Гибелта на Борис Березовски е поне третата в известната нам поредица убийства на врагове на СССР и Руската Федерация, около която слуховете и догадките нарастват в геометрична прогресия, естествено въртейки се около дежурния виновник - КГБ (ФСБ).

В случая с нашия Георги Марков вината е хвърлена върху сателита на КГБ - българската Държавна сигурност от времето на Тодор Живков. В излезлия наскоро документален филм на немски журналист по темата дори се твърди, че в деня на смъртта на емигранта на летище София е била отворена каса с шампанско - за едновременното отпразнуване на премахването на един „враг на народа" и на рождения ден на „първия партиен и държавен ръководител" - прозрачният намек е, че убийството на писателя е било подарък за Тато - отървали са го от най-сериозния му критик.

Показан е дори и евентуалният му убиец - сицилианският мафиот Франческо Гулино, известен навремето сред софийската антикомунистическа интелигенция като търговец на картини с еротично съдържание. Тях ги закачаха по стените в домовете си, за да компенсират портретите на българските и съветските вождове по кабинетните стени.

Бившият офицер от КГБ и бивш съратник на Борис Березовски Александър Литвиненко беше отровен с полоний и почина в мъки в лондонска клиника. За убийството му беше обвинен бившият му колега Андрей Луговой. Лондон изискваше от Москва неговото задържане и разпит, в началото като свидетел. За да избегне по-нататъшното усложняване на отношенията, Путин нареди на „момчето за всичко" в руската политика - Жириновски да го направи депутат от ЛДПР и така да му осигури неприкосновеност.

Самият Борис Березовски е намерен мъртъв, във ваната си, удушен, със счупена ключица, без следи от насилие!!! Вече се обърквам в противоречивите констатации!

Засега следствието не казва нищо определено. Кремъл, в лицето на пресаташето Дмитрий Песков, се ограничава с признанието за разкаянието на Березовски пред Путин, изразено в писмо в последните дни от живота му. А роднините и близките не са единни дали става дума за убийство, или самоубийство. Или дори за естествена смърт.

Какво е общото между трите случая:

1.Мястото на трагедиите е Лондон и тримата са под зоркото око на МИ-5 и МИ-6.

2.И тримата са врагове на СССР/Русия, дали каквото могли от себе си в борбата с комунистическата идеология и практика и руската държавност, велики герои в очите на своите съидейници, долни предатели в очите на своите противници.

3.И тримата са преминали зенита на своята творческа, политическа и бизнес-активност, без да са в състояние за в бъдеще сериозно да навредят на своите лични врагове - първи държавни ръководители - Тодор Живков и Владимир Путин.

4.Съветско-руската КГБ/ФСБ и нейното българско подразделение със сигурност са знаели предварително за подготовката на „задочните репортажи", съответно за всички признания и действия на Литвиненко и Березовски в ущърб на Руската Федерация. Не са взели обаче спешни мерки за тяхното премахване, преди да нанесат толкова вреда на техните началници. А при фантастичните им възможности, не е било много трудно.

5.И тримата загиват в момент, когато именно смъртта им ще нанесе повече вреда на България, СССР и Русия, като обяви управляващите режими за тоталитарни, диктаторски, а лично навремето Тодор Живков и сега Путин - за подли убийци от засада.

Слушах навремето последните репортажи на Георги Марков преди смъртта му. Бяха бледо копие в сравнение със „Задочните репортажи", които прочетох впоследствие, и които наистина правеха хирургически разрез на тогавашната ни действителност и точни, безпощадни и безжалостни портрети на лица, които и аз познавах лично.

Александър Литвиненко, след като беше разказал пред британските тайни служби всичко научено във ФСБ, вече беше тръгнал да се кара и с Березовски - сигурно за пари.

Що се отнася до самия Березовски, най-точното определение срещнах във вестник „Вечерна Москва" от професор, доктор на политическите науки Елена Пономарьова.

Характеризирайки загиналия бивш олигарх, тя цитира Р. Киплинг, като го оприличава на „змия, която е преживяла своята отрова". Определението е изключително точно, тъй като в последните месеци от живота си Березовски е бил принуден да разпродава недвижими имоти и ценни вещи, включително скъпа колекция от произведения на изкуството, за да преживява. Може би затова е пиел антидепресанти и се е покаял пред Путин, с цел да получи разрешение да се завърне в родината си. На англичаните това, разбира се, не им е харесало! И са взели мерки...

Съдбата на Березовски наподобява съдбата на друг един предател - граф Михаил Чайковски. Украинец по произход, писател-романтик, под влияние на съпругата си - полякиня Людвика Шнядецка (първата любов на великия полски поет Юлиуш Словацки), приема католицизма и се полонизира. Започва да сътрудничи на полското емигрантско правителство в Париж, оттам го изпращат като техен представител в Истанбул, където приема исляма и името Садък Паша.

Смятал е, че турската идентичност ще му даде повече възможности за борба с Руската Империя. Оглавява „Казак Алайъ" и нанася немалко вреди на българското национално-освободително движение. Когато обаче полякинята умира, той се възвръща към своите духовни корени, приема отново православието и иска прошка от Александър Втори. Великодушният цар му я дава и Михаил Чайковски се връща в родното си село Галчин, край Бердичев (Украина). Там е отхвърлен от всички, включително от новата си съпруга и децата си, и приключва живота със самоубийство. Или са му помогнали...

Смъртта и на Георги Марков, и на Александър Литвиненко, и на Борис Березовски най-вероятно ще остане загадка завинаги. Завинаги остават и петната върху репутацията на България, СССР и Русия.

А в Лондон някои хора в просторни кабинети, край мъгливите брегове на Темза ще си пият уискито, подсмивайки се отстрани...