Решението на Комитета по международните въпроси на Долната Камара на Конгреса на САЩ за определяне на клането на арменците на територията на Османската империя като „геноцид" предизвика взрив от емоции във Вашингтон, Анкара, Ереван и Баку.

Самата Хилари Клинтън и нейните подопечни от Държавния департамент, а също така американските дипломати в Турция и Азербайджан изразиха недоволството си от самото поставяне на въпроса и резултата от гласуването (23 на 22 - само един глас повече в полза на резолюцията) и сериозните си опасения за рязко влошаване на американо - турските отношения.

За американо - азербайджанските не стана дума, тъй като те отдавна и без това са достатъчно лоши.

Бившата първа дама на САЩ, в качеството си на държавен секретар, продължава да оказва натиск за недопускане разглеждането на този въпрос, поне до изборите за обновяване на Конгреса.

Към нея се присъедини и Барак Обама, който по този начин обърна на 180 градуса своята предизборна позиция в полза на признаването на „геноцида".

Реакцията на Анкара беше светкавична. Минути след гласуването турският посланик във Вашингтон беше отзован „за консултации". Еднозначно негативно отреагираха и Реджеп Тайип Ердоган, и Абдуллах Гюл, и Ахмед Давутоглу (всъщност нищо друго не можеше да се очаква).

Те се солидаризираха с позицията на Обама и Клинтън, че този акт ще доведе до рязко влошаване на американо - турските отношения и до блокиране на помирителния процес между Армения и Турция. Вече се обсъждат евентуалните отмени на визитите на турски държавници в САЩ, включително и тази на Ердоган, планирана за 11-14 април тази година.

Освен това, ако и Конгресът определи арменското клане през 1915 като „геноцид", САЩ може би ще трябва да се разделят и с военно-въздушната си база в Инджирлик, с турската подкрепа за американската политика по отношение на Иран, Ирак и Сирия, както и с плановете за съвместно използване с Руската федерация на Габалинската радиолокационна станция в Азербайджан, който след конфликта за Южна Осетия отново се ориентира към Русия.

Всъщност, по понятни причини, в Баку реакцията беше много по-истерична от тази в Анкара. Азербайджанския политически елит разбра, че след като арменското лоби в САЩ, Франция и други западни държави е в състояние да се пребори с много по-силна държава като Турция, то ще въздейства успешно върху политическия елит на двете посочени страни и Руската федерация за водене на проарменска политика на преговорите за Нагорни Карабах (Арцах).

Трите страни членуват в така наречената „Минска група", създадена с цел посредничество в решаването на конфликта. Никак не е случайно, че в Баку открай време се чуват гласове за излизане от преговорния формат, контролиран от Москва, Вашингтон и Париж.

Там не искат да вземат под внимание дори родните трезви анализи и мнения, като това на политолога Расим Мусабеков (който не вижда нищо фатално в случилото се и не обвързва принципно въпросите на „геноцида" и Нагорни Карабах) и все повече се ориентират към „мусаватисткия" максимализъм („Мусават" е азербайджанска националистическа партия, управлявала страната в краткия период на независимост, след Първата световна война и впоследствие разгромена от болшевиките).

След отпуснатата от САЩ помощ в размер на 8 милиона долара за Нагорни Карабах в навечерието на 2010 година, в Азербайджан вече се налага мнението, че едва ли не САЩ са враг №2 на държавата след Армения.

За по-нататъшното истеризиране на реакцията на Анкара обаче ще допринесе вътрешната нестабилност на страната. От една страна, кюрдски депутати вече призоваха да се признае „геноцида" и да се поднесат извинения на арменския народ (най-вероятно, ще последва искане и за извинение и към кюрдския народ).

От друга страна, на практика обезглавената турска армия, след репресиите срещу нейното висше командване, в момента едва ли може да бъде 100% гарант за турската национална сигурност - факт, който допълнително отслабва позиците на Анкара.

На този фон прави впечатление сдържаният оптимизъм и професионалната и мъдра реакция на арменските държавници и дипломати.

Външният министър Едвард Налбандян сравни сегашната ситуация с тази в Париж преди 2 години, когато след приемането на резолюцията по „геноцида" от страна на Франция, турският посланик отново беше изтеглен за консултации и от Анкара прозвучаха идентични заплахи и предупреждения.

Впоследствие обаче посланикът се върна в града на Сена и всичко отново си тръгна по старому. Турция продължи да се стреми към ЕС, а Франция - да не я допуска.

В Ереван обаче си дават сметка за възможността US Конгресът да не се занимае с този въпрос, или при гласуването да се стигне до обратен, негативен за Армения резултат.

Според българската журналистка от арменски произход Жаклин Ячева, (навремето отразявала войната в Нагорни Карабах за българската преса) най-негативна и опасна в случая е реакцията на Хилъри Клинтън, която може да доведе до обрат в позицията на Конгреса на САЩ и до ново отлагане на отдавна назрялото решение за признаването на геноцида от страна на Вашингтон.

Сдържано оптимистични са и реакциите и на настоящия арменски президент Серж Саркисян, и на бившия Роберт Кочарян (и двамата родени в Нагорни Карабах - Арцах).

Естествено, по-емоционална беше реакцията на ръководството на партията „Дашнакцутюн", която принципно не приема армено-турския диалог и бъдещото отваряне на границата, като вижда в сегашното решение на Комитета по международните въпроси на Конгреса на САЩ възможност за неговото блокиране.

Ръководителите на партията вече заявиха, че колкото по-бързо Ереван излезе от формата на преговорите, толкова по-малко негативи ще понесе. Тук следва да напомним, че „Дашнакцутюн" беше член на управляващата коалиция и я напусна в знак на протест срещу „футболната дипломация".

Предвид вероятните промени на върха в Ереван - бившият президент Роберт Кочарян може да смени на министър-председателския пост претендента за президентското кресло Тигран Саркисян - може да се очаква втвърдяване на позицията на Ереван.

Това обаче може да доведе до влошаване на руско - арменските отношения, тъй като отдавна има индикации, че именно Тигран Саркисян е фаворитът на Путин и Медведев (който тези дни се очаква да посети Ереван) за президентския пост, вместо сегашния президент Серж Саркисян.

Повече от ясно е, че карабахският клан няма да сдаде лесно властта в Ереван, дори с цената на известно охлаждане на отношенията с Москва.

Засега е доста противоречива реакцията на Москва. Въпреки че Държавната Дума призна „геноцида", в Анкара и Баку изобщо не реагираха на това толкова истерично, а продължиха да развиват икономическото сътрудничество и общите енергийни проекти.

Оказва се, че през последната година руско-турският търговски обмен е достигнал до внушителната цифра от 100 милиарда долара!!! Поради това както външният министър на Руската Федерация Сергей Лавров, (за когото упорито се говори, че майка му е арменка), така и московският анализатор от арменски произход Сергей Арутюнов, призоваха Ереван към сдържаност и реализъм и към продължаване на диалога с Анкара без предварително поставяне на въпроса за „геноцида", с цел скорошното установяване на дипломатически отношения и отварянето на границата.

Така Москва ще запази всичките си козове: както привързаността на най-близкия си съюзник в региона - Армения, така и взаимно изгодното икономическо сътрудничество с Турция и Азербайджан, най-вече в сферата на енергийните проекти. А те са стратегически!

Трябва обаче да се има предвид, че руснаците бяха много раздразнени (макар и да не го показаха) от реализацията на проекта „Набуко".

Тяхната реакция пролича от друго събитие: бързото нарастване на напрежението в грузинската провинция Джавахетия, която арменците наричат Джавахк. Там компактното арменско малцинство започна да надига глава и да протестира срещу дискриминационната политика на управляващите в Тбилиси, което вече породи и дипломатическа реакция от страна на Ереван.

И понеже безумният Михаил Саакашвили не осъзнава, че не може да си позволи да скара страната си и с Армения, напрежението нараства и искрата на междуетническия конфликт може да пламне всеки миг.

Според най-известния арменски геополитик Игор Мурадян, репресиите от страна на грузинските силови органи срещу най-умерените политици от арменски произход говорят, че в Грузия нещата вече са много зле и ще става още по-лошо. Затова е толкова остра реакцията на Тбилиси.

В Ереван обаче са наясно, че размириците не могат да се случат без благословията на Москва. В нужния момент тя може да вкара в района „миротворци" и да прекъсне „Набуко", който минава точно оттам.

Така ще постави всички страни между Босфора и Каспийско море в зависимост и ще възстанови имперската си сила.