Почти едновременно талибаните нападнаха президентския дворец и военното министерство в Кабул (и замалко да ги превземат) и убиха 9 алпинисти в пакистанските планини. Така доказаха високата си бойна готовност и фанатичния си дух за борба в защита на ислямските ценности и за изгонване на "неверниците" от родните си земи.

Атаката срещу афганистанските държавни институции беше очаквана. След началото на изтеглянето на коалиционните сили, талибаните нямаха друг избор, освен да повторят действията на муджахидините от втората половина на 80-те години на ХХ век - да се опитват да превземат всеки един град, изоставен от чуждите армии и по този начин да лишат правителството (навремето на Наджибулла, сега на Хамид Карзай) както от територия, така и от легитимност.

И сега последователите на Молла Омар дават да се разбере, че нямат намерение да оставят никого, който не изповядва техния вариант на радикалния ислям, да се разпорежда в столицата на страната. Аргументите им са железни! В случая не ги интересува, че се противопоставят на най-заслужилите военни командири от периода на антисъветската съпротива - Хамид Карзай и Гуллабеддин Хекматиар (с когото всъщност още не са напълно скарани). От друга страна, именно Молла Омар е сред легендарните герои на тази съпротива - разказват, че по време на бой със съветските спецчасти, след взрив на граната, в окото му се забива връх на щик. Той моментално го вади и продължава да стреля срещу съветските войници. От тогава е сляп с едното око.

В лагера на споменатите ислямистки командири се е намирал и един млад полски радикален антикомунист и антисъветист - Радек Сикорски. Със сигурност се е радвал на техните военно-политически успехи и им е помагал с каквото може. Сега обаче полският министър на външните работи, бивш министър на отбраната и бивш кандидат за генерален секретар на НАТО Радослав Сикорски никак не се радва, че на 10.06.2013 в Афганистан бе убит 40-ят полски войник, от началото на операцията на коалиционните сили. И че в края на миналата година, след като един "Росомак" (БТР полско производство) попадна на мина загинаха 5-ма поляци едновременно.

Не е случайно, че полският президент Бронислав Коморовски използва визитата във Варшава на арменския си колега Серж Саркисян, за да обяви, че до края на годината страната му ще изтегли военния си контингент от Афганистан, търсейки посредничеството на Ереван за по-нататъшно подобряване на отношенията с Москва.

Талибаните обаче не правят разлика между съветските и натовските агресори и обявяват за такива всички християни, които нарушават тяхната забрана да посещават земите им.
Доказаха сериозните си намерения с убийството на 9 (засега) алпинисти в Пакистан. Тези смелчаци предизвикваха природата, но станаха жертва на човешката злоба и отмъщение - на 29.05.2013г. американски безпилотник ликвидира втория човек в организацията на пакистанските талибани - Уали Ур Рахман. Гибелта на алпинистите е акт на отмъщение.
Интересно е, че Ур Рахман се смяташе за умерен политик, с когото шефът на пакистанското правителство Наваз Шариф се канеше да преговаря. Неговата ликвидация намалява до минимум възможността за компромис и усилва антиамериканските настроения в страната.

Ръководителят на „Тахрик и Талибан Джундулла" Хаминула Махсуд демонстрира с убийството на алпинистите, че не смята да води преговори и да прави компромиси с никого, а да воюва до завземането на властта и изгонването на всички немюсюлмани от страната си. Естествено, че сега краката на стола на Наваз Шариф силно се клатят.
Фактът, че безпилотният самолет можеше да ликвидира именно него, а не заместника му, поражда основателни съмнения, че на САЩ е нужен радикален лидер, който да продължи да разпалва етно-религиозната война в Афганистан и Пакистан и да не я оставя без мотивация, след изтеглянето на коалиционните сили.

Така и талибаните, и правителствените армии на двете държави ще са зависими от доставките на оръжие и ще обогатяват американския военно-промишлен комплекс. А Афганистан и Пакистан ще продължат да се превръщат в квазидържави - в огромна черна дупка в Средния Изток. И ще продължават да дестабилизират съседните страни, включително и бившите съветски републики - членки и нечленки на ОДКБ.В тренировъчните лагери на талибаните в Пакистан се обучават бойците от ислямистката опозиция в Таджикистан, Узбекистан и някои от автономните руски мюсюлмански републики. Таджикските опозиционери срещат отпор както от таджикските, така и от руските части, дислоцирани в страната. Тоест, влизат в директен сблъсък с ОДКБ.

Узбекският президент Ислам Каримов миналото лято за пореден път реши да напусне ОДКБ, изразявайки по този начин недоволство от неутралната позиция на Владимир Путин в конфликтите му с президентите на съседните републики - членки на ОДКБ за приграничните територии във Ферганската Долина, разпределението на водните ресурси и културно-историческото наследство - за историческата принадлежност на Бухара и Самарканд два пъти публично се е бил с таджикския си колега Емомали Рахмон.

Първият път ги е разтървал президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев, а вторият - покойният "Туркменбаши" Сапармурад Ниязов. Все едно земляците Росен Плевнелиев и Георги Иванов да се сбият за общото ни културно-историческо наследство в географската област Македония...Ако обаче узбекските ислямисти, начело с легендарния Джума Намангани, притиснат до стената Ислам Каримов и го поставят в положение да не може да напуска Ташкент и дори президентския си дворец, струва ми се, че пак ще отлети в Москва да бие чело в Кремъл пред Владимир Путин и да моли да го пуснат обратно в ОДКБ.

Тогава сигурно ще ходатайства и за приемането на Пакистан в Шанхайската Организация за Сътрудничество - ШОС, за което Исламабад отдавна настоява. В такъв случай няма да е трудно да се намери законен повод ОДКБ да помогне на Наваз Шариф да се справи със своите талибани и чуждите ислямисти. Това обаче означава бъдеща проруска ориентация на Пакистан.

За да не се случи последното и имайки предвид, че прокитайската отдавна е налице, черната работа може да бъде свършена и от китайската армия, пак в рамките на ШОС. В Пекин в такъв случай с един куршум ще убият 2 заека - ще помогнат на стратегическия си съюзник Пакистан и ще отправят последно предупреждение към уйгурските сепаратисти в Източен Туркестан какво ги чака, ако продължават да настояват за отделяне и да развяват зеленото знаме на Пророка.

Последните събития там, които причиниха смъртта на 27 души (засега) ще им се сторят детска игра на фона на това, което предстои да се случи. Китай не е в положение да бъде изнудван да дава територии.