Не само България и Македония - Иран и Грузия в остър скандал за царица и светица от XVII век

Историческите спорове, които прерастват в дипломатически конфликти, не са запазена територия на Балканите. Докато България и Северна Македония продължават да спорят за личности и събития от общото минало, на другия край на Черно море Грузия и Иран се оказаха въвлечени в неочаквано остър спор за история отпреди четири века.

В центъра му е грузинската царица Кетеван - измъчвана и убита в персийския град Шираз през 1624 г., след като отказва да приеме исляма, а впоследствие канонизирана като мъченица. Намекът на иранския посланик в Тбилиси, че около нейната съдба съществуват и "различни истории", се оказа достатъчен, за да отвори една от най-болезнените страници в отношенията между двата народа и да доведе до привикването му в грузинското външно министерство.

Това, което можеше да остане академичен исторически спор, бързо прерасна в дипломатически скандал. Раздорът идва в особено чувствителен момент, когато Техеран продължава военната конфронтация със Съединените щати и Израел, а грузинската опозиция обвинява управляващата партия "Грузинска мечта" в прекалено отстъпчива политика към Техеран за сметка на отношенията със Запада.

На 30 септември Министерството на външните работи на Грузия привика иранския посланик Сейед Али Моджани заради неотдавнашните му изказвания относно царица Кетеван - съпруга на Кахетия, царство в Източна Грузия, която през 1624 г. е подложена на мъчения и убита в Шираз, след като отказва да приеме исляма. От грузинското външно министерство съобщиха, че на Моджани е било заявено, че изказванията му излизат извън рамките на дипломатическата дейност и могат да окажат отрицателно въздействие върху обществените настроения.

Писмата от затвора, разкриващи най-ожесточеното антиевропейско политическо съперничество в Грузия

Специален текст за News.bg

Спорът започна на 25 септември, когато Моджани публикува образа на царица Кетеван, прожектиран върху фасадата на иранското посолство в Тбилиси.

Посланикът написа, че изображението е нещо повече от обикновено припомняне на историческа личност и предположи, че за царица Кетеван все още съществуват "различни истории". Той обяви още, че ще публикува резултатите от свое предварително проучване за царицата, основано на исторически документи и източници, съхранявани в Иран и Грузия.

Моджани подчерта, че изследването няма да представлява официалната позиция на Ислямската република и че той не претендира да има "последната дума" относно историята на царица Кетеван. Той определи планираната публикация като своя лична гледна точка в качеството си на историк на настоящия етап от своите проучвания.

Но в Грузия, където царица Кетеван е сред най-почитаните личности в православната традиция, предположението, че историята ѝ може да има съществено "различни" версии, незабавно предизвика полемика.

За много грузинци Кетеван не е просто исторически монарх. Нейното мъченичество се е превърнало в силен символ на религиозна непоколебимост и съпротива. На този фон изказванията на посланика бяха възприети от критиците като опит да бъде преразгледан - или потенциално ревизиран - един от най-болезнените епизоди в историческата памет на Грузия.

"Това вече не е работа на дипломат"

Грузинското Министерство на външните работи реагира необичайно остро.

Заместник-министърът на външните работи Александре Хвтисиашвили заяви на Моджани, че направените от него изказвания в социалните мрежи излизат извън границите на дипломатическата дейност.

Според министерството грузинските представители са подчертали, че акредитираните в страната дипломати трябва да действат в рамките на своя дипломатически мандат и да се въздържат от интерпретации на историята и вътрешните работи на приемащата държава.

Тбилиси изрази също надежда, че Иран ще предприеме подходящи мерки, за да гарантира, че подобни инциденти няма да се повтарят, като предупреди, че в противен случай на Грузия може да се наложи да обмисли "допълнителни мерки". Министерството не уточни какво биха могли да включват тези мерки.

Спорът около царица Кетеван е поредният - и вероятно най-чувствителният - от поредица инциденти, свързани с Моджани, откакто той пое поста посланик на Иран в Грузия.

Един от предишните скандали избухна през февруари.

Грузия задържа мъж, опитал да продаде уран за $700 хиляди на чужденец

Той може да получи до 10 години затвор

Иранското посолство в Тбилиси организира прием по случай годишнината от Ислямската революция в Иран от 1979 г. В поканата се споменаваше също "410-ата годишнина от пристигането на грузинците в Иран".

Формулировката предизвика възмущение сред грузинските историци, тъй като се отнасяше до събитията, свързани с масовото принудително депортиране на грузинци от Кахетия от шах Абас I в началото на XVII век. Грузинските историци определят тези депортации като един от най-травматичните епизоди в историята на страната.

Въпросът беше очевиден: защо принудителното депортиране се представя като "пристигане"?

Впоследствие Моджани защити историческото значение на грузинците в Иран, като заяви, че първата група е пристигнала в Иран преди 410 години и че грузинците са допринесли значително за иранската търговия, архитектура и отбраната на иранската територия. Той определи също грузинската общност в Иран като мост между двете страни.

Спорът придоби допълнително политическо измерение, тъй като заместник-министърът на външните работи на Грузия Лаша Дарсалия присъства на събитието в иранското посолство.

Същата вечер телевизионната кула в Тбилиси беше осветена в цветовете на иранското знаме.

Друг, потенциално по-сериозен епизод последва още през следващия месец.

На 31 март Моджани написа в социалните мрежи, че държавите, които позволяват на "външни авантюристи" да използват тяхната територия или пространство, рано или късно ще "платят цената" в собствените си граници.

Грузия не беше спомената изрично. Изявлението обаче дойде само ден, след като държавният секретар на САЩ Марко Рубио разговаря по телефона с грузинския премиер Иракли Кобахидзе. Според официалното съобщение двамата са обсъдили въпроси от взаимен интерес, включително сигурността в Кавказ и Черноморския регион. Моментът, в който Моджани направи изявлението си, предизвика значителни дискусии в Тбилиси.

Опозиционни политици изтълкуваха думите на посланика като предупреждение към Грузия.

Опозицията твърди, че иранският посланик се чувства достатъчно уверен да прави подобни изявления заради това, което тя определя като все по-близки отношения на правителството на "Грузинска мечта" с Техеран и по-общото му отдалечаване от Съединените щати и Европа.

Тези твърдения обаче остават политически обвинения, а не доказано обяснение за поведението на посланика. Те отразяват много по-широк спор за външнополитическия курс на Грузия.

Обвинението на опозицията: "Грузинска мечта" се сближава с Иран

Грузинската опозиция твърди, че правителството се опитва да поддържа изключително топли отношения с Иран в момент, когато Техеран е в пряк конфликт със Съединените щати и Израел и остава един от основните геополитически противници на Вашингтон.

Критиците посочват няколко развития като доказателство за това, което определят като все по-отстъпчив подход към Техеран: участието на високопоставен представител на грузинското Министерство на външните работи в предизвикалото полемика събитие на иранското посолство през февруари; това, което те смятат за предпазливи реакции на правителството на предишни изявления на иранския посланик; както и по-общото влошаване на отношенията на Грузия със Съединените щати и Европейския съюз.

Критиките стигнаха и до Вашингтон.

През юни държавният секретар на САЩ Марко Рубио отхвърли твърденията на американски конгресмен, че грузинското правителство е "проиранско", въпреки че Рубио заяви, че изразените опасения по отношение на Грузия "съществуват отпреди", и изрази надежда за промяна в посоката, в която се движи страната. Премиерът Иракли Кобахидзе отхвърли определянето на неговото правителство като проиранско.

Грузинското правителство представя външната си политика по различен начин. Представители на "Грузинска мечта" я определят като прагматична и основана на националните интереси, като същевременно отхвърлят обвиненията, че Тбилиси се е ориентирал към съюзяване с Иран.

Съществува обаче и важен аргумент срещу тезата на опозицията.

През септември Грузия действително се съобрази с американските санкции, насочени срещу ирански авиокомпании. Грузинската Агенция за гражданска авиация заяви, че страната ще действа "в пълно съответствие с международния санкционен режим", включително с механизмите за санкции на САЩ и ЕС. Впоследствие полетите на санкционираните ирански авиокомпании бяха преустановени.

Премиерът Кобахидзе обаче подчерта, че Грузия не налага двустранни санкции на Иран, като определи подобна стъпка като "абсурдна" и заяви, че Тбилиси просто прилага установения международен санкционен режим.

България си върна останките на цар Самуил, но може ли да стори същото и с костите на Гоце Делчев?

Това изглежда като изключително трудна задача, на фона на обтегнатите отношения между София и Скопие

Самото решение предизвика ново напрежение с Техеран.

След като Грузия обяви, че ще се съобрази с американските санкции, иранското посолство публикува карта на Черноморския регион, на която беше показана само Западна Грузия, включително окупираната Абхазия, докато Източна Грузия липсваше. Моджани определи решението на Грузия като "избор", който Иран ще уважава, като същевременно добави, че Грузия "не е единствената" дестинация за иранските пътници.

Този епизод направи избухването на спора около царица Кетеван още по-чувствително в политически план.

На фона на войната

Последният спор се разгръща на фона на една от най-нестабилните геополитически обстановки от десетилетия.

Съединените щати и Иран се намират в продължаващ военен конфликт, в който Израел също участва пряко. До края на септември усилията с участието на Катар за посредничество между Вашингтон и Техеран все още не бяха довели до пробив. Ройтерс съобщи, че конфликтът е навлязъл в осмия си месец, като войната нарушава функционирането на енергийните пазари, а преговорите продължават по въпросите за санкциите, Ормузкия проток и условията за прекратяване на военните действия.

За Грузия това създава особено деликатна дипломатическа ситуация.

Тбилиси иска да запази отношенията си с Иран, като същевременно изпълнява международните си ангажименти и избягва пряк разрив със Съединените щати и Европа.

Правителството заявява, че спазва международните санкции. Неговите критици твърдят, че това не е достатъчно и че по-широката политическа ориентация на Грузия все повече я отдалечава от Запада.

Така спорът около светицата се преплете с много по-големия дебат за мястото на Грузия в очертаващото се геополитическо противопоставяне.

Царица Кетеван: история, която оставя малко място за произволни преинтерпретации

Чувствителността на изказванията на иранския посланик трудно може да се разбере без връщане към историята от началото на XVII век.

Кетеван е царица и на Кахетия, и майка на цар Теймураз I. По време на походите на шах Абас I срещу Грузия тя е пленена и прекарва години в Иран.

Според историческите сведения шах Абас наредил тя или да приеме исляма, или да бъде убита. Тя отказала.

На 22 септември 1624 г. в Шираз царица Кетеван е подложена на мъчения и убита. Научно изследване, основано на исторически източници, описва смъртта ѝ като последица от нейната съпротива срещу опита на шаха да я принуди да смени вярата си; изследването проследява също последвалото откриване и преместване на тленните ѝ останки от августински мисионери.

Нейното мъченичество се превръща в един от определящите епизоди в религиозната и националната история на Грузия.

Но историята не завършва с нейната смърт.

Европейски католически мисионери изиграват изключителна роля за съхраняването на паметта за грузинската царица, а впоследствие - и на части от тленните ѝ останки.

Двама португалски августински монаси пристигат в Шираз малко преди смъртта на Кетеван и стават нейни изповедници. Според историческите и археологическите изследвания след екзекуцията ѝ те тайно прибират и укриват части от нейните останки. През 1627 г. част от дясната ѝ ръка е отнесена в Гоа, тогава част от Португалска Индия, където е съхранявана в августинския манастир "Свети Августин".

По-късно историята става известна далеч отвъд Грузия и Иран.

Португалският августински мисионер Амброзио душ Анжуш изиграва особено важна роля за съхраняването и пренасянето на мощите на Кетеван. Съвременни научни изследвания посочват, че той укрива мощите, а по-късно пренася части от тях в Грузия, докато други части достигат до Гоа и различни места в Европа.

Археологическите проучвания в Гоа впоследствие предоставят допълнителни доказателства.

При разкопки сред руините на комплекса "Свети Августин" са открити човешки останки на място, съответстващо на историческото местоположение, описано в португалските документи. Научно изследване, публикувано през 2013 г., съчетава археологически и исторически данни с доказателства от анализ на митохондриална ДНК и стига до заключението, че останките най-вероятно принадлежат на царица Кетеван. Изследователите установяват митохондриална ДНК линия, характерна за Грузия и съседните региони, която не се среща в Индия.

През 2021 г. Индия официално върна на Грузия част от мощите на царица Кетеван след дългогодишни археологически и дипломатически усилия.

Днес мощи на царица Кетеван се намират на няколко места в Грузия и извън нея, свидетелствайки за необикновеното пътуване на останките на грузинската царица, чиято смърт в Персия през XVII век става известна далеч отвъд пределите на Кавказ.

Тази история обяснява силния отзвук на последния дипломатически спор в Грузия.

Щастлива случайност или предизборно мероприятие по руски тертип?

Специален текст за News.bg

За грузинците царица Кетеван не е просто историческа личност, чиято история може да бъде преразглеждана като академично упражнение. Тя е канонизирана мъченица, чиято смърт е неразривно свързана с една от най-мрачните страници в историята на грузинско-иранските отношения.

Предстои да се види дали обещаното от посланик Моджани изследване действително ще представи нови исторически доказателства.

Дипломатическият въпрос обаче вече е поставен.

Когато един посланик реши да преразгледа историята на една от най-почитаните мъченици на приемащата го страна, къде свършва историческото изследване - и къде започва дипломацията?

За Грузия и Иран внезапно стана много по-трудно да избегнат този въпрос.