По времето на Михаил Горбачов и в СССР, и в България беше популярен един злостен анекдот, че „гласността е начин за преброяване на глупаците". Той не беше лишен от основание - в крайна сметка най-големите радетели за публичност и гласност от онова време бяха извадени от играта.

Сега Владимир Путин прояви типичното си чувство за хумор. Като изчезна за 10 дни и постави руското и световното обществено мнение в шах. Чухме и прочетохме какви ли не хипотези, една от друга по-невероятни. Споменавани бяха Холандия, Швейцария, Австрия като места, където той би могъл да се намира. В крайна сметка, никой не разбра къде е бил и какво е правил.

Все пак най-вероятно е някъде да е карал ски, или да се е занимавал с лов или риболов. В крайна сметка и той е човек и има нужда от почивка и разтоварване. Възможно е да е викан лекар от Австрия да му лекува гърба - джудистите често получават травми, които се проявяват на стари години. Абсурд е дъщеря му да е в Холандия или Алина Кабаева да е раждала в Швейцария - нали тяхното присъствие там автоматично го прави заложник на Запада, в условията на връщане на Студената война! А и в Москва и Санкт-Петербург има първокласни болници и клиники.

Основният резултат от 10-дневното отсъствие във вътрешен план беше окончателното изясняване на позициите на политиците, журналистите, обществениците, интелигенцията - кой е за и кой против Путин. Всъщност, може би това е била и целта на необявеното му отсъствие - да даде възможност на враговете си да се порадват, и след това да им се надсмее.

В международен план, в много страни и международни организации трезвомислещите политици и дипломати осъзнаха за тези 10 дни, че именно Путин е гарант на световното равновесие и мира. Защото никой не трябва да се съмнява, че когато някой ден наистина се случи нещо с него, в никакъв случай мястото му няма да бъде заето от политик от типа на покойния Борис Немцов. Точно обратното, ще дойде някой от типа на Дмитрий Рогозин, или Владимир Жириновски, с когото ще бъде много по-трудно да се разговаря и да се търси някакъв компромис.

Освен това, руският генералитет, начело с тувинеца Сергей Шойгу, няма никога повече да си позволи да загуби инерцията, набрана в последните години. И въпреки икономическата криза и санкциите, за руската армия ще продължат да се отделят толкова средства, колкото трябва за гарантиране на взаимното унищожение в случай на световна война и по този начин за запазване на световния мир.

Дори по времето на Горбачов и Елцин САЩ и НАТО не бяха в състояние да унищожат безнаказано Русия. А при Путин и неговите бъдещи наследници, вече не може да става и дума за нещо подобно. Между другото, от мащабните военни учения в южната част на Руската Федерация и в черноморската й акватория трябва да стане ясно, че където и да бъде разположен Командно-контролният пункт на НАТО - в Шабла или в Горна Малина, винаги ще бъде напълно досегаем за руския ответен удар.

През последните 10 дни чухме една от друга по-фантастични версии за местонахождението и състоянието на Путин. Най-шокиращата и абсурдната беше изказана от ислямския теолог Гайдар Джамал, който изрази опасения, че бившият шеф на ФСБ и сегашен секретар на Съвета за Сигурност Николай Патрушев и приемникът му Александър Бортников са били в САЩ, където са получили много пари, за да отстранят Путин. И са успели да го изолират и в момента извършват преврат.

Самият Путин коментира този и други слухове с думите, че му е „скучно без сплетни". А всъщност, най-вероятно си е направил изводи за провокационната същност на Гайдар Джамал, неговите последователи и учението му. И вероятно изкристализиралото през последните месеци направление на външната политика на Москва по посока на ислямския свят, силно ще отслабне.

Това разбира се е добре за България. Защото силно увеличава шансовете за реализация на Южния Поток и намалява тези на турския. В тази връзка, стратегията на българската страна да не се отказва от проекта, се оказа правилна.

Успешното пътуване на Ивайло Калфин в Москва и водените преговори са доказателство, че тръбата все пак ще бъде прокарана, без значение как ще се нарича. За България е добре и че съюзничката на Путин - Дилма Русеф, прояви типичното за нея хладнокръвие, воля и силен характер и устоя на провокациите (организирани от могъщия северен съсед).

Ако си беше подала оставката или се беше стигнало до импийчмънт, първо щеше да сложи край на левия завой в Латинска Америка и второ, да отслаби значително БРИКС и Русия.

Което нямаше как да не отрази и на България, за която не е без значение съюзът на постоянно оцеляващите - Путин и Русеф.