Явно, че във всяка страна, където президентът е от български произход, се вихри корупция. Така е и в Бразилия, така е и в България, така е и в Македония. И в случая Георге Иванов не прави изключение.

Спорното му решение да опрости греховете на македонските политици със сигурност означава, че и той самият има от какво да се притеснява. Защото, ако видят, че няма какво да губят, те може да си отворят устите и Македония на Иванов да заприлича на Бразилия на Дилма. Тогава вече оттатък Осогово сигурно пак ще пишат, че баща й Петър Русев е от пиринското село Габрово… (ха-ха-ха)

Тогава обаче най-вероятно ще се активизира и албанският фактор и в Скопие ще бъдат изправени пред реалната опасност от подялба на страната. Това разбира се е опасност само за потомствения скопски политически елит. И спасение за осъзнатите македонски българи. Които по силата на обстоятелствата, ще получат исторически шанс за „възраждането на българщината в Македония и ребългаризацията на македонската култура” (както пишеше в началото на програмата на Сдружението на Граждани „Радко”). Никак не е случайно, че самият Георге Иванов, след дългогодишни реторически упражнения на антибългарска тема (макар и доста умерени, в сравнение с повечето му колеги) призова „България да прегърне Македония!”

Георге Иванов е професионален социолог, добросъвестен учен в своята област, както и останалите от кръга на корифея на македонската социология: проф. д.ф.н. Славко Милославлевски. Навремето, в неговото списание „Диалог” излизаха социологически студии, които не отстъпваха по своя професионализъм на тези в „Социологически проблеми”. На страниците на това списание почти никой не се заяждаше с България. А и самият Славко Милославлевски понякога в книгите и статиите си, почти открито пишеше, че македонската нация е рожба на Коминтерна. После обаче се хвана с политика и дипломация: основа Социал-Демократическата Партия на Македония (СДПМ) и когато тя изчерпа политическия си потенциал, стана посланик на Македония в Белград.

Георге Иванов като цяло се старае да не се занимава с история и конкретно с македонския въпрос, а съсредоточава вниманието си върху истинските социологически проблеми на обществото. Затова и на президентския пост се опитва да играе ролята на медиатор на конфликти.

От миналата година се занимава със същото и на международното поприще. Той беше сред немногото европейски президенти, присъствали на 25.04.2015г. в Галиполи и на 09.05.2015г. на трибуната на Мавзолея на Ленин на Червения площад. С което, разбира се, си спечели остри критики, първо от страна на Ереван и Степанакерт (президентът Бако Саакян го разобличи в мое присъствие на 02.05.2015г., по време на парламентарните избори в Нагорно-Карабахската република), а после и на Вашингтон и Брюксел.

Отношенията на управляващите в Скопие със Запада се усложниха още повече след проявената склонност на Никола Груевски да включи Македония в „Южен Поток” и разветите руски знамена и тениски с лика на Путин на големия митинг в подкрепа на ВМРО-ДПМНЕ. Наложи се лично тогавашният министър-председател да се разграничи от скопските русофили и да потвърди евро-атлантическата ориентация на страната си.

Тогава обаче Георге Иванов си спечели благоволението и на Путин, и на Ердоган, което е прецедент в световен мащаб, особено след свалянето на руския самолет през изминалата есен. И в момента се очертава като единствен действащ президент – медиатор между Кремъл и Чанкая в Анкара. Ясно е, че такъв не може да бъде Илхам Алиев, колкото и да се напъва: той никак не се ползва с авторитет и доверие пред Путин, а в последно време и Ердоган не го приема много насериозно.

Така че, двете знакови миналогодишни визити на Георге Иванов от края на април–началото на май доведоха до парадокса международният му авторитет да е по-висок от този във вътрешен план. Освен това, по всичко личи, че се ползва със симпатиите на управляващите от ГЕРБ в София.

Така или иначе, българската страна трябва да има готовност за смяна на президента в Скопие. Както отбелязва мъченикът на българщината в Македония Мирослав Ризински, „българите присъстват във всички македонски политически партии”. Което значи, че имат сили за победа.

Явно е, че българите от Македония и другите български патриоти искаме за президент Любчо Георгиевски или Любе Бошковски. Въпросът е, кой реално може да дойде след Георге Иванов?