Въпреки липсата на 100% потвърждение, че наш рейнджър е застрелял в Кандахар преоблечения като афганистански войник талибан, отсега е ясно, че българите в Афганистан проявяват завидна професионална подготовка и дисциплина.

Фактът, че в този изключително тежък инцидент не са дали нито убити, нито ранени, говори за това, че и там, както и в Ирак, те неизменно проявяват типичните български войнски традиции. И нещо, което е много важно за самите тях: и за в бъдеще ще ги канят за участие във всевъзможни мироопазващи и мироналагащи коалиции по цял свят.

Тези български военни, чели навремето спомените на капитан първи ранг Цвятко Дончев от пребиваването му в Афганистан по време на съветската окупация, едва ли са си давали сметка, че те самите, или техните наследници, ще изпаднат в положението на руските момчета, воювали там.

Без значение, дали сме съгласни с целите и задачите на чуждата окупация на Афганистан, няма никакво съмнение, че след като веднъж са попаднали там, българите трябва да съхраняват преди всичко своя живот и здраве, както и да изпълняват своята мисия, която все пак са приели доброволно - отдавна вече у нас е премахната наборната служба, както и никой не може да изпрати някого насила да се бие в чужбина.

Освен това, за разлика от противоречивите теории за истинските цели на свалянето на Саддам Хюсеин, свързаните с „Ал Кайда" афганистански талибани наистина не предизвикват симпатия у никого в цивилизования свят. Без значение дали американските специални служби сами са взривили „близнаците" и Пентагона, за да решат някои вътрешни и външни проблеми на САЩ, талибаните и бойците от „Ал Кайда" сами по себе си са до шията в кръв на невинни хора.

Училите в СУ „Свети Климент Охридски" и други български ВУЗ-ове през последното социалистическо десетилетие - 80-те години на ХХ век, сигурно носят в себе си приятни спомени за своите възпитани и гостоприемни афганистански състуденти - активисти на Народно-Революционната Партия, взела властта в страната чрез военен преврат през април 1979г.

Малцина у нас обаче знаят, че повечето афганистанци, учили у нас и дръзнали да се завърнат в страната си и да останат там, след изтеглянето на Съветската Армия, бяха безжалостно избити от талибаните и приятелите им от „Ал Кайда". С някои от тях са постъпили, както с последния президент-марксист Наджибулла (няма да припомням ужасяващите подробности).

Всъщност, такива наивници сред нашите афганистански колеги нямаше много. Повечето останаха в България - и досега ги срещам по софийските пазари, или в магазина за афганистански стоки до Съдебната Палата. А някои дори забогатяха и дават работа и на останалите. Тези, които заминаха на Запад, също се смятат за сравнително преуспели и помагат на семействата си и близките.

От завърналите се в Афганистан оцеляха единствено тези, които се установиха в северния град Мазар-И-Шариф. Там талибаните никога не са упражнявали реална власт.

Имаше, разбира се, и такива, които минаха на тяхна страна и се издигнаха в йерархията им, благодарение на българското образование и знаенето на езици. Те обаче никога не знаят кога ще станат жертва на репресии, поради миналото си, и със сигурност живеят в постоянен страх за живота си.

Такъв не се забеляза сред редовите талибани, извършили самоубийствени терористични атаки в Кабул, Джелалабад и други градове в размирната страна. С цената на живота си те поставиха под съмнение сигурността на чуждите посолства и щабовете на международните организации и като по чудо не взеха жертви сред военните и цивилните от международната коалиция.

Естествено, американското командване не пропусна да похвали афганистанските сили за сигурност за техния напредък в професионализма и умелото отразяване на нападенията със собствени сили.

Няма обаче никакво съмнение, че това е само началото! Както потвърди говорителят на талибаните, с тези атаки започва пролетната офанзива срещу многонационалните сили. И нямат никакво основание твърденията на някои висши военни от тяхното командване, че няма опасност от сериозна талибанска заплаха за техните позиции. Напротив, независимите експерти отбелязаха високото ниво на координация и подготовка на талибаните, взели участие в атаките.

И никой не може да гарантира, че техните резервни структури, които ще влязат в действие веднага след гибелта на тези от първата бойна линия, са по-слабо подготвени. Така че кошмарът за многонационалните сили тепърва започва! След относително спокойната зима (през която обаче загина българин - боец от френския чуждестранен легион), поради специфичните климатични условия в страната, както всяка пролет, и сега талибаните ще ударят здраво по „неверниците".

От една страна, към тях вече "де факто" се присъедини и Руската Федерация, с предоставянето на базата за транспортиране на гражданско имущество в родния град на Ленин - Уляновск (въпреки съпротивата на комунистите и националистите). От друга страна, сред съюзниците вече настъпва разкол. Австралия започна изтеглянето на своя контингент. Скоро ще бъде последвана и от Франция. Между основните кандидати за президент вече няма различия по въпроса, след като и Саркози се обяви за изтеглянето.

Не случайно страните от НАТО се събраха на двудневна среща, за да обсъждат бъдещето на коалиционните войски в Афганистан. Така или иначе, основното бреме на войната, както и досега, ще носят американците. Непоколебими съюзници на САЩ остават най-вече малките сателитни страни, изцяло зависими от американската военно-икономическа помощ.

Сред тях, за съжаление, се нарежда и България. Не е приятно че попадаме в една компания с държава като Грузия, начело с малоумния Михаил Саакашвили. Но така сме се поставили - „пушечното месо" е най-конвертируемата стока, която можем да предложим на „големия бял баща" от Вашингтон. А освен това, със заплатите и командировъчните, които получават, нашите момчета допринасят за качването на жизненото равнище поне на семействата, близките си и всички около тях. По този начин поне малко спада социалното напрежение у нас и се качват доходите на част от военното съсловие.

Затова не остава нищо друго, освен да се съгласим с високите оценки на двамата български генерали - военния министър Ангелов и командващия в Афганистан Самандов, дадени на българите, служещи там и да им пожелаем и за в бъдеще да приключват всеки сблъсък като последния - без убити и ранени.

И все пак, да се завърнат по-скоро живи и здрави у дома!