Мохамед Мерах е мъртъв, 7 от жертвите му също. Очаква се да ги последват някои от тежко ранените. Като че ли тази трагедия трябваше вече да слезе от заглавните страници на вестниците и сайтовете.

Всъщност, предстои да се случи точно обратното - поне още месец и половина тя ще бъде напомняна и дори натяквана на френските граждани, до втория тур на президентските избори. Ако не се случи още нещо извънредно, вече е ясно кой ще го спечели - действащият президент Никола Саркози.

По-скоро въпросът е кой ще се изправи срещу него на 6 май - Франсоа Оланд или Марин льо Пен? Защото обяснимата вълна на ненавист и дори насилие срещу френските граждани, произхождащи от Магреба, със сигурност ще се прехвърли и върху френските социалисти, които ги защитават.

Още повече, че Франсоа Оланд се оплете като „пате в кълчища" в коментарите си за случващото се, като по никакъв начин не можа да го свърже със социалистическата платформа. А нямаше и как - в случая призивите за хуманност, справедливост и равноправие на всички френски граждани и толерантност към мюсюлманите и другите имигранти, както и пожеланията за тяхната пълноценна интеграция, бяха неуместни.

А Марин льо Пен беше изключително адекватна. Тя не си позволи нито една нападка срещу исляма и мюсюлманската общност като цяло, а единствено срещу ислямския фундаментализъм и мюсюлманите-радикали. Така от една страна никой не може да я обвини в нарушаване на френската Конституция и европейките норми на толерантност, а от друга, традиционните й симпатизанти, както и тези, които сега се преориентират към нея, разбраха много добре какво иска да каже.

На стария-нов президент Никола Саркози ще му бъде много трудно да управлява, ако влезе не в съюз, а в конфронтация с нея.

Всъщност, именно той спечели най-много от кръвопролитието. Не случайно издаде абсурдната заповед терористът да бъде хванат жив на всяка цена (цената се изрази в 5 ранени полицаи)!

Така французите и светът станаха свидетели на неоправдано дълго продължилата полицейска операция. Внушено беше на зрителите, слушателите и читателите, че френската държава и конкретно полицията са едновременно хуманни и ефективни.

Дори да става дума за човек, който няма място в нито едно здраво общество и е нормално да бъде премахнат от него. При положение, че още като малолетен е заслужил 5 присъди за прояви на насилие и че даже френските полицаи твърдят, че никога не са виждали по-яростна съпротива срещу тях. Тоест, Мохамед Мерах не е можел да свърши по никакъв друг начин, освен по този!

И това трябва да е било ясно на американските и френските специални служби, още когато е бил арестуван в „столицата" на талибаните и Ал Кайда - югоизточния афганистански град Кандахар, прочул се с античовешкия начин на живот във всяко отношение (там е нормално всеки богат мъж да си вземе малко момченце от бедно семейство, което да замества поомръзналия харем).

И си струва да попитаме - защо, след като е известно, че е преминал военна подготовка при талибаните и от младежките си години е бил завършен ислямист-фанатик, се е отървал само със забрана за влизане в САЩ, вместо от Кандахар да бъде прехвърлен направо в Гуантанамо?

И как е възможно да се снабди с такъв оръжеен арсенал, след като доста отдавна е бил под наблюдението на френското контраразузнаване? И нима последното е толкова хуманно и толерантно, че не е намерило начин да го неутрализира досега? Все въпроси без отговор!

Мохамед Мерах е живял в Южна Франция - недалече от районите, където действат баските терористи от ЕТА. Вероятно е бил запознат с „Наръчника на терориста" на идеолога на ЕТА - Рикардо Гарсия Дамборенеа, който авторът на тези редове издаде във Варна през 1996г.

Там пише, че един отделен терористичен акт е безсмислен, ако не бъде отразен от медиите и не предизвика по този начин обществен резонанс. Именно убийствата, извършени от Мохамед Мерах оказаха максимално въздействие върху световната общност, потвърждавайки концепцията на Сеймюъл Хънтингтън за „сблъсъка на цивилизациите".

Тоест, че световната война между християнската и ислямската цивилизации ще става все по-ожесточена и интензивна и в нея няма никакво място за хуманност и толерантност. И ако християните все пак решат да ги проявят, са обречени да загубят и да изчезнат.

Съществува спор относно понятието „криминален тероризъм" - дали има повод за такова разграничение. Трагедията във Франция доказва, че има, тъй като терористът Мохамед Мерах е бил престъпник по рождение и единствено традиционните френски демократични ценности не са позволявали да бъде обезвреден навреме - пример за отношението към циганската общност у нас и най-вече към семейството на Кирил Рашков.

Така или иначе, Франция вече не е същата. Левите идеи там няма да имат място поне едно десетилетие. А може би и никога, имайки предвид че вътрешното противопоставяне с френските граждани-мюсюлмани тепърва ще се ожесточава. Сериозен сблъсък се очаква и на 24 април между местните арменци и турци, по повод на годишнината от Геноцида.

А Саркози отново ще влезе триумфално в Елисейския дворец. По-точно няма да излиза.