На фона на ясната проевропейска и проамериканска позиция на страните от „младата Европа" или „натовския Комсомол" (и двете иронични определения са на руския силов вицепремиер Дмитрий Рогозин), Руската Федерация възвръща своите военни възможности от времето на СССР.

Без да се притесняват от декларациите на служебния ни премиер Марин Райков (между другото, син на голям разузнавач и дипломат от времето на социалистическа България, награден и с много съветски отличия) за невъзможността от възвръщане на старата геополитическа ориентация на България, от въвеждането на визи за руснаците от страна на Хърватия, от категоричната ориентация към Брюксел и Вашингтон на новото правителство на Словения и от колебливата позиция на Черна Гора, в Кремъл взеха решение за създаване на руска средиземноморска ескадра, която постоянно ще патрулира по бреговете на някогашната Римска Империя.

Министърът на отбраната Сергей Шойгу направи това съобщение на фона на преговорите, водени от колегата му Сергей Лавров с представители на сирийската опозиция. Последните изглеждаха много уплашени от суровото изражение на руския външен министър.

Това решение е поредното, след като беше обявено, че Москва започва отново строителството на самолетоносачи и възстановява атомния подводен флот в пълния му размер от преди „перестройката" (позната още и като „переебка").

На Путин и компания не им е било особено трудно да вземат тези решения, имайки предвид сегашните цени на нефта и газа. А също и светлите перспективи пред газопровода"Южен поток", имайки предвид, че един ден преди оставката си Бойко Борисов се извини на Путин по телефона за всички безумни изявления и решения по тази тема и обеща пълното съдействие на България.

Не е трудно да се досетим и какво е говорил Сергей Лавров с назидателен тон на сирийските опозиционери - дал им е да разберат, че основната база на руската ескадра ще бъде именно сирийското пристанище Тартус. И че това ще стане независимо от развитието на ситуацията в Сирия и евентуалните промени във властта.

Защото на всички е ясно, че дори Башар Асад да загуби войната с терористите, което изглежда все по-малко вероятно, руснаците могат да му помогнат да се укрепи в алауитските райони по средиземноморското крайбрежие и по този начин да лиши сирийските сунити от излаз на море.

Тогава вече цялата военна операция ще стане безмислена за техните натовски спонсори и ще излезе, че излишно са изхарчили огромните суми в подкрепа на бунтовниците.

Затова сирийските терористи дойдоха на крака на Арбат и се опитаха да постигнат компромис със Сергей Лавров и с висшестоящия му началник. Те нямат друг избор - само Москва може да обуздае амбициите на Техеран за отмъщение, ако Башар Асад бъде принуден да си тръгне или дори, ако сподели съдбата на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи.

Трябва да се има предвид, че съседните държави няма да им окажат помощ - за Израел е по-добре да остане сегашното правителство, макар и съюзник на Иран, отколкото да дойдат непредвидимите сунити-ислямисти, свързани с „Мюсюлманските братя" и „Ал Кайда". А Турция в момента е изключително слаба във военно отношение, след като Ердоган и Гюл обезглавиха турската армия покрай аферата „Ергенекон", като сирийските кюрди и ПКК само чакат удобен случай да се намесят и да я ударят в гръб.

Що се отнася до сунитска Йордания и шиитски Ирак, те не могат да се справят дори и с предизвикателствата на своята собствена територия.

Ако все пак чужди войски влязат в Сирия, ще се сбъднат прогнозите на иранските лидери за голяма регионална война, в която сунитите ще се противопоставят на шиитите, но може да го отнесат и евреите. Арменците също усещат опасността и масово се изселват от Сирия, Ирак и Иран в прародината си - Република Армения.

В момента се поставят и надвишават рекордите по броя на арменците, получили арменско гражданство, а общежитията на ереванската улица Лвовян са препълнени.

Развитието на събитията зависи от благоразумието на ръководителите на сирийската опозиция и техните натовски покровители.

Изглежда, започнаха да го проявяват.