на сериозно заплахите на младия лидер на Севера Ким Чен Ун и наистина се готвят за оцеляване в условия на война. А ако тя избухне, наистина ще бъде ядрена - поне една бомба ще избухне на Юг.

Разбира се, южно-корейските ръководители не изостават от северо-корейските си колеги в заплахите и твърдят, че ако "Северът удари първи, ще изчезне от лицето на земята".

Нямаме основание да се съмняваме, че това ще се случи, имайки предвид, че зад Сеул (въпреки последните противоречия) все пак стоят Токио и Вашингтон.
Цялата работа е там, че в отвъдното може да го изпревари Югът. Естествено, военният потенциал на Пхенян отдавна не е този, който беше по времето на Ким Ир Сен - дядото на сегашния вожд. Но пък дядото не разполагаше с ядрено оръжие, за разлика от внука.

Както винаги, между чука и наковалнята е поставена 700 000-та корейска общност в Япония. Тя е изключително богата и обезпечаваше през последните десетилетия както условията за бързото икономическо развитие на Юга, така и голяма част от хуманитарната помощ за Севера.

По този начин японските корейци спасяваха живота (в буквалния смисъл на думата) на своите близки и роднини, живеещи на Север и третирани като заложници от "великия" и "любимия" вождове или както още ги наричат - "слънцето" и "сияещата звезда".

За разлика от тях, "изгряващата звезда" - Ким Чен Ун в началото даде някои надежди за либерализация на режима. В момента обаче, в който се опитаха да му правят забележки за ядрените изпитания, даде да се разбере, че се чувства истински главнокомандващ и държавен ръководител и няма да слуша никого, демонстративно скъсвайки договора за ненападение между Пхенян и Сеул.

Според някои от сериозните анализатори, към такова поведение го подтикнаха от Токио - влошените напоследък отношения със Сеул дават възможност Югът да бъде притиснат и от Пхенян, за да стане по-отстъпчив към Токио. А и поведението на Пхенян е отлично оправдание за увеличаването на военните разходи на Сеул и Токио.

Трябва да се има предвид, че тоталитарните идеологии са характерни за корейците като цяло - идеите "чучхе" имат на Юг не по-малко привърженици, отколкото на Север, а самият Сан Мюнг Муун е северо-кореец и навремето започва там проповедите си.

Десетилетията тоталитаризъм и демокрация не са успели изцяло да заличат общото в народо-психологията на северните и южните корейци. И ако подпалят световен пожар, вината няма да е само на Севера, както се опитват да ни представят много медии.

Няма съмнение, че и Северът, и Югът, и дори Япония се възползват от сегашната ситуация за решаване на вътрешно-политически проблеми, свързани с консолидацията на обществото и дискредитацията на политическите си противници. Защото на всички е ясно, че нито горепосочените три държави, нито трите най-велики сили във военно отношение - САЩ, Китай и Русия, нямат интерес да допуснат войната да започне.

Американците вече достатъчно са затънали в блатото на ислямската дъга на нестабилност, от Пакистан та чак до Мали (въпреки че не участват пряко във военните действия там). А дори и за техните военни и икономически възможности претоварването им идва много.

Китайците не биха искали да загубят един от най-верните си съюзници, на фона на изострянето на териториалните противоречия с почти всички съседи в Югоизточна Азия и на напрежението в отношенията с Тайван.

Според опитен руски дипломат - кореист, който не иска да разкрива самоличността си, Москва има интерес да съхрани прагматични икономически и политически отношения и с Пхенян (имайки предвид историческите връзки), и със Сеул, на фона на бързо развиващото се икономически сътрудничество. Той изтъква на преден план стратегическото положение на Корейския Полуостров и преплитащите се интереси там.

Тоест, пак станахме свидетели на "много шум за нищо"! Докога ли ще е така?